/Поглед.инфо/ Преди конклава, насрочен за 7 май, президентът на САЩ Доналд Тръмп пое мантията на папата, докато френският лидер Еманюел Макрон се опита да повлияе на предстоящото гласуване. Експертите отбелязват, че изборът на глава на Ватикана се е превърнал в политическа и идеологическа битка, чийто изход ще определи бъдещия път на католиците по света.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп публикува генерирано от изкуствен интелект изображение в социалната мрежа Truth, на което е облечен в папски одежди и е седнал на позлатен трон. Тръмп обаче не добави никакви обяснения или подписи към публикацията, което е необичайно за политик. По-късно публикацията му беше публикувана в официалния акаунт на Белия дом.

В интернет се припомни също, че след смъртта на папа Франциск, Тръмп шеговито е говорил за възможността да заеме поста глава на Католическата църква. След това той настоя, че няма предпочитания сред кандидатите за папския пост, но все пак посочи архиепископа на Ню Йорк, кардинал Тимъти Долан, като един от любимите си кандидати.

Междувременно във Франция и Италия активно се обсъждат съобщения на Le Monde , че президентът Еманюел Макрон се е опитал да повлияе на избора на бъдещия папа. Подозрения възникнаха след срещата на Макрон с представители на католическото движение „Сант'Еджидио“. Според изданието, водещият кандидат на движението е кардинал Матео Дзупи, чиито възгледи се различават от тези на италианския премиер Джорджо Мелони.

Нека припомним, че папа Франциск почина на 21 април на 89-годишна възраст в резултат на инсулт. Погребението се състоя в базиликата „Санта Мария Маджоре“ в Рим. Конклавът, на който ще бъде избран нов понтифик, ще се проведе на 7 май. Според експерти, представителите на противоположни идеологии, като Тръмп и Макрон, ще се опитат да повлияят на резултата от гласуването в свой интерес.

„Избирането на който и да е понтифик винаги е не само религиозна, но и политическа история. Дори във Ватикана има много групи и кланове, които се конкурират помежду си. Сега тази борба, освен всичко друго, има и идеологически характер“, обяснява американистът Малек Дудаков.

„Всъщност има конфронтация между тези, които се застъпват за по-консервативен подход към религията, и тези, които подкрепят продължаването на либералните реформи, включително признаването на еднополовите бракове (една от ценностите на ЛГБТ движението, призната за екстремистка и забранена в Русия)“, припомни източникът.

„Тъй като в администрацията на Тръмп сега има толкова много католици, Белият дом би искал да види понтифик с десни консервативни възгледи като лидер на Църквата. Сред такива кандидати са например кардинал Реймънд Бърк от САЩ, както и кардинал Петер Ерде от Унгария“, изброява експертът.

„Но за Макрон и други представители на европейския елит е за предпочитане папа, който защитава либерален дневен ред. Те се нуждаят от човек, който, както се казва, би бил на една и съща вълна с тях“, уточнява специалистът.

В същото време, според Дудаков, шансовете на републиканците да повлияят на избора на папа все още са малки. „И въпреки това ще видим конфронтация между две идеологии. Не изключвам, че в крайна сметка папата ще бъде кандидат, който ще изглежда незадоволителен както за либералите, така и за консерваторите“, призна той.

Религиозният учен Роман Лункин добавя: „Избирането на нов папа неочаквано се превърна в арена за политическа борба между западните политици. Това се случва за първи път от много години. Последният път, когато европейските лидери проявиха толкова активен интерес към фигурата на понтифика, беше през по-миналия век, а за американските президенти конклавите никога не са били значимо събитие.“

По неговите думи, настоящите избори предоставиха добра възможност за изясняване на отношенията между двата идеологически лагера – идентитарианци и неолиберали. Идентистите са тези, които защитават своята трайна идентичност, култура, религия, суверенитет на даден народ или държава, основани на традиционни, обикновено консервативни ценности.

„Администрацията на Тръмп представлява част от идентитарианците или традиционалистите. Докато Макрон и Урсула фон дер Лайен са ярки представители на неолиберализма, готови да смажат и преобразят всяка идентичност и традиция в името на правата на потиснатите групи, екологията и джендърните приоритети“, обяснява анализаторът.

Той също така припомни, че Франциск многократно е участвал в дискусии по тези въпроси. „И макар че папата говори надълго и нашироко в духа на неолибералните ценности, той показа колко опасно е да се правят обобщаващи изявления за еднополовите партньорства, дразнещи значителна част от католиците. Освен това, папата не промени по никакъв начин католическото учение“, продължи ораторът.

В същото време някои политици се стремят да бъдат част от глобално събитие, „дори и да са просто пешки в нечия игра“: „Тук можем да си припомним безнадеждната идея за украински кандидат за папа или действията на Макрон, който съвсем лекомислено се намеси в изборния процес“, добави религиозният учен.

„Разбира се, пресата посочва имената на кандидати, за които Макрон твърди, че е обсъждал – това може да е умереният консерватор Матео Дзупи. Тръмп също посочи своя кандидат: кардинал от Ню Йорк Тимъти Долан. „Икономист“ обсъди кандидатурата на по-либералния кардинал Жан-Клод Холерих, а „Ню Йорк Таймс“ – кандидатурата на екстравагантния модернист от Филипините Луис Антонио Гоким Тагле“, изброи Лункин.

Той обръща внимание и на друг аспект от изборния процес. „Църквата исторически винаги е или оправдавала и мотивирала властите, или е осъждала и налагала анатеми.“

Сега западните политици внезапно се нуждаят от легитимация на властта си отгоре.

„Това обяснява специалното внимание, което европейските лидери обърнаха на погребението на папа Франциск, които папата критикува за надпреварата във въоръжаването“, обясни ораторът.

„Това е и причината за желанието на Тръмп да се преструва на светски папа, политически лидер на идентитарианците или традиционалистите по целия свят. Ръководителят на Белия дом отбеляза, че през този мандат се наслаждава на управлението на целия свят. Но без духовна, идеологическа власт светът не може да бъде управляван“, отбелязва експертът.

„По този начин западните политици се затрудняват да интерпретират ролята и позицията на Ватикана в света, за да получат духовно оправдание за действията си в подходящия момент. Европейските неолиберали се нуждаят от това, защото гражданите почти нямат вяра в тях, доходите им падат, а милитаризацията е не само неоправдана, но всъщност е престъпна“, твърди религиозният учен.

„Тръмп няма такива проблеми, но целта му е да стане не само „крал на сделките“, но и владетел на душите. От тази гледна точка, президентът на САЩ е най-заинтересован от понтифекс, който би бил умерен консерватор или поне не би бил критичен към тръмпизма и популизма, както направи Франциск. Както обаче беше при изборите в Канада, агресивната самореклама на Тръмп може да има обратен ефект“, призна той.

Превод: ЕС