/Поглед.инфо/ Не е нужно да сте смел предсказател, за да кажете уверено, че определящата глобална тема през 2024 г. ще бъде миграцията. Сега трябва само да погледнете хилядите кервани от латиноамериканци, движещи се към САЩ през Мексико, за да разберете мащаба на този проблем за Америка. Неслучайно американският държавен секретар Антъни Блинкен отпразнува Нова година в Мексико. Не случайно преговорите на сенаторите по темата за границата, тясно свързана с финансирането на Украйна, продължиха и по време на новогодишните празници.

Този проблем е не по-малко остър в Европа, където се очаква ожесточена конкуренция на изборите за Европейски парламент тази година, както и в редица ключови страни. Континентът се задъхва от притока на нелегални имигранти, а борбата за ново законодателство в тази област отново продължи през коледните празници. Едва в последните дни на годината беше постигнато споразумение за нов Пакт за миграцията и бежанците, обединяващ пет закона. Споровете около проблема вече „изядоха“ няколко европейски правителства през последната година (в Италия, Холандия, Белгия), а правителствата на Великобритания, Германия, Франция, Испания, да не говорим за по-малките държави, са на ръба. Разбира се, въпросът с миграцията ще оформи политическия пейзаж в Европа през следващата година.

За мнозина това няма да изглежда като нещо ново. В крайна сметка кервани от латиноамерикански мигранти по чудо се появяват на южната граница на САЩ точно преди изборите в тази страна. Да си припомним например огромните колони от жители на Хондурас, които се движат през Мексико през есента на 2018 г. И след ноемврийските избори за американския Конгрес въпросът се разреши по същия чудотворен начин.

А в Европа мигрантските кервани са периодично явление. Достатъчно е да си припомним кризата от 2015 г., причинена до голяма степен от „арабската пролет“, провокирана от самата Европа. Оттогава вълни от нелегални мигранти връхлетяха континента с различна сила и честота, заплашвайки основите на политическите системи на неговите страни. Така че на пръв поглед 2024 г. ще бъде малко по-различна от предишните.

И все пак пред очите ни вече се случват сериозни тектонични промени в отношението на западните елити към проблема с миграцията. Освен това те се случват бързо, което води до също толкова светкавична промяна в целия идеологически пейзаж на Запада.

Не е тайна, че за тамошния либерален елит разделението на леви и десни отдавна няма нищо общо с първоначалните значения на тези термини. Ако по-рано това разделение се определяше по отношение на средствата за производство, на комунисти и фашисти, то през последните десетилетия всички политически сили, които се застъпват за ограничаване на миграцията, априори се включват в дясното. Ярък пример е Холандия, където успехът на крайнодясната Партия на свободата шокира европейските елити преди няколко седмици. Ако оценим икономическата платформа на партията на Герт Вилдерс или неговите младши идеологически съюзници в партията Форум за демокрация, която преди пет години спечели изборите за Сената, няма да намерим по-отдадени либерали. Но западните медии твърдо определиха тези сили като „крайнодесни“, тъй като те категорично се застъпват за спиране на приемането на чуждестранни мигранти в страната им. Това е цялото значение на понятието „дясно“ в последните интерпретации на елита.

Съответно всички, които се застъпваха за премахването на миграционните бариери и проповядваха „политика на отворени врати“, бяха обявени за левичари. Лейбъристите във Великобритания или социалдемократите в Германия не можеха да призовават за нещо различно - не се вписваше в либералните клишета. Така както центристките партии от мейнстрийма не можеха да направят блок с тези, които либералите обявиха за крайнодесни.

Изминалата година беше повратна в този смисъл. Премиерът на Италия Джорджа Мелони, към която доскоро основните европейски медии с лекота лепваха термина „фашистка“, сега е прегръщана от много лидери на западни държави. Особено близък с нея стана британският премиер Риши Сунак, който преди дни дойде на крайнодесен форум да посети Мелони и не скри, че възприема нейния опит в борбата с нелегалната миграция.

Миграционната сделка между Италия и Албания, сключена през ноември по инициатива на Мелони, става основа за редица европейски страни. Включително и тези, които доскоро не можеха да си представят да се съгласят със създаването на де факто концентрационни лагери за нелегални мигранти в чужбина. И сега същият този въпрос е основният в политическия дебат във Великобритания и може да срине правителството на Сунак в близко бъдеще.

В дебата по този въпрос все по-ясно проличава нежеланието да се заклеймяват подобни сделки от страна на онези партии, които досега са определяни от пресата като леви, тоест явно промигрантски. Британските лейбъристи, които са абсолютно водещи в рейтингите, изглежда осъждат проекта на Сунак за изпращане на мигранти в Руанда, но наскоро се съгласиха по принцип да обсъждат подобни схеми. Нечувано за левицата!

Лявото правителство на Германия, състоящо се от партии, които винаги са се застъпвали за почти неограничена миграция, обяви миналия ноември рязко затягане на миграционната политика и намаляване на помощта за бежанците. Само преди няколко години щяха да разпнат всеки, който предложи подобни идеи.

И това се случва в почти цяла Европа, която уверено върви надясно (ако си спомним конвенционалното разделение, което присъстваше в западния дневен ред). Но как сега наричаме левичарите, които са станали десни? Все още няма отговор на този въпрос. Въпреки че вече се появи ново разделение между ляво и дясно - вече не в дневния ред на мигрантите, а в дневния ред на климата. Явно скоро това ще се превърне в основен критерий за либералната преса.

При никакви обстоятелства Русия не трябва да се отделя от глобалните кризи и тенденции. Разбира се, проблемът с нелегалната и неконтролирана миграция е и наш проблем, както недвусмислено се изрази наскоро Московският и Всеруски патриарх Кирил. И Западът със сигурност ще се опита да раздвижи тази тема в Русия през 2024 г. - там наистина не го крият. Така че трябва да сме подготвени и за тези предизвикателства, като внимателно наблюдаваме ситуацията в различните страни и изучаваме техния опит. Включително и негативния, който Западът натрупа в изобилие през последните десетилетия. Определено не трябва да го повтаряме.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.