/Поглед.инфо/ Световната политика се движи в кръг. Ако не е в кръг, то определено не в права линия. Може би - в спирала. Тъй като на определени интервали едни и същи страни и народи се опитват да предприемат или предприемат едни и същи стъпки в световната политика. Това се дължи на факта, че промените в политическата сфера не се подкрепят от промени в сферата на географията и етнографията.

Няма нищо по-променливо в човешката история, от държавните граници. Те постоянно се променят, точно както постоянно отразяват сегашния баланс на силата в световната политика. Този баланс се променя - границите също се променят.

Като пример, да вземем Германия. Когато балансът на силите в световната политика доведе до разпокъсването на немците на стотици държави след Вестфалския мир, тази страна и този народ се превърна с изгнаник в европейската политика, който стотици години попълва армиите на чуждите държави воюваше сам срещу себе си. И това устройваше всички. Всички освен самите германци. В този смисъл е наистина показателно, че Вторият Германски райх, т.е. новата германска империя е провъзгласен не където и да е през януари 1871 г., а във Версай, предградието на Париж, върху руините на разбита Франция.

Укрепената Прусия промени баланса на силите на европейския континент. И границите веднага се промениха. Прусия не само се събра около себе си несъмнено германските земи, но също така откъсна за себе си Елзас и Лотарингия, които преди това бяха на територията на Франция. Тази бе границата на Европа до 1918 г., когато балансът на силите отново се промени и вторият Райх на Бисмарк престана да съществува. Елзас и Лотарингия отново станаха френски, а значителна част от другите немски земи се превърнаха в полски, литовски, чешки и други територии.

И е така, преди ситуацията в световната политика да се промени - когато отгледаният от Запада за война срещу СССР Хитлер създаде Третия райх и върна в германската юрисдикция изгубените земи. Елзас и Лотарингия от лятото на 1940 г. отново станаха немски, а младежите от тези територии бяха призовани не във френската армия, а в хитлеристкия Вермахт.

Изминаха пет години и картата на Европа отново се промени – елзасците и лотанингците отново станаха французи. Разбита Германия загуби голяма част от територията си и това отразява нов баланс на силите в световната политика. Източна Прусия стана част от СССР, а Сталин продължи делото на императрица Елизавета Петровна, която първа реши да превърне Кьонигсберг в руски град.

Между другото, някога сте се чудили защо територията на „нашата Германия“, тоест на ГДР, е по-малка от територията на ФРГ, окупирана от американци и британци? Отговорът не е в по-активната съпротива на Вермахта на Изток, а не в талантите на генералите и дори не е в оборудването на армия, която може да се движи напред по-бързо или по-бавно. Всичко е много по-прозаично. Желанието за установяване и поддържане на нов баланс на силите диктува конфигурацията на границите. Сталин даде част от германската територия на Полша, за да създаде за себе си бъдещ силен полски просъветски съюзник.

Следващата промяна в границите на Германия се случи точно в момента, когато балансът на силите в Европа и света с усилията на Горбачов и Елцин се промени не е в наша полза. Германия стана единна, но руският народ, напротив, бе разделен на няколко части от държавните граници.

Днес виждаме подобна картина: балансът на силите по света се променя. Статуквото вече не е възможно и промените са неизбежни. Само накъде ще потегли махалото на историята? За това се и води борбата.

Трябва да се разбере, че в определени граници държавите могат да съществуват само в определена ситуация. В този смисъл показателен пример е украинската държава. Когато започна Майданът, мнозина взеха участие в него не заради парите, издадени в посолството на САЩ, а заради вярата си в правилността на тази „революция на гордостта“. Но това, което са си мислели, днес не интересува никого. Позволявайки Украйна да бъде използвана като преговорна монета чип в големите геополитически игри, майданците нарушиха баланса на силите и държавните граници на украинската държава веднага се промениха. В същото време процесът на унищожаване и намаляване е започнал и днес никой не знае къде ще спре.

В другия край на планетата е Китай - и ситуацията е същата. В резултат на ръста на китайската икономика балансът на силите се промени не само в региона, но и в целия свят. Но не може да се предскаже накъде ще потегли махалото на историята. Има маса варианти и се води невидима битка за осъществяването на сценарий, който да е полезен за всяка противникова страна. В крайна сметка, до Китайската народна република стои контролиранията от американците „Друг Китай“ - Република Китай. Тайван. В случай на по-нататъшно укрепване на комунистическия Китай, той неизбежно ще погълне Тайван, което ще промени баланса на силите по света.

Затова САЩ по всякакъв начин възпрепятстват това. Крахът на „режима в Пекин“ по който и да е „оранжев сценарий“ (който днес е маловероятен), ще доведе до запазване на двата Китая, където и двете правителства са под контрола на Вашингтон. Това е вторият сценарий. Третият сценарий е изправянето на Русия и Китай във военен конфликт. В който единственият победител отново ще бъде Вашингтон. Във всеки от посочените варианти държавните граници могат да бъдат просто всякакви.

Геополитиката и историята ни учат на едно: засилвайте се и тогава и вашите граници ще се разширяват. Или най-малкото няма да се свиват. И със сигурност границата на вашата зона на влияние по света ще расте.

Превод: Поглед.инфо