/Поглед.инфо/ След 1945 г. всички се страхуваха от СССР. И имаше защо. Обединените армии на Европа и САЩ, дори в началото на 1945 г., бяха громени от Вермахта Громеше ги, без да има превъзходство във въздуха, при условие, че технически и числено му отстъпваше с пъти, при това с най-лошите си дивизии, които бяха оборудвани с второкачествен материал, .
В същото време на Източния фронт, в продължение на четири години подред, най-добрите дивизии на Вермахта, подкрепени от милион съюзнически на Райха войници, претърпяваха поражение след поражение от Червената армия.
И така, на Западния фронт обединена Европа, заедно със Съединените щати, губеше от Вермахта, а на Източния фронт обединена Европа, заедно с Вермахта, губеше от СССР. По такъв начин резултатът от всеки конфликт във формат Европа/СССР, с участието на поне една (която и да е), или дори на всички европейски държави заедно, беше предсказуем. Можеше да се спори само за това колко дни ще са необходими на съветските дивизии, за да достигнат Атлантика.
Това означаваше, че ако СССР беше оставен лице в лице с Европа, тя дори нямаше да се бие - европейците от страх, без съпротива, ще се съгласят със статута на зависими държави. Като се има предвид фактът, че Източна Европа, зависима от СССР, получи огромна помощ, докато Москва не изискваше буквално копиране на съветския ред, оставяйки на местните жители по-голяма свобода във вътрешната политика, до многопартийна система, в рамките на "народната демокрация" (първоначално в Румъния дори остана крал, а предвоенната буржоазна държавност беше възстановена в Чехословакия) Западна Европа можеше да се преклони пред Москва.
Но САЩ не можеха да допуснат подобно развитие на събитията. Контролът над Западна Европа с нейните колониални империи, постепенно преформатирани в американската неоколониална империя, беше за Америка не толкова въпрос на стратегическа сигурност, колкото на икономическо господство. Без господство в Западна Европа в средата на ХХ век глобалното господство на Съединените щати беше невъзможно.
Следователно Европа се нуждаеше от американски военен чадър, който да я освободи от страха от СССР и да гарантира вътрешна политическа победа в европейските страни за проамериканските сили над просъветските. За тази цел през 1949 г. е създаден НАТО.
Тогава САЩ наистина бяха готови да се бият за Европа. Освен това войната не изискваше големи жертви от американците. На европейския континент бяха разположени значителни американски сили, но на фронтовата линия се планираше да бъдат използвани чисто европейски войски. Първият ешелон трябваше да бъде осигурен от германците (както преди влизането на ФРГ в НАТО, така и след това). Те бяха подкрепени от френската и британската армия на Рейн.
Американците осигуряват логистика, работа в щаба, разузнаване, въздушно прикритие и военноморска подкрепа. Наличието на стратегическа авиация и ядрени оръжия в Съединените щати и липсата в СССР до началото на 60-те години на подходящи средства за доставка на нейните атомни средства, които да могат масово да достигнат до американския континент, направиха войната относително безопасна за Вашингтон. Европейците трябваше да държат фронта, кървящи, докато стратегическата авиация на САЩ не разруши съветския тил с ядрени бомби, правейки по-нататъшната съпротива на съветската армия невъзможна.
Единствената уловка беше, че САЩ не бяха уверени в способността си да пробият съветската противовъздушна отбрана, което направи изхода от войната донякъде непредвидим. Затова до началото на 70-те години (когато страните фиксираха ядрения паритет) американците се опитваха да намерят начин да преодолеят съветската система за противовъздушна отбрана чрез високотехнологични иновации (оттук и ракетно-космическата надпревара). Но за Европа ядреният чадър гарантира мир за три четвърти век и в крайна сметка я превърна в послушна марионетка на Вашингтон.
До началото на 90-те години НАТО беше ефективен механизъм и всички страни членки на блока бяха наистина готови да се бият една за друга, тъй като това отговаряше на техните дългосрочни стратегически интереси. Силата на НАТО се основаваше на това.
Но след разпадането на СССР, Европа престана да се страхува от неговата армия, разделена между незабавно обеднялите републики и за дълго време загубила предишната си мощ. За да спасят НАТО, САЩ му дадоха нова задача под формата на "глобална отговорност", като в същото време стимулираха разширяването на блока в Източна Европа.
Аргументът беше, че източноевропейците се страхуват от възраждането на имперските амбиции на Русия, затова, според тях, е необходимо да им се осигурят същите гаранции като тези, които някога бяха предоставени на западноевропейците, като в същото време се разшири „пространството на демокрацията" до самите руски граници. Предполагаше се, че подобно настъпление на НАТО на изток би направило невъзможно каквото и да било военно възраждане на Русия, поставяйки Москва в умишлено губеща стратегическа позиция.
Моля, обърнете внимание: новата концепция изобщо не предполагаше, че ще трябва да се борите за привличане на нови членове. Напротив, тя постулира, че самото приемане на нови членове ще направи войната с Русия невъзможна, тъй като тя ще бъде обречена на поражение.
Така изначално, от момента на разширяването, нито САЩ, нито „старите членове“ на НАТО нямаше да се бият нито за Прага, нито за Будапеща, нито за Варшава, нито още повече за балтийските държави (както те няма да се бият за Финландия днес) . Експанзията трябваше просто да осигури мирното удушаване на Русия.
Ако обаче не беше възможно да се удуши напълно без съпротива, армиите на бившите съветски републики трябваше да излязат срещу Москва (разчетът беше не само за Украйна и Грузия, но и за останалата част от Кавказ и Централна Азия - просто не беше възможно да се преформатират всички в точното време).
Западът, от друга страна, трябваше да наложи санкции и да довърши икономически Русия, като в същото време осигури работата на петата колона отвътре. При такъв баланс на силите, руското ядрено оръжие нямаше да има достойна цел (ядрените страни на Запада формално не воюват).
САЩ очакваха, че разрушаването на икономиката, появата на петата колона и военният огън по целия периметър на границите ще бъдат достатъчни, за да може Русия да признае поражение. При такова развитие на събитията Вашингтон не вижда опасността от трета световна ядрена война отблизо, вярвайки, че Русия би предпочела да се предаде пред това да извърши самоубийство.
Както знаем, тези планове бяха реализирани само частично. Беше възможно да се отприщи война на руските граници, но само в една посока. В същото време се оказа, че руската икономика и руската политическа система са много по-стабилни от западните, което гарантира победата на Москва в битката на изтощение. Разбира се, веднага възникна въпросът: не е ли време да използваме колективния потенциал на НАТО, за да изтръгнем победата от Русия?
Украинците бяха първите, които се разтревожиха от тази тема, по някаква причина те вярваха, че НАТО само ще се погрижи за защитата им. Сега същата тема започва да тревожи източноевропейците (поляци, балти, румънци). Те виждат неизбежността на предстоящата военна катастрофа в Украйна и вече разбират, че колкото и да се надуват и да се правят на велики, дори общият им военен потенциал ще бъде достатъчен само за да принуди Русия да воюва допълнително година-две, да понесе допълнителни човешки и икономически загуби, но самите те ще повторят съдбата на Украйна.
От друга страна, ако Русия не бъде спряна сега, след няколко месеца победоносната руска армия ще бъде на техните граници, буферът, който ги отделяше от Русия през последните тридесет години, ще изчезне, детските страхове ще се върнат и политиците, които се застъпват за отхвърлянето на русофобията и конструктивното сътрудничество с Москва ще спечелят подкрепата на избирателите, като изтласкат сегашните клики от властта.
Източноевропейците декларират готовност да се включат в конфликта, за да предотвратят пълната ликвидация на Украйна, но затова искат подкрепата на НАТО, тъй като без нея, те самите не могат да оцелеят.
Но тази подкрепа я няма и няма да я бъде. Съединените щати открито заявяват, че подкрепят намерението на своите съюзници да се включат във война с Русия, но самите те няма да воюват с Москва, тъй като е твърде опасно. Без участието на американския флот, военновъздушните сили и ядрените сили (последните под формата на заплаха), даже цяла Европа, а не само Източна Европа, не може да се бори с Русия.
Съединените щати мотивират позицията си с факта, че Русия, според тях, не е нападнала нито една страна от НАТО, което означава, че е невъзможно да се използва член 5 от Вашингтонския договор. Но ние отлично знаем, че американците решават кой кого е нападнал, винаги въз основа на собствените си интереси. Ако искаха да воюват, веднага щяха да „видят“ „руската агресия“.
Младите членове на НАТО не искат да повярват, че са толкова грубо използвани и все още търсят прага, който САЩ ще прекрачат, за да влязат във войната. Но САЩ не планират да воюват с Русия. Засега те планират с Китай, тъй като той е на порядък по-ниско от американците по отношение на броя на ядрените бойни глави и различните средства за доставка. Но не и с Русия.
Източноевропейските членове на НАТО просто не обърнаха внимание на факта, че когато бяха приети в блока, ставаше дума за това, че НАТО със самия факт на приемането им ще ги защити и ще победи Русия. Тъй като планът не проработи, сега източноевропейците ще трябва сами да разчистят бъркотията.
Съединените щати могат да помогнат с оръжие, ако все още има нещо артисало след доставките за Украйна и запазеното за Тайван, могат да подхвърлят малко пари и да инструктират Западна Европа да даде повече, но те категорично отказват да воюват.
И с право. Вилнюс, Рига и Варшава трябва да изгорят, за да просперира Вашингтон, а не обратното. Приемайки източноевропейци в НАТО те набираха пушечно месо и затова ги взимаха с охота и масово. Ако те наистина щяха да бъдат защитени, тогава рисковете от разширяването щяха да бъдат оценени много по-сериозно.
Всичко това беше ясно още тогава, когато въпросът за експанзията едва се появи. Русия предупреди източноевропейците, че със стремежа си да се присъединят към НАТО те не укрепват сигурността си за сметка на Русия, а разрушават цялостната система за сигурност в Европа, която представлява заплаха преди всичко за самите тях, като най-слабите и безполезните. Но както хората в обществото не искат да слушат умни хора, а искат приятни, така и на международната арена не искат да слушат Русия, която винаги разваля с предупрежденията си очакваното удоволствие от една умна комбинация.
Сега бившите ни "социалистически сълагерници", а вече пълноправни членки на ЕС и НАТО, изглеждат като куче, което се е ускорило и изведнъж вижда пропаст пред себе си. Инстинктивно то започва да забавя, но осъзнава, че няма да има време да спре. Трябва да се опита да прескочи, това е единствения шанс, но псето вече е загубило скорост и няма да може да набере забега, необходим за скока. В очите на кучето има паника, но то е обречено да скочи напред, защото вече не може да спре.
Особено близка до това състояние е Полша, която винаги гордо е галопирала пред всички и сега се намира в ситуация, в която реформата на армията и нейното удвояване е само в плановете, оръжията се поръчват, но освен танковете, не са дори започнали да пристигат, Съединените щати категорично отказват да започнат ядрена война заради Варшава, а вземането на решение за нахлуването в Украйна трябва да стане през следващите няколко месеца – след това ще бъде твърде късно. И е невъзможно да се откаже нашествието - "връщането на изконните полски земи" се разрекламира твърде дълго и твърде много.
Полският Барбос може само да изджавка уверено „Бау!“, преминаващо в жален вой, да се оттласне по-силно и да скочи след украинския Шарко, който също скочи наскоро и сега трупчето му се вижда на острите камъни на дъното на пропаста.
Повече няма НАТО. Табелка има, но няма структури. Защото всякакви споразумения са валидни само докато са изгодни за всички страни, които са ги сключили. Изгодно ли е на американците да умират за поляците? – всъщност, това е риторичен въпрос.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?