/Поглед.инфо/ Тръмп не каза, че подкрепя Русия. Той каза нещо по-лошо: „Вярвам на Путин“. В този миг Зеленски престана да бъде субект и се превърна в декор. Камерите снимаха среща, но светът видя присъда.
Има моменти в политиката, в които едно изречение тежи повече от цяла среща. Точно такъв беше моментът, в който Доналд Тръмп каза: „Вярвам на Путин.“ Не като жест на учтивост. Не като дипломатическа формула. А като публично подреждане на приоритетите.
След разговори, определени като „минали добре“, войната не спря. Териториите не се върнаха. Илюзиите се изпариха. Остана суровата геометрия на силата — и тя не е в полза на Киев.
Още преди срещата въздухът се наелектризира. Серията удари по енергийни и логистични обекти, сигналите от фронта и действията на антикорупционните структури срещу най-близкия кръг на Зеленски не бяха случайни. Те бяха фон, върху който разговорите трябваше да се четат правилно. А Москва добави собствените си акценти — ясно и без емоции.
Когато Владимир Путин заяви, че при настоящото темпо исканията за „доброволно изтегляне“ стават безпредметни, това не беше поза. Това беше диагноза. И тя прозвуча навреме за всички адресати.
Пристигането на Володимир Зеленски мина без церемонии. Нямаше сцена, нямаше символи, нямаше жестове на демонстративна подкрепа. Имаше тишина. А в дипломацията тишината често казва повече от аплодисментите. Междувременно едночасовият разговор между Тръмп и Путин вече беше пренаредил фокуса.
След срещата публичният разказ се разпадна на две линии. Първата — за „работа по документи“ и „бъдещи екипи“. Втората — далеч по-важна — за доверие. Тръмп говореше за Путин: за откровеност, за желание войната да приключи, за възможна икономическа логика след конфликта. Зеленски остана в периферията, поправян на живо, редуциран до уточнение.
Най-ясният знак дойде при темата за гаранциите за сигурност. Фразата, че Европа ще поеме „по-голямата част“, прозвуча като финален акорд на една епоха. Вашингтон не затваря вратата, но премества тежестта. А когато тежестта се мести, политическите тела падат по инерция.
Териториалният въпрос остана най-голямата пукнатина. Референдум — може би. Гаранции — условни. Срокове — разтегливи. В този пейзаж изречението „Вярвам на Путин“ действа като котва: стабилизира курса на Вашингтон, дестабилизира очакванията на Киев.
Това не беше сцена на примирие, а момент на истината. Когато най-силният играч казва на глас на кого вярва, всички останали чуват и преглъщат. Зеленски не загуби среща — той загуби центъра на кадъра. А в света на силата, ако не си в центъра, си фон. И фонът се сменя бързо.
По публикация на: западни и американски медии
Редакционен прочит. Цитирани откъси.
Дата: декември 2025 г.