/Поглед.инфо/ На български си мегдан. Съществително нарицателно име от мъжки род. Означаваш широко място. Някога - центъра на селото, там където се е извивало хорото. В друг смисъл - простор за действие, има място за разполагане, за свършване на работата т.е. има мегдан. Синоними са ти площад, сборище, пазарище, пазар, чаршия, простор, възможност, широта. Чаршия си е на турски, но ние си го казваме, не сме писали писмо на турския султан... В историята ни има друго писмо – Кървавото... и не до султана...
Назоваха те на независимостта. Прекръсти се на европата. Няма лошо. О темпора, о морес (пиша ти го с „украински букви”) – о, времена, о, нрави...
Радвахме ти се. Честно. Мегданът на братята. На независимостта. На тебе да се извива хорото на свободните братя украинци, е, не, хоро (то си е българско), хоровод или както се казва там на украински. Ако не хоро, то гопак или, защо не и казачок да играят свободните ти граждани... Еманципирали се от историческите условности, отхвърлили властта на „москалеите”... Собствена държава на „малороссите”, отделна от държавата на „великороссите”... Превърнали се от „хохлы” в свободни граждани!
Радвахме ти се! Ти си приютил нашият Киприан, преди да стане Московски и всеруски. Този свещен свещеник укрепил християнството и по бреговете на Днепър и по бреговете на Москва-река и принудил с Божията помощ Тамерлан да напусне бреговете на Дон... Да, за този Киприан ти припомням - Киприан, митрополит Киевски, Литовски и на цяла Русия, от рода Цамблак от Великото Търново, новата столица на последната стара България на юг от Дунав...
Радвахме ти се! Свободният мегдан на свободния Киев, майката на Русия, столицата на княз Светослав, на княгиня Олга и княз Владимир, приел чрез нас християнството и наложил го в цялата Велика Киевска Русь... Е, не съвсем доброволно. Заповядал да свалят дървената статуя на Перун и да я хвърлят в Днепър, а езичниците тичали по брега, скубели косите си, плакали и викали „Перуне выдубай!”... Мястото, където идолът изплавал на брега, нарекли Выдубичи. По ирония на съдбата, на това място е изграден Выдубицкия мъжки манастир...
Знаеш ли го това, Майдане? Тези езичници какви са били? Руси, украинци? Да, не са били християни, но са били хора. Хора, почитащи стария бог (и у нас сме го почитали, преди да започнем да почитаме Тангра, а след него и Христос...). Хора, говорили нашия език, пели нашите песни, любили, раждали, жито сели, деца хранили...
Свободният мегдан! Кой те оскверни? Кой те окървави? Кой те направи място на позор? Русия? Твоята дъщеря? Забрави! Крал Лир не е наш, славянски модел...
Ще се съвземеш ли? Ще се пречистиш ли? Ще полегнеш ли кротко под нозете на гуцали, българи, поляци, украинци, руснаци, татари, цигани, евреи, арменци и всякакви други етноси, приютени от плодородните брегове на Днипр широкий, да играят своето мирно, братско хоро върху снагата ти! За да не реве и стогне Днипр широкий, а да носи с радост водите си ... покрай Видубицкия манастир?
Кога Майдане?
Казвам ти, с добро чувство:
СЕГА!
ДНЕС!
Утре ще е късно и безвъзвратно!
А, за това в началото, дето ти казах майната ти, не го вземай навътре. Ние, южните, тук на Балкана, това го имаме за „добър ден”...
Еле ако бях сърбин, що щях да ти река...
А, за тези, които ще прочетат вопъла ми към теб, слагам линк, да слушат, да гледат и да мислят...
Дано си ме разбрал...
Трябва!