/Поглед.инфо/ Янките са безразлични към това как самите жители на страната наричат своята Родина, а именно: Мианмар! Защото името „Бирма“ е дадено от британските колонизатори. Но през 1989 г., когато България се хвърли в „прегръдките“ на англосаксите и се превърна в колония, народът на Мианмар отказа да продължи да бъде такава и английското име Бирма е премахнато.

Това разбира се, не пречи на колонизаторите да продължават да наричат Мианмар „Бирма“: „Съединените щати са разтревожени от съобщенията, че бирманската армия е предприела стъпки за подкопаване на демократичния преход в страната, включително ареста на държавния съветник Аунг Сан Су Чжи и други цивилни длъжностни лица в Бирма ... Продължаваме да заявяваме своята силна подкрепа за демократичните институции в Бирма и в координация с нашите регионални партньори настояваме въоръжените сили и всички останали партии да се придържат към демократичните норми и върховенството на закона и да освободят тези, които са задържани днес ... Ние следим отблизо ситуацията и се солидаризираме с народа на Бирма, в стремежа му към демокрация и мир” – заявява говорителят на Байдън, Джейн Псаки по повод решителните действия на военното ръководство на Мианмар да арестува външнозависими политически фигури, работещи срещу интересите на страната си.

Ще припомня, че новата администрация на САЩ предприе първите си външнополитически стъпки именно в Източна Азия. Антъни Блинкен (новият държавен секретар), вече проведе телефонни разговори с колегите си в Токио и Сеул, а новият шеф на Пентагона Лойд Остин, с японския министър на отбраната Нобуо Киши. А Мианмар отдавна е „на прицел“ и събитията там ще стават все по-интересни. В средата на 2010-те години Б. Обама посети няколко пъти тази страна и, точно по йезуитски, се зае да популяризира „демокрацията“, подкрепяйки и настоявайки за освобождаването от (домашния!) арест на местния лидер на опозицията Аун Сан Су Чжи (британско-американска креатура, по ирония на съдбата, дъщеря на бирманския герой генерал Аун – борец срещу британския колониализъм).

Тази операция превърна Аун Сан Су Чжи във вторият човек в страната. Удостоена е с Нобелова награда за мир и със златен медал на Конгреса на САЩ за усилията си по ускоряване на „прехода“ и „възстановяването на демокрацията в Бирма – приоритетна цел на политиката на САЩ в Югоизточна Азия.“ (вж стр. 14 – 36).

Ала удари на камък другаде: не успя да спре безпрепятственото снабдяване на Китай с петрол, идващ от Персийския залив, което беше и целта (тъй като танкерите, по-специално от Саудитска Арабия, трябва да преминат през Малакския проток по пътя си към Китай, където само един кораб на американския флот е в състояние да прекъсне тези доставки, китайското ръководство се зае с изграждане на нефтопровод през територията на Мианмар от пристанище в Индийския океан). На 30 януари 2015 г. на остров Мадай (началната точка на нефтопровода „Сино-Мианмар“) беше отворено пристанището за приемане на арабски петрол, който се насочва към КНР и Обама отново се втурна към Мианмар ...

Но както казах, Мианмар не е Бирма и днес военното ръководство предприе изпреварващи действия, с които изправи „на нокти“ Държавния департамент и Белия дом: Аармията обяви извънредно положение, прехвърли властта на главнокомандващия въоръжените сили генерал Мин Аунг Хлайн, а вицепрезидентът Минт Шве стана временно изпълняващ длъжността президент; Заръжани са лидерът Аунг Сан Су Чжи, президентът Вин Майнг и други високопоставени лица от управляващата партия „Национална лига за демокрация“.

Причината за арестите са сериозните съмнения на командването на въоръжените сили, че изборите, проведени в страната на 8 ноември 2020 г., са „измамни“. Тоест „демократичните власти“, подкрепяни от САЩ, манипулират резултатите в своя полза.

Деактивирани са официалните медии и интернет мрежите!

Разбира се, решителните стъпки на мианмарската армия да предотврати събитията от 19 август 2007 г, които започнаха с протести, водени от будистки монаси, усърдно посещаващи семинарите и четящи книгата на Джин Шарп „От диктатура към демокрация“, 1993 г. първоначално предназначена именно за дестабилизация и реколонизация на Мианмар, ще обтегнат още повече отношенията на Найпидо със Запада. Можем да очакваме поредната вълна от санкции. Малко вероятно е обаче те да подействат. За настоящото ръководство е много по-важно да не разваля отношенията си с Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), част от която е и самата Мианмар. Но от позицията на АСЕАН става ясно, че Асоциацията по-скоро подкрепя действията на мианмарското военно ръководство, защото „политическата стабилност в държавите-членки е от съществено значение за мирната, стабилна и просперираща общност на АСЕАН.“

Отново ще подсетя, че държавите от АСЕАН действат като колективен лидер и не допускат външнополитически натиск в региона, въпреки че в Източна Азия има много американски НПОта и местни фондации, финансирани отвън, сред които „Мрежата на река Бирма“ („Burma River Network“), „Мрежата за развитие на Качин“1 („Kachin Development Networking Group“), „Организацията за независимост на Качин“ („Kachin Independence Organization“) и др., чиято дейност се координира от Националната фондация за демокрация на САЩ (NED) – същата, която координира и протестите в Хонконг, мин. година. Докладът на Обединеното кралство за бирманската кампания от 2006 г., озаглавен „Неуспехът на хората в Бирма?“ разкрива, че цялото „продемократично“ движение, включително самата Аун Сан Су Чжи, е продукт на американското и британско финансиране и изграждането на неоимперски мрежи, предназначени да свалят правителството на Мианмар.

„Съединените щати също подкрепят организации като NED, Института Отворено общество..., работещи в и извън региона по широк кръг дейности за насърчаване на демокрацията. Базираните в САЩ телевизионни оператори предоставят новини и информация на бирманците, които нямат свободна преса. Американските програми осигуряват стипендии за бирманците, които представляват бъдещето на Бирма...; Съединените щати се ангажират да работят за демократична Бирма и ще продължат да използват различни инструменти за подпомагане на демократичните активисти....“ – пише в доклада.2

Само дето, продължавайки да наричат Мианмар „Бирма“, демократичните куратори се саморазобличават: за тях страната продължава да е колония, която те сляпо вярват, че ще продължават да управляват.... Докато самите те се разпадат!

1 щата Качин - християнско малцинство в Северен Мианмар (в Мианмар има общо 135 официално признати етнически групи).

2 „Failing the People of Burma?“. A call for a review of DFID policy on Burma, Produced by The Burma Campaign UK, December 2006 https://burmacampaign.org.uk/images/uploads/DFIDReview.pdf