/Поглед.инфо/ В събота отбелязахме годишнината от началото на Великата отечествена война, а в неделя, малко след обяд, градът-герой Севастопол беше атакуван от крилати ракети на НАТО с касетъчни боеприпаси.

Касетъчните боеприпаси сами по себе си са нещо ужасно. През 2008 г. те бяха забранени със специална конвенция. Тяхното устройство ви позволява да раните и убиете максимален брой вражески персонал. Но тук те не удряха врага.

В неделя, неделя Троица, жителите на Севастопол и туристите с целите си семейства почиваха в Учкуевка - това е най-красивият плаж близо до Севастопол. Ракетите на НАТО АТАКМС летяха към обикновени цивилни - към жени, които искаха да се разходят по плажа с нов красив бански, към момчета и момичета, които плискаха вода и строяха пясъчни замъци. Към нашите хора, към цивилните.

Нашата ПВО успя да свали и петте ракети, но осколки от петата паднаха на плажа. Резултатът е трагедия. Повече от сто и четиридесет души бяха ранени, включително двадесет и седем деца. Загинали са четирима души, сред които две деца, като най-малкото момченце е само на две години. Много деца и възрастни са в интензивни отделения към момента на писане. В понеделник в Севастопол е обявен траур.

Пълните копелета от Киев подписаха собствената си смъртна присъда в неделя, няма съмнение, че рано или късно ще бъдат открити и ликвидирани - нашите специални служби имат богат опит в ликвидирането на терористи. По-труден е въпросът с организаторите на терористичната атака, господата отвъд океана. Те съчетават перверзна жестокост с патологично малодушие и са предварително заредени с извинения.

В небето над Черно море непрекъснато летят американски дронове. В неделя, според “Глобал Хоук” започна дежурство в 9 сутринта. Не се съмняваме, че той е събирал информация, за да организира удара. “Ами докажи го!”, казват ни отсреща.

Насочването на ракетите АТАКМС се извършва от американската армия, която получава информация от своите спътници и дронове. „Не, не сме ние, а украинците“, гримасничат бившите партньори.

Атаките в руския тил и кланетата на цивилни се рекламират открито от американски военни експерти като добра стратегия за спечелване на войната. Много сме писали за тази тяхна нова военна концепция. Но не, официално Вашингтон не участва, на най-високо ниво казват, че предоставят оръжия, но „не подкрепят“ ударите. И министърът на отбраната Остин се изказа в този дух, и Тони Блинкен изблея нещо подобно, а Байдън винаги повтаря „само ако няма война“.

И ние, като гледаме всичко това, желаем болезнена смърт за Блинкен, и Байдън, и Остин, и по-нататък в списъка. Ръцете на тези господа са окървавени, те са наши смъртни врагове и в неделя, 23 юни, се погрижиха никога да не си позволим да отстъпим. Нуждаем се от победа, за да организираме втори Нюрнберг за всички тези кървави негодници, за да им потърсим отговорност за нашите мъртви.

Основната опасност за целия свят е, че американците никога не са страдали от пълноценна война на своя територия. Бомби никога не са падали върху главите им, майките им не са предпазвали децата си с телата си от шрапнели. Това им позволява да се държат като маймуни с граната - те нямат представа какво ги очаква в случай на истински конфликт. Но това е основната слабост на тяхната стратегия – те не разбират логиката на една голяма война.

Терористичните атаки от Русия могат да постигнат само едно – още по-голямо единство на нашия народ, още по-голяма насоченост към победата, още по-голямо желание да отмъстим за смъртта и мъките на нашия народ. Ние вече минахме през всичко това преди осемдесет години, тогава бомбардираха и Ленинград, и Москва, но не се отказахме и съвсем скоро, по исторически стандарти, унищожихме световното зло в леговището му. Какво да се прави, ще повтаряме.

Нашето министерство на отбраната съобщи на Съединените щати, че ги държи отговорни за терористичната атака в Севастопол. Според нашите военни американски специалисти са въвели полетните задачи в ракетите. Дори и маймуната с гранатата най-после да разбере какво означава подобно изказване на ядрена сила.

Обществото се чуди какъв ще бъде отговорът ни. Но всъщност отговорът беше точно ударът по Севастопол. Това е всичко, което нашите врагове могат да направят, неспособни да спрат напредването ни на фронта.

И руската армия ще продължи да задава своите въпроси на врага - в неделя сутринта удари полигон за обучение на пилоти и техници на украинските ВВС с високопрецизно оръжие, а малко по-късно имаше експлозии в Харков и градът беше оставен без ток.

Несъмнено ще завършим нашата нова национална война и ще празнуваме победата в града-герой Севастопол. И този път негодниците няма да могат да останат зад океана.

Превод: В. Сергеев