/Поглед.инфо/ “Руският език, както преди, е нужен, особено в страните от близката чужбина. Например, в Казахстан за последните две години се увеличи броят на желаещите да изучават руски език. Макар доскоро там да се провеждаше политика на постепенно изтласкване на руския език. Оказа се, че образованието в местните училища е много по-лошо и учениците се сблъскват с проблеми при влизане в университетите”, разказа политологът, ръководител на Европейския институт за демокрация сътрудничество Наталия Нарочницкая.
“Но в случая става дума не само за страните от постсъветското пространство, в което е важно да се възпита елит, лоялен на Русия. Също така е важно да се подкрепи изучаването на руски език и култура в другите ъгълчета на планетата. Всички западни страни отделят колосални средства за засилване на своето идеологическо и културно присъствие по света, а при нас незнайно защо това се случва да остатъчен принцип”, отбелязва Нарочницкая
“Преди известно време в политическия дискурс на Русия победи гледната точка, че ако западната преса говори негативно за Русия, то не трябва да се харчат пари, за да се провежда каквато и да е работа по прокарването на руската култура в тези страни. Всъщност това е коренно погрешен подход, защото пресата на Запада в момента прилича на пресата в СССР в периода на застоя. Те повтарят една и съща песен. И западните медии никак не отразяват къде по-разнообразното обществено мнение на западноевропейските общества”, пояснява тя.
“Например, във Франция се провежда колосална работа по популяризирането на френските език и култура. В нашия Институт преди пандемията постоянно се провеждаха кръгли маси и мероприятия, на които присъстваха водещи френски учени, журналисти, дипломати, общественици и студенти. Великата държава не може да остане необхванат и един ъгъл от гледна точка на прокарването на своя национален език и култура”, обобщава Нарочницкая.
“При това трябва да се действа умно. Матрьошките и всякаквите му там палачинкови вечери в руските организации и фондации, разбира се, са хубаво нещо за тези руснци, които са се установили там или страдат по някакви свои празници, но това не е работа с коренното население и общественото съзнание на тези страни”, размишлява политологът. “Тук трябва да се популяризират и руските филми, и литература, и още много. За това дори не са нужни големи пари. Китайският институт “Конфуций” направи във всеки западен университет малък кабинет, където има сътрудник, който организира излъчване на китайски филми, кръгли маси, конференции, запознаване с елементи на китайската култура”, допълва тя.
“ На Запад знаят твърде малко за Русия. Евроцентричното образувание, разбира се, оказва влияние на това. Но не всичко е така, както го представят западните медии. Немалко западни историци и учени не участват в атаката срещу Русия, защото разбират спецификите и манталитета на нашата страна. Така че работата в тази посока няма край и не носи бързи видими резултати. Това е плетене на дантела, при което постепенно се създават определени настроения в обществото за друга държава, което балансира негативното“, обясни събеседникът.
„Вероятно нямаме много професионални кадри, способни на такава работа. За да стане това, трябва да се знаят европейски езици, да се общува на тях, искрено да се интересувате от културата на западните страни. Тук има огромен пласт от възможности и методи и във всеки случай те трябва да бъдат разработени и използвани. Това е в полза на Русия, другите страни и света“, заключва Нарочницкая.
Превод: В. Сергеев