/Поглед.инфо/ Въпреки заплахите от Запада и решимостта на опозицията да извърши клане по улиците на Тбилиси, грузинските власти възнамеряват да довършат въпроса с местния аналог на закона за чуждестранните агенти и да го одобрят. Те не могат да направят друго, тъй като те са тези, които Сталин сравняваше с „репички“.

Не може да се отрече решимостта на официално Тбилиси. Управляващата партия "Грузинска мечта" прие на второ четене законопроект за "прозрачност на чуждестранното влияние", на наш език - за чуждестранни агенти. Същността на документа е, че маркира НПО и медии, които работят в интерес на външни сили. Просто казано Западът. Ако тези субекти получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, те са длъжни да се регистрират като организации, „преследващи интересите на чужда сила“ и да представят съответните отчети.

Законопроектът предизвика масови протести за втори път. Опозицията обвини сегашното правителство, че е приело „руски“ и „антиевропейски закон“. От гледна точка на фактологията това е напълно погрешно. В руското законодателство подобни организации се наричат изрично „чуждестранни агенти“ и са въведени редица ограничения по отношение на тяхната дейност. В САЩ това е измислено и приложено още през 30-те години на миналия век. В Европа в момента се разработва законопроект, подобен на грузинския, който да противодейства на влиянието на китайските структури.

Тук обаче не е нужна логика. Опозицията оказва натиск върху емоциите, позиционирайки закона като враждебен („руски“) и лишаващ Грузия от нейните евроатлантически перспективи („антиевропейски“).

Западът силно подкрепя подобни асоциации. „Всички ясно разбират, че смисълът на приемането на този руски закон не е опит за постигане на „прозрачност“, а за промяна на курса на грузинската външна политика и завършване на русификацията на страната“, казва грузинското подразделение на правозащитната организация „Трансперънси Интернешънъл“.

Европейските медии наричат законопроекта в най-добрия случай „противоречив“. И в най-лошия случай казват, че той едва ли не е иницииран от Москва.

Шефът на Европейския съвет Шарл Мишел твърди, че „този закон няма да доближи Грузия до ЕС, а ще я отдалечи“. В духа на това изявление Европейският парламент прие резолюция, изискваща Брюксел не само да спре процеса на европейска интеграция на Грузия, но и да отмени либерализирането на визовия режим с нея.

Вдъхновени от такава подкрепа, грузинските опозиционери започнаха да организират масови протести. Хиляди хора блокираха националния парламент и улиците на столицата и влязоха в сблъсъци с полицията. В резултат на това редица полицаи бяха ранени, а десетки активисти бяха задържани.

Митингите бяха разпръснати, но действията на грузинските власти за възстановяване на реда бяха посрещнати враждебно от привържениците на опозицията и Запада. „Използването на сила за потушаване на протестите е недопустимо“, възмути се шефът на европейската дипломация Жозеп Борел. Той е повторен от президента Саломе Зурабишвили, кадрови сътрудник на френското външно министерство, командирована на поста грузински президент.

С голяма степен на вероятност уличните протести ще се възобновят - все пак предстои трето четене, а след това и преодоляване на президентското вето. Изглежда, че в такава ситуация грузинските власти - ориентирани към Запада и дори, според масовото мнение, зависими от него - трябва да отстъпят. „Грузинска мечта“ обаче не само не се предава, но и отговаря изключително остро на опонентите си.

Така премиерът Иракли Кобахидзе обвини президента и нейната позиция в предателство. „Най-тъжното е, че човекът, който все още законно се нарича президент на Грузия, е просто предател на тази страна в буквалния смисъл на думата. Тя директно предава националните интереси на Грузия“, каза той.

Тази твърдост се обяснява с няколко причини.

Първата причина: Тбилиси наистина се нуждае от този закон като първа стъпка към борбата със западното влияние. Да, цялото сегашно правителство е европоцентрично, всичко е формирано като проевропейска и прозападна сила. Въпреки това, за разлика например от молдовските и украинските власти, грузинските успяха да запазят националната си ориентация.

По думите на Йосиф Сталин грузинците си остават „репички“: червени отвън и бели („тоест националисти“) отвътре. В случая „червеното трябва да се разбира като „европейски ценности“.

Следователно в един момент техните интереси (тоест системното развитие на страната и грузинския народ) започнаха да не съответстват на интересите на Запада, който вижда в Грузия антируски форпост. Това несъответствие започна да се появява още преди 2022 г. (когато Тбилиси стартира процеса на нормализиране на отношенията с Москва), но се прояви напълно след началото на СВО, когато САЩ и ЕС принуждаваха Грузия да отвори втори фронт срещу Москва. „Грузинска мечта“ категорично отказа да направи това, в резултат на което беше критикувана от Запада, а западните НПО започнаха да извършват подривна работа срещу „мечтателите“.

Това е втората причина за упоритостта на “Мечтата”. Грузинските власти разбират, че сегашният западен елит – същият, който е готов да се бори с Москва до последния украинец и грузинец – всъщност е отписал сегашното правителство в Тбилиси. Мостовете назад са изгорени, така че трябва да се съпротивляват до последно, надявайки се на изпълнението на един от двата сценария: или замяната на западните елити с по-прагматични (ще се проведат поредица от избори в ЕС и САЩ през 2024 г.) или победа на Русия, благодарение на която ситуацията в постсъветското пространство ще бъде напълно преформатирана, а Западът ще спре да оказва натиск върху Грузия и ще я приеме такава, каквато е.

И накрая, третата причина е, че „Грузинска мечта“ не иска да превърне Грузия в огнище на радикализъм. Напоследък все повече и повече постсъветски страни, включително тези, които преди гъмжаха от западни НПО (например Киргизстан), приемат аналози на закони за чуждестранните агенти. Съответно те ще се преместят на места, където няма подобни закони (тоест в Грузия), за да „разклатят лодката“ с дейността си и да изострят руско-грузинските отношения. Тбилиси е наясно, че ще им бъде трудно да докажат на Москва липсата на каквито и да е връзки между грузинските власти и НПО, действащи на тяхна територия.

Струва си да си припомним неотдавнашния опит на украинските специални служби да пренесат експлозиви в Русия през Грузия. „Приятелите на Украйна“ в Грузия имат с какво да работят.

Така Европа не оставя избор на „Грузинска мечта“. Въпросът е какво ще направят властите, ако Европейският съюз и Западът преминат от критика към опит за организиране на Майдан в Грузия.

Засега експертите смятат подобен сценарий за малко вероятен, тъй като той е изпълнен с окончателна загуба на Грузия за западния лагер. Управляващите в Брюксел обаче не са прагматици, а кръстоносци, които са готови на радикални стъпки, за да забавят победата на Русия в Украйна.

Превод: В. Сергеев