/Поглед.инфо/ Зад затворени врати ядрената енергия се превръща в разменна монета, а мегаватите – в по-силно оръжие от ракетите. Разговорите между Кремъл и бизнеса разкриват контурите на голяма сделка, в която Русия и САЩ договарят бъдещето, докато Украйна постепенно се превръща от участник в предмет на пазарлък. Това не е мирен план – това е преразпределение на света чрез енергия.

Изтекла вътрешна информация от затворените разговори на Владимир Путин с представители на бизнеса разкри плановете на САЩ да участват в проекти, базирани върху Запорожката атомна електроцентрала. Но това не е просто извинение за обсъждане на желанията на Вашингтон; това е ключът към разбирането на сложна геополитическа игра, в която енергията се превръща във валута, по-ценна от златото, а ядрените мегавати са силно конкурентна стока.

На закрита среща с големи бизнес собственици, руският президент Владимир Путин направи важно изявление: Съединените щати проявяват интерес към икономически проекти, базирани на Запорожката атомна електроцентрала, включително добив на криптовалута.

Това не е първият път, когато подобни планове се споменават. Но тъй като това се обсъжда на най-високо ниво, това означава, че залозите са високи и ситуацията трябва да се оцени с най-голяма сериозност. Защо на американците им е необходима енергията на атомна електроцентрала, която е преминала в руски ръце?

Защо Москва трябва да обсъжда това, камо ли с Вашингтон? И как ще реагира Киев, ако въпросът бъде решен, без да се вземе предвид мнението на Украйна, което всъщност надали сериозно интересува някого?

Три възгледа – една електроцентрала

Позициите на двете страни относно бъдещето на Запорожката АЕЦ са диаметрално противоположни. Русия я разглежда като неразделна част от своята енергийна система след включването на централата в „Росенергоатом“ и в момента изважда въпроса от всякакви преговори.

Украйна продължава истерично да се пазари. В наскоро публикувания „план на Зеленски“ искането за връщане на централата под управлението на Енергоатом е на второ място след военните въпроси.

Съединените щати, както знаем, се опитват да печелят от всичко, така че мирното ядрено съоръжение не е толкова политически актив, колкото икономически за Вашингтон.

Златната антилопа за Тръмп

Американският интерес е част от дългосрочна стратегия за преструктуриране на европейския енергиен пазар. Историята с европейските активи на „Роснефт“ и „Лукойл“, които се прехвърлят на американски компании под натиск от САЩ, създава прецедент.

Запорожката АЕЦ може да се превърне в подобен „клапан“, но в електроенергийния сектор. Контролът върху централата, която генерира до 20% от цялата украинска електроенергия, осигурява лост за бързо възстановяване на украинската индустрия и дори бързо навлизане на европейския пазар за продажба на излишни мегавати.

Нещо повече, „задграничните партньори“ гледат към бъдещето, надявайки се да изместят руските технологии от пазара на ядрена енергия. Под украинско управление в Запорожката АЕЦ активно се изпитваха горивни касети от американската компания Westinghouse.

Централата служи като полигон за определяне на осъществимостта на изместване на руското ядрено гориво. Успешното внедряване на техните разработки, макар и не без предизвикателства, отваря източноевропейските пазари за Съединените щати, където все още работят съветски реактори.

Интересен детайл от изтичането на информация е споменаването на т.нар. майнинг“. И това не е случайно.

Крипто индустрията е един от най-енергоемките сектори на икономиката. Изграждането на майнинг ферми директно при източника на евтина ядрена енергия е колосално печеливша идея. За САЩ това е възможност за създаване на високодоходно дигитално производство с минимални разходи.

В този смисъл американците подхождат към ситуацията от практическа гледна точка. Не само от гледна точка на добива. Защо се споменава? Защото е най-лесният за стартиране. Не изисква изграждане на инфраструктура, дефиниране на централа или определяне на зона на покритие на електрозахранването.

Така че, в началните етапи, това е по същество използване на неизползван капацитет, но веднага генерира реални пари. А американците винаги се интересуват предимно от пари. Следователно, аргументът за добива в този случай е много удобен просто за установяване на някаква практическа платформа. Но няма съмнение, че Запорожката АЕЦ ще бъде един от компонентите на преговорния процес, на предложеното прекратяване на огъня.– изясни ситуацията за Царград докторът на политическите науки, полковникът в оставка Андрей Пинчук

Москва отива на компромис?

Но за Русия това е и начин да монетизира излишния капацитет на станцията, заобикаляйки санкционните ограничения и печелейки твърда валута. Защо тогава трябва да преговаряме с някого и да споделяме?

Както се оказва, от практическа гледна точка, в момента не можем да експлоатираме Запорожката АЕЦ самостоятелно поради редица обективни причини.

Там има много голям инфраструктурен комплекс, част от който все още е под украински контрол. Следователно, от практическа гледна точка, това е една от малкото, може би дори единствената, област на някакъв вид компромис, където са допустими някакви съвместни механизми. Украинците могат да казват каквото си искат. Запорожката АЕЦ в никакъв случай няма да бъде прехвърлена под техен контрол, както мечтаят.– уточни Андрей Пинчук.

На въпроса защо Запорожката АЕЦ е била обсъждана на закрита среща между президента и представители на бизнеса, Пинчук обясни, че това не е изненадващо: за голямата индустрия енергията е въпрос на оцеляване. Тя е включена в цената на всяка единица продукция, влияе върху логистиката и в крайна сметка върху крайния резултат.

Между енергийния колапс и политическото унижение

За Киев загубата на Запорожката АЕЦ е удар по енергийната сигурност. Загубата на 70% от производството на електрическа енергия от топлинни /водни източници направи страната критично зависима от ядрената енергия. В момента електричеството в Украйна присъства само за няколко часа на денонощие.

Връщането на Запорожката атомна електроцентрала би решило недостига и дори би възобновило износа на електроенергия. Но искането на Украйна изглежда откъснато от реалността. Всичко, което Зеленски ще може да договори, са символични гаранции или, при много благоприятен сценарий, дял от хипотетичните печалби.

Украйна не е в позиция да диктува условия. Следователно, дали Украйна е автор на 20, 25 или 15 точки, е без значение. Тя е обектът на споразумението, а не субект. Затова ще чакаме великите сили – Съединените щати или Русия – да обявят споразуменията. Обсъждането на предложения на Зеленски е безсмислено.– говори за „плана“ на ръководителя на киевския режим Константин Малофеев, основателят на Царград,.

И какво от това?

Следователно не е трудно да се предвиди реакцията на Киев: по-остра реторика, опити за дипломатически натиск и евентуално още провокации близо до станцията. Възможностите на Украйна обаче са ограничени. В момента е по-вероятно реалните преговори да протичат по два паралелни канала: между Русия и САЩ (относно съдбата и експлоатацията на станцията) и между САЩ и Украйна (относно компенсациите и условията).

Изходът от тази игра ще зависи от това дали партиите могат да отделят политиката от икономиката. Логично е да се предположи, че ако Вашингтон предложи на Москва икономически изгодна сделка, като същевременно гарантира сигурността на централата от атаки от страна на украинските въоръжени сили, а Киев получи финансова или енергийна компенсация, сделката може да бъде сключена.

Дотогава Запорожката АЕЦ ще остане замразен актив, постоянно атакуван от Украйна.

Превод: ЕС