/Поглед.инфо/ Веднага ще кажа, че тези, които търсят конспирация във всеки текст, може да пропуснат този. Не съм писал аз за създаването на съвместния проект на Папата, Ротшилдите и Рокфелерите. Това е официално съобщение.
Но, а това е важно, самото наличие на проекта не говори нищо за неговото съдържание. На такова равнище официалните декларации често се правят, не за да се разкрива, а да се скрие реалното съдържание на проекта.
Но на хората тази тема им е наистина интересна, често ми пишат за това. Затова да се опитаме да разгледаме въпроса, изхождайки от разбирането, което имаме. Но това е именно опит, а не отговор що е то. И така, картинката е следната: има система от глобални проекти, подробно описана, например в “Спомени за бъдещето”. Към тях се прибавят и цивилизационните проекти, които не са стигнали до равнище на глобални, макар и да се опитват постоянно.
Ние описваме днес шест такива проекта, които са описани в книгата ми “Мост към бъдещето”. Три от тях са глобални:
- Юдейският глобален проект (“Планът на Соломон”, “Нов Лондон”)
- “Западният” глобален проект (познатият ни Финансов интернационал с център Ню Йорк - координационни центрове МВФ и Уолстрийт).
- Ислямският глобален проект (днес под знамето на Турция).
И три са цивилизационни, които претендират да излязат на глобално равнище: Това са:
- Една от версиите на класическия Капиталистически проект, координиран от Ватикана (“Черният интернационал”, европейските аристократи, масони и така нататък).
- Китайският проект, който се отказа (може би временно) от “Червения” глобален проект и преминава под ръководството на военните кланове.
- Русия като цивилизационен проект, който се лута между вариантите или да се присъедини към “черния интернационал” (по логиката - “Москва е третият Рим”, да върне “Червения” глобален проект или да създаде регионален цивилизационен център “Новата Орда” съвместно с Китай.
По-подробно метафизично описание на тази история може да се прочете при Андрей Девятов, ние изхождаме от фактите. Например, що е то Брекзит? Това е алтернатива на преврата от 1936 година (когато “Западният” глобален проект чрез смяната на крал Едуард VIII с бащата на настоящата “баба Лиза” победи доминиращите преди това елитни групи), при който банкерите губят.
Най-вероятно, преди 1936 година в Лондон управляват именно представителите на Юдейския проект (представителите на „черната аристокрация“ във Венеция, които през Холандия завзема властта във Великобритания по време на „Славната революция“ от 1688 година). Именно така се обяснява, че всички империи от континентална Европа рухват след Първата световна война, а Британската остава. А и Ватиканът и Лондон винаги имат сложни отношения.
Отбелязваме, че „старата“ (тоест поземлена) аристокрация в Западна Европа се опитва да се реваншира след поражението от 1918 година и издига Хитлер. Който разглежда именно Англия като основен враг. Но не се справя и е принуден да се обърне на изток, като резултатите са известни. Впрочем, цялата антисемитска кампания в ранните стадии на НСДАП са насочени към изгонването на евреите в Палестина, тоест против Англия.
Отбелязваме още едно важно обстоятелство. Юдейският проект още през 20-те години усеща заплахата от страна на банкерите, елитите на „Западния“ проект, които след създаването на Федералния резерв на САЩ се укрепват в страната. И затова от края на 20-те години търси канали за връзка с НСДАП. В резултат на Холокоста основно пострадват евреите от Източна Европа, значителна част от които идват на тази територия от Вавилон през Хазария. Тоест нямат никакво отношение към Римската империя и Средновековна Европа и изобщо са носители на напълно различна сакралност.
Накратко зетят на Тръмп представлява хасидите, при това именно тази тяхна част, като идва от Хазария. Това създава много сложна конфигурация на отношенията със световното еврейство, която няма да анализирам. Ще направя единствено основния извод: обобщеният Тръмп, въпреки неговия съюз с Ватикана срещу „Западния“ глобален проект, не е едно цяло с него, както и с Юдейския проект. Не е изключено, че при осъществяването на проекта „Новата орда“ (тоест „Велика Евразия“, той ще се промъкне именно при него, защото Хазария е част от Великата степ.
Сега се предприемат опити за втори реванш на „черния интернационал“ (на основата на Германия и съгласувано с Ватикана), но този опит има основна слабост – пълното отсъствие на икономически модел, който да осигури нужния за такъв проект мащаб на ресурсите. И Германия, и ЕС като цяло днес „живеят“ изключително на емисионния потенциал на долара, който се контролира от елита на „Западния“ проект. И как да се действа в подобна ситуация? Икономическите модели на Капиталистическия глобален проект са остарели безнадеждно и няма кой да се заеме си тяхната адаптация в съвремието, всички експерти на тяхна територия са обучени по либералните шаблони. Ето защо днес Капиталистическият проект е мрежови стадий, подкрепян основно от националистите. И в рамките на континентална Европа те са на власт единствено в няколко малки страни.
Отбелязваме, че имаме в Русия разбиране на този ресурс, но според тях ние трябва да станем в най-добрия случай младши партньори (Най-лошият ни го демонстрираха по време на Великата отечествена война). Те отглеждат у нас „пета колона“, но не либерастска, а „треторимска“. Като Царевич Хоша, разните там царебожници и прочее маргинали, които не се подкрепят и от 3% от населението. Но предвид влошаването на ситуацията в Русия и ако няма алтернатива, то тяхната позиция може да се подобри.
В Лондон всичко се е подобрило! Според мен те поставиха свой човек през 2016 година в САЩ (в рамките на носталгичната логика на „стария“ капитализъм), но, а това е важно, той загуби! И основната причина за неговото поражение е именно това, че той нямаше конструктивна програма. „Западният“ проект си все реванша в САЩ и всички останали действащи сили трябва да заемат позиция по въпроса! Отбелязваме, че „Западният“ проект имат свои проблеми, на първо място техния основен инструмент, с който те в края на 80-те години поеха под контрол целия свят, емисията на долара, е изчерпал ресурса си. Но доларът засега може да се печата във всякакви количества, а Тръмп вече го няма като ограничител.
И изведнъж Лондон започна да действа. Той има основен проблем: в ЕС доминира „Западният“ проект, в САЩ също, в Русия изобщо не се знае какво (но финансово-икономически тя е отново окупирана от „Западния“ проект). Нужен е собствен ресурс (собствена валутна зона), а такъв засега няма. И Лондон (под управлението на юдейския проект) започна да разгръща една от фракциите на мрежовия Ислямски глобален проект. Не тази („Ислямска държава“), която се разгръща преди това от „Западния“ проект, а друго, което условно може да се нарече „Червен Халифат“ с център в Истанбул. Целта е създаването въз основата на арабския свят валутна зона с център в Лондон.
От тук, между другото излизат и проблемите с Израел. В такава редакция Израел не е нужен на Лондон (той пречи на проекта „Червен халифат“. Израел не е нужен и на „Западния“ проект, защото в рамките на вътрешните еврейски разправии ционистите не са приятели с финансистите. А за европейските аристократи и Ватикана той е наистина нужен (защото докато Израел съществува държавните и светски интереси на еврейството надвиват сакралните интереси на Юдейския проект). Затова и Клинтън беше готова да предаде Израел, а Тръмп напротив.
А сега, както обещах, ще разкажа за „включващия“ капитализъм. Папата, както сме приели“ е част от „черния интернационал“, един от елементите на мрежовия Капиталистически проект. Ротшилдите са част от Юдейския проект, който е поел властта в Лондон, но се намира в крайно неустойчиво положение. Над него висне повтарянето на съдбата на Тръмп.
Рокфелерите са американската част от мрежовия Капиталистически проект. И кой е техният общ враг? Елит на "Западния" проект. И защо им е необходим съюз? В рамките на горната логика отговорът е очевиден, те се нуждаят от нов модел на икономически растеж, различен от емисията на долара! Първо трябва да унищожат "Западния" проект и след това да се справят помежду си. А „Западният“ проект все още не е победен.
Имайте предвид, че папата дълбае в тази посока дълго време, преди няколко години беше създаден специален фонд, милион на 100 милиона, който трябваше да финансира съответните изследвания (дори публикувах документ за създаването на този фонд някъде). Но номерът не мина, не намериха специалисти, които биха могли да изпълнят такава програма. И сега - вторият опит. Ключовата задача на това сътрудничество е да се намери механизъм за развитие, който ще позволи окончателно да победи глобалният „Западен“ проект.
А всички останали? Китай чака неизбежната криза, пристигането на Байдън му позволява да отложи този срив за известно време, тоест да натрупа допълнителни резерви. Си вече обяви прехода към активна позиция (в противен случай Китай изобщо няма да оцелее, вече не може да се преориентира към вътрешния пазар), но - той няма глобален проект! Китай не се разбира извън самия Китай, той няма онова, което напоследък се нарича „мека сила“. Може да се опита да върне „Червения“ проект, но все пак трябва да обучи персонал за него, а кризата все още не е започнала напълно. Като цяло там все още имат варианти, но са в доста трудна ситуация.
Юдейският проект също е в активен етап - след „Брекзит“ - но има малко ресурси, той е в позицията на неизбежен блицкриг. Или бърза победа, или неизбежно поражение. Това обяснява фееричната дейност на Лондон в Закавказието - той избра Турция за таран и инструмент, за което вече писах преди. И или ще спечели бърза победа (четете - ще формира своя собствена валутна зона), или Великобритания, в рамките на световната история, може да спре да бъде велика сила. Между другото, Юдейският проект може да бъде преформатиран, но край с Великобритания.
Капиталистическият проект вече загуби един блицкриг и сега е трудно да маневрира, надявайки се в процеса на тези маневри все пак да завладее Русия. Между другото, единствената пречка по този път е Путин. Ето на какво се дължи агресивната атака срещу Путин не само от „западния“ проект (тук всичко е ясно, елитът на този проект лудо се страхува, че Путин ще започне антилиберална чистка), но и от всички европейски елити. Единствената разлика е, че първите мразят Русия изцяло (заедно с Путин), докато вторите са напълно готови да приемат Русия, дори като младши партньор, но без Путин.
Според мен почти изцяло описах баланса на силите. Единствено Русия остана зад кулисите. Но засега няма да кажа нищо по въпроса, тъй като Путин все още не е направил своя избор. По-точно той маневрира, не показва никому своя реален план. Накратко, тук, както при велосипеда, е много по-лесно да се кара, отколкото да се стои на едно място. Така че можем да се възхищаваме от умението на Путин. Друг е въпросът, че когато направи своя избор, привържениците на другите направления ще има защо да не го обичат.