/Поглед.инфо/ Един от най-важните въпроси, който ми се задава в процеса на комуникацията с читателите и слушатели, е въпросът защо действията на световните лидери са толкова неадекватни. Казват ми, че давате разумни обяснения, защо същите правителства и/или финансисти да не ги вземат за основа и да сведат до минимум последствията от предстоящата криза? Защо те отиват като стадо на заколение, като не само увеличават максимално негативните последици от разрушителните икономически процеси, но и затварят за себе си (е, това е, ако възрастта не е твърде значима) всякакви политически перспективи. Болни ли са или какво?
Подобен въпрос, но с различна конотация, ми задават критиците. Разбира се, нямам предвид онези, които ме критикуват за работата ми или за парите, тях изобщо не ги интересува какво казвам, те просто повтарят една и съща мантра година след година („дори развалените часовници показват точното време два пъти на ден", "Уникален анализатор, който не успя да направи нито една правилна прогноза", "Три пъти на ден прогнозира срива на долара” и така нататък). Но има и искрени критици, които дават напълно рационален аргумент: трудно е да се очаква, че всички управленски елити в света са съставени от пълни идиоти. Така че, ако те не използват теорията на Хазин в своята дейност (и през последните години няма съмнение, че много хора знаят за нея), тогава има някои сериозни недостатъци в нея. Съответно не можете да ѝ се доверите безусловно.
Нещо повече, този аргумент дава на теорията известна конспиративна конотация. Тъй като не казвам нищо за този недостатък, не само у мен и моите привърженици (което все още може да се обясни), но и у моите критици, включително у непримиримите, възниква предположението, че той има някакъв много потаен характер. И тази сакралност също предизвиква недоумение, не се ли оказва, че признаването на тази теория за кризата е знак за някакъв „провинциализъм“? Както например, „хората от града“ знаят със сигурност, че това са глупости, но не го казват, за да пазят дистанцията си. Е, или не „градски“, а членове на „партядрото“ (цитатът е от Оруел).
Но ако погледнете ситуацията от марксистка гледна точка, тогава всичката неяснота моментално се разпръсква. На какво ни учи марксизмът-ленинизмът? Че системата на управление във всяка държава е изградена в интерес на управляващата класа. И каква е управляващата класа в нашия свят сега? За да отговорите на този въпрос, трябва да разберете каква система имаме. Тук всичко е ясно: тази система е финансов капитализъм. И съответно управляващата класа са финансисти и банкери.
Защо не просто капиталисти? Защото „истинският“ капиталист знае със сигурност, че за да спечели печалба, трябва да полага доста сериозни усилия, включително да рискува и да прави залози. Да, той се занимава с експлоатация, но само експлоатацията не е достатъчна за успеха на капиталиста. Трябва да почувства пазарните условия, трябва да е добър мениджър, в крайна сметка трябва да следва финансите. За последните 100 години (и особено последните 40) банкерите са в несравнимо по-добра ситуация.
Те не трябва да рискуват. По принцип. Тъй като легализацията на премиите за акции не представлява риск, инфраструктурата за това е изградена от предишни поколения (след края на Втората световна война, през 50-те и 60-те години на миналия век). Всичко останало е просто изграждане на удобна структура за пари, каквито може да се печатат толкова, колкото е необходимо. И ако изведнъж нещо не се получава, то се печата още.
Подобна ситуация е не само разрушителна по отношение на мисленето за бъдещето, тя е напълно разрушителна в стратегическа перспектива. Докато го имаше СССР като постоянна заплаха, това все още не се проявяваше, но СССР го няма вече почти три десетилетия. И през тези десетилетия финансистите създадоха управленска структура, която по принцип не може да отразява бъдещето. Тъй като всички негови участници знаят: за да се получават пари, трябва банкерите да са удовлетворени. И това е всичко И ако се обидят, тогава лично вече няма да има пари. Никога.
И тук изниква прекрасна ситуация. Израснал под задачите на управляващата класа, елитът на почти всички държави е органично неспособен да промени нищо. По проста причина: самата теория, за която говорим, колкото и да е красива и адекватна, има един много сериозен недостатък от гледна точка на банкерите. Тя казва, че по време на кризата относителната роля на финансистите в икономиката сериозно ще падне рязко.
В абсолютно изражение това ще бъде още по-голямо, но финансистите не се интересуват от абсолютните цифри, защото за да останат управляваща класа им трябват относителни. Освен това, както показва предикризисната ситуация (преди 2008 г.), когато цифрата на печалбата, която са преразпределили в тяхна полза, скочи до 70%, те вече имат 50. И 5% ... Това е пълна катастрофа, тъй като с такива приходи ще трябва да се откажат да финансират политиците, и да финансират държавния апарат, и да финансират медиите, и да финансират всички хуманитарни изследвания и хуманитарни факултети от всички университети. Отгоре на всичко и на фондовете на Сорос, чрез които се управляват различни държави (като Украйна), също трябва да им клъцнат парите... Като цяло пълна катастрофа.
Тъй като управляващата класа засега контролира всичко това (чрез финансиране от парите от собствения капитал), всеки, който работи в горните структури, ясно разбира, че не е нещо за казване, но дори в кулоарите е невъзможно да се разглеждат концепции, които ще доведат до спад в ролята на финансистите. Тъй като те ще го изтеглят от финансирането сега, освен това ще отнемат и всичко, което е налице (чрез дългове). А това, че е криза... Е, кризата ... Но ако се държите "правилно", тогава лично те ще ви дадат нещо и ще живеете много по-добре от всички ... Основното нещо е да не сбъркате!
И поради тази причина нашата икономическа теория не се приема от властите в никоя държава, където моделът от Бретън Уудс доминира (тоест почти във всички). Преди самата криза, разбира се. И без конспиративни теории, без сакралност. Просто чист, рафиниран марксизъм, с доминиращата роля на управляващата класа. Но тогава, когато структурата на икономиката започне да се променя и доминиращата класа просто не може вече да доминира, ситуацията може сериозно да се промени. И между другото, няма да чакаме дълго.
Превод: В. Сергеев