/Поглед.инфо/ Киев иска възможно най-скоро да влезе в Северноатлантическия блок и така да гарантира своята сигурност. Но там настояват първо да се прекрати конфликтът с Русия. В същото време Алиансът не изключва, че конфронтацията ще продължи години. Защо европейците избягват да се обвързват?
Решаваха трима
Френският президент Еманюел Макрон прие в Париж лидерите на Германия и Полша Олаф Шолц и Анджей Дуда. Обсъдиха подготовката за срещата на високо равнище на НАТО във Вилнюс, от която Украйна очаква ясни гаранции за сигурност, фиксирани на хартия и присъединяване към Алианса, както и нови доставки на оръжие.
Държавните глави отново потвърдиха, че ще вървят с Киев докрай. В същото време, според Макрон, сегашното контранастъпление на ВСУ ще продължи няколко седмици или дори месеци. Шолц е уверен, че в крайна сметка Москва ще признае поражението, ще изтегли войските си от териториите, които се смятат за украински, и ще започне преговори за „справедлив мир“. Най-радикален от всички е Дуда, който казва, че резултатът от спецоперацията трябва да бъде унищожаването на „руския империализъм“. Освен това той призова страните от НАТО да увеличат разходите за отбрана до два процента от БВП, което уж ще застрахова Европа срещу нови конфликти.
Лидерите на ЕС обаче не успяха да разработят единен подход към гаранциите за сигурност на Украйна. Шолц каза, че Германия, Франция и други съюзници на САЩ обсъждат това. Дуда настоя всичко да се реши окончателно на срещата на НАТО във Вилнюс. Но, както посочва списание “Политико”, това едва ли ще стане. А провалът на западната дипломация ще бъде подарък за Русия, предупреждава изданието, позовавайки се на неназован френски дипломат.
Игор Жовков, заместник-началник на кабинета на президента на Украйна, твърди, че 20 членки на блока са готови да приемат Украйна в НАТО. Единадесет не са подписали съответната декларация, която беше публикувана на 1 юни на срещата на върха на Европейската политическа общност в Молдова. Сред въздържалите се са например Германия и САЩ. В Берлин и Вашингтон смятат, че първо Киев трябва да прекрати военните действия и да реши териториалните проблеми.
Помощник-генералният секретар на НАТО, латвийският дипломат Байба Браже, в интервю за украинското издание “Европейская Правда” посъветва украинците „да не се спират на писмени обещания“. Алиансът вече помага на Киев с оръжие и храна. Тя припомни още, че още през 2008 г. са се съгласили да присъединят Украйна към военния блок и увери, че това със сигурност ще се случи, но след войната.
Война и мир
Междувременно НАТО провежда най-мащабното военновъздушно учение “Еър Дефендър 2023”. Маневрите, планирани за 2018 г., започнаха на 12 юни и ще продължат десет дни, обхващайки въздушното пространство на Германия, Чехия, Холандия, Латвия, Литва и Естония . Участват около 250 самолета, включително изтребители пето поколение Ф-35, и 10 хил. военни от 25 страни. Операцията се ръководи от Берлин, който предостави всички военни летища, налични във ФРГ.
Според легендата някой е нападнал една от страните от НАТО и петият член от Устава за съвместна отбрана срещу агресора влиза в сила. Въпреки че “Еър Дефендър” е замислен като отговор на обединението на Крим с Русия, германското ръководство избягва пряк отговор на въпроса кой всъщност е хипотетичният враг. В крайна сметка обаче посланикът на САЩ в Германия Ейми Гутман постави всичко на мястото му: „Ще бъда много изненадана, ако някой от световните лидери не обърна внимание на тази демонстрация на духа на Алианса и неговата сила, включително г-н Путин“. Освен членовете на Северноатлантическия блок в ученията участва и Япония.
На този фон Международната организация за премахване на ядрените оръжия (МОПЯО) съобщи, че САЩ тихомълком са поставили около 150 атомни бомби във въздушни бази в Белгия, Германия, Италия, Холандия и Турция. Стокхолмският международен институт за изследване на мира (СИПРИ) е изчислил, че общият брой на готовите за използване ядрени бойни глави е достигнал две хиляди. Повечето от тях са американски и руски.
Желания и възможности
Експертите смятат, че неслучайно преговорите в Париж съвпаднаха с безпрецедентните учения на НАТО. Лидерите на Европейския съюз могат да говорят какво ли не, но всъщност до последно ще отказват да поемат гаранциите за сигурността на Украйна, тъй като това ги застрашава.
"Европейците не искат да бъдат държани отговорни за това, което Киев прави под диктовката на Вашингтон. Ако Париж и Берлин можеха да повлияят на хода на военните действия или на преговорния процес, въпросът за гаранциите нямаше да е толкова болезнен. Но в настоящия момент в тази ситуация само Полша е съгласна на всичко, силно повлияна от САЩ“, каза Владимир Жарихин, заместник-ръководител на Института за страните от ОНД.
Според него гаранциите, записани на хартия, ще се превърнат в робство за Европа. Няма механизъм за координиране на решенията - само задължението да се отговори на нарастващите нужди на Киев.
Денис Денисов, експерт от Финансовия университет към правителството на Русия, смята, че не става дума само за гаранциите, но и в желанието на Украйна да се присъедини към НАТО възможно най-скоро. "Западните партньори няма да го направят, защото не разбират как след това ще прилагат чл.5 от Устава. Що се отнася до отговорността за сигурността, нейните параметри се променят с времето. Например преди специалната операция съюзниците на Киев разговаряха за несмъртоносни оръжия и хуманитарна помощ, а сега дават ракети с голям обсег“, подчертава специалистът.
В същото време, от една страна, европейските лидери изразяват готовност да приемат Украйна в НАТО след края на конфликта с Русия, но от друга признават, че военните действия ще продължат десетилетия без ясен резултат.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?