/Поглед.инфо/ По време на последната среща между Владимир Путин и Си Цзинпин Русия и Китай по всякакъв начин се стремяха да демонстрират „безпрецедентно високо ниво“ на развитие на стратегическото си партньорство. Отвън може да изглежда, че Москва и Пекин сега са „най-добри приятели“, но наблюдателят на Forbes Кенет Рапоса настоява, всъщност, че страните не са толкова близки.
Ако погледнем честите срещи и топлите отношения между Владимир Путин и китайския лидер Си Цзинпин, изглежда, че Русия и КНР са „най-добри приятели“. „Не се заблуждавайте. Всичко това е за показно за Запада”, твърди наблюдателят на Forbes Кенет Рапоса.
Москва и Пекин представят последната среща между Путин и Си като доказателство, че страните „никога не са били по-близки”: омръзнало им е постоянно и незаслужено да се оказват в положението на „отхвърлени” и този път са готови да „наистина се справят” със Запада и да създадат свой собствен многополюсен център на влияние.
Според Путин позициите на Русия и Китай съвпадат по много глобални въпроси и стратегическото партньорство между двете страни е достигнало „безпрецедентно високо ниво“. Според автора на статията тези изявления са направени с цел да се увеличи спекулацията, че втората икономика в света, „до сега почти изцяло зависима от САЩ по отношение на търговията“, сега отива в сферата на влияние на Москва. Всъщност такива тенденции са малко вероятни, смята журналистът.
Русия и Китай съвсем не са "най-добри приятели", настоява Рапоса. "И Русия никога няма да може да даде на Китай всичко, което САЩ и Европа правят за него, нито днес, нито през следващата година, нито след пет години, вероятно дори след десет."
Днес, както предполага авторът на статията, Москва и Пекин са обединени от раздразнението си по повод на това, как ги третират във Вашингтон и донякъде в Брюксел, както и търговията с енергийни ресурси. Освен това съществуват пресечни точки на руските и китайските интереси. Най-важната от тях е Арктика, а за Пекин Москва е начин да се получи достъп до богатия на ресурси регион. Две други точки - Иран и Венецуела. Русия продава оръжия и енергийни ресурси на Техеран, Китай купува ирански нефт и съвсем не е във възторг от санкциите на САЩ. Във Венецуела, огромен развиващ се пазар, Москва и Пекин подкрепят президента Николас Мадуро и вече са похарчили много пари, за да помогнат на законния лидер да остане на власт.
Но главната основа на отношенията между Русия и Китай остават петролът и газът, уверява Кенет Рапоса. И всичко това е логично: Русия е съсед на Китай, тя има много ресурси, които може да продаде, а Китай се нуждае от ресурси. Всичко се допълва. Мащабният газопровод "Силата на Сибир", който трябва да започне работа тази година, се появи от напрежението със Запада. В далечната 2014 г. Пекин нямаше намерение да води търговска война със САЩ. Така че тръбопроводът беше плод на изключителното съвпадение между търсене и предлагане. И енергийните проекти продължават да се размножават бързо. Изгражда се още един тръбопровод, сключват се споразумения в областта на ядрената енергетика.
Но въпреки толкова рекламираното в медиите "обръщане на Москва на изток", както обяснява водещият специалист в отдел Economic Intelligence Unit Агата Демара, Русия все още изнася за азиатските страни много по-малко, отколкото за Европа. ЕС все още е по-важен и по-близък за Москва както по отношение на търговията, така и по отношение на културата. Китай е нов пазар за Русия, така че тази дружба по-скоро прилича на приятелство - и двете страни имат по-близки приятели, коментира авторът на статията.
Така че, когато медиите се опитват да превърнат руско-китайското партньорство в нов “антиамерикански съюз”, си струва да се припише това единствено на любовта на журналистите към драмата. Според Агата Демара отношенията с Москва не са приоритет за Пекин, тъй като той разглежда Русия като „младши партньор”. И дори фактът, че днес двете страни се опитват да заобиколят долара, разчитайки единствено на собствените си валути, по-скоро говори само за моментно съвпадение на интереси, а не на замислен план. В крайна сметка, Китай, на когото в последно време е трудно да получи долари от своя износ, едва ли се нуждае от руски рубли.
Превод: М.Желязкова