/Поглед.инфо/ Светът е Гърция. Това няма как да се оспори. И отново е разделен. Този път не само на Изток/Запад, а на симпатизиращ или гневен на Гърция.
И отново остават в сянка главните въпроси като посоката на геополитическите промени, новия световен ред и основните заплахи за човечеството – „Ислямска държава”, кървавите войни в Ирак, Сирия, Северна Африка, в частност Либия. Да не говорим за терористични атаки и радикализирани ислямистки единици. А те стават най-вече в Европа. Да не споменаваме за неудовлетворените от реалностите в ЕС, за недоволните от сриването на социално-икономическите основи на обединена Европа и потоците емигранти, за отчаяните от изгледите за бъдещето си в обетования ни континент, за страха от фрагментация, голям конфликт или дори война, която основателите на Съюза всячески са се стремели да зазидат завинаги след края на Втората световна.
Днес отново се говори за политика на изолационизъм и дълбок геополитически конфликт. Събитията в Украйна са само част от пъзела за формиране на нова глобална система, а Гърция е просто винтче в машината за налагане на условия отвън, които на практика сриват усилията за национален икономически просперитет и социални права.
Да се каже, че това са несъвършенствата на „представителната демокрация”, не е достатъчно, защото Европа, наша мечта и надежда, се оказва големият губещ, който не успява да намери мястото си в мащабните промени в света. Казват, че Китай и Русия се опитват да формират нова глобална система, а САЩ като най-мощна в технологично отношение страна вече нямат онова влияние, което да им осигурява необезпокояваното доскоро първо място. Именно затова се води и онази пропагандна война, която цели „консолидиране на антируски блок”, казват западни наблюдатели. У нас се говори за „хибридна война”, чиято цел била да прокарва проруски интереси в отделни страни и дори региони.
И докато спорим за броя на танковете, които новите съюзници отвъд океана ни изпращат по незнайно каква програма или договор и объркват допълнително двамата ни „реформаторски министри” (на отбраната и на външните работи), шефът на НАТО Йенс Столтенберг заявява пред DW, че не вижда непосредствена заплаха и „Западът и Русия не са в нова Студена война”.
Имали сме си най-мощният съюз НАТО и в същото време една уверена в своята сила Русия. По-рано поне имаше идеологически противници като НАТО и Варшавския договор, а сега един съюз срещу една страна, която се стараят да държат в изолация чрез санкции или демонизиране на президента й. Разбира се, с доводи, че „нарушава международното право”.
А в „Блумбърг” относно гръцката „Сириза” пишат за „отвратителния провал на ЕС спрямо Гърция”, за възмутителен куп дезинформация относно Ципрас, за „продължителна, лицемерна, разрушителна и притворна некомпетентност, но не на Ципрас и „Сириза”. На всичкото отгоре припомнят и историческия факт, че след референдум в Гърция през 1920 г. за връщането на краля им на престола и получени 99% гласове „за” съюзническите сили се притеснили, застанали на страната на Турция и така допринесли гърците да загубят малоазиатските си земи. И все пак не бива да се забравя,че не само ЕС, а и самата Европа в момента е под силен натиск и атака отвън. Границите й, политическото й единство и воля са застрашени. Атакуват я със заплахи за разцепление и независимо от настроенията, че действа под влияние на САЩ, никой не бива да неглижира ситуацията и да мисли, че нещата са такива, каквито изглеждат на пръв поглед.
Кой има интерес конфликтът в Украйна да застрашава реда и бъдещето на ЕС, а разпадащите се социални и икономически условия в Близкия изток и Африка да принуждават хиляди мигранти да жертват дори живота си, за да се доберат до Европа? Кой има интерес да поддържа нерешените етнорелигиозни конфликти на Балканите и да ги възпламенява при необходимост? Все повече стават гласовете в ЕС, които имат смелостта да кажат, че САЩ не се държат като съюзник, след като изпращат шпионите си да подслушват европейските лидери и така да дърпат конците зад кулисите.
Все повече стават доказателствата, че моторът в ЕС, Германия, невинаги се съобразява с указанията на Вашингтон, без значение каква мъгла в това отношение пускат нашите домашни анализатори. Друг е въпросът дали случващото се в Гърция ще бъде разчетено в Брюксел като сигнал, че трябва да се смени ваксата, за да се стигне до финала, като се стабилизира еврото, отпусне се коланът на икономиите, защитят се следвоенните социални придобивки на европейците, в т.ч. като се възстанови средната класа, ограничи се влиянието на инструментариума на НПО в Брюксел или на бюрократичната върхушка, която действа често под чужд натиск.
Възможно е да се стигне до установяване на „многозонов ЕС с концентрични кръгове”, което се счита като начин за стопиране на разпада, но дали Тройката ще съумее да погледне и над финансовата дисциплина, за да се съхранят т.нар. европейски ценности? Ами ако се стигне до ефекта на доминото вследствие събитията в Гърция? Ще „засили ли демокрацията в цяла Европа” Гърция, както счита Варуфакис? Или ще бъде принуден като удавник да се хване за сламката, която му подават от Брюксел? Отново под натиск на САЩ, защото няма как да се пренебрегне въпросът с американските бази на Крит. Някои твърдят, че по този начин Гърция няма да гледа на Изток, което явно стряска повече американците, отколкото Европа. Каквото и да ни говорят по въпроса у нас. Това с базите си е аргумент, и то какъв!
В същото време, ако някой има възможност точно сега да се движи по магистралите на Германия, предимно в Бавария, може спокойно да проведе съответно социологическо проучване. Всеки втори ТИР е унгарски, всеки пети – румънски, а ТИР-овете са като безкрайни гердани по шията на пищна баварка. Срещат се чешки и словашки, тук-там полски. Самотен кюстендилски ТИР явно превозва череши, защото какво друго може да предложи този град на Германия днес, но защо превозвачът не е нарисувал поне една голяма рекламна череша на колата, за да се знае каква сладост има у нас? Унгарските ТИР-ове са толкова красиво изрисувани с рекламна цел, че няма как да не се информираш какво предлага Будапеща на Европа, независимо какъв диктатор е Орбан според Жан-Клод Юнкер. Гръцки ТИР-ове няма, пък и явно не това е силата на Атина.
По последни данни събитията там не са се отразили на туризма. А нашенци отново са предпочели гръцкото море. Пък и гърците бързо реагират на банковите неволи. Приемат и български левове като разплащателно средство. Не се помайват съседите, когато става въпрос за спасяване на хляба. И за достойнството на нацията. Защо ли ни горчи, когато наши управници се изказват в стил „хак им е на гърците”? И ни плашат с гръцки сценарий, ако не слушаме. Въпросът е кой ще се смее последен, дори и да не е сега. Доказано е исторически, че сме търпелива нация. Ще почакаме, ще видим. Но дали управниците ни са чели Макиавели?