/Поглед.инфо/ От 6 до 9 юни 2024 г. ще се проведат избори за Европейски парламент, които естаблишмънтът на ЕС вече обяви за арена на екзистенциална борба с Русия. Един от водещите мозъчни тръстове в Европа, Европейският съвет за външни отношения (ЕСВО), публикува преглед на изборните тенденции - и призова всички "проевропейски" партии да се обединят срещу германската „Алтернатива за Германия“. А също и срещу всички „десни“ партии като цяло, тъй като, както подчертава ЕСВО, те работят за укрепване на руското влияние в Европа.

Най-голямо безпокойство сред европейските анализатори предизвиква Германия, като водещ икономически играч в блока, от чиято политическа позиция до голяма степен ще зависи ориентацията на останалите големи европейски страни.

По-малко от два месеца преди изборите за Европейски парламент центристките партии в Германия изпитват спад в избирателната мобилизация. Желанието за гласуване е най-силно сред избирателите на „АзГ“ и Зелените – съответно 71% и 85% от техните поддръжници възнамеряват да отидат до урните. За разлика от тях активността на коалицията на Християндемократическия съюз (ХДС) и Християнсоциалния съюз (ХСС) и Социалдемократическата партия (ГСДП) изглежда сравнително слаба - съответно 64% и 57%.

Либералните мозъчни тръстове алармират, че центристките партии в Европа нямат ясна стратегия и опитът за конкуренция с „АзГ“ се свежда до изричане на тезите на споменатата „АзГ“. Защото рисковете от неконтролирана миграция и опасността от по-нататъшна десуверенизация на Европа с последващ икономически упадък, са обективно близки на значителна част от електората.

Скорошно проучване на общественото мнение на ЕСВО потвърждава особената чувствителност на въпроса за миграцията за германците и австрийците. ХДС/ХСС и ГСПД нямат какво специално да предложат по този въпрос и имат лесен избор между две злини - да загубят позиции или да копират програмата на „АзГ“, като по този начин легитимират дебата по въпросите за мигрантите, Украйна и васалитета пред САЩ.

Наследникът на Ангела Меркел и дългогодишен съперник за лидерството на партията, Фридрих Мерц, вече движеше ХДС надясно, подражавайки на тезите на „АзГ“ относно миграцията. През есента на 2022 г. той дори посегна на „свещеното“, като обвини стотици хиляди украинци, избягали в Германия, в „туризъм за чужда сметка“.

Ръководителят на управляващата коалиция в Германия Олаф Шолц се придържа към най-противоречива позиция. Миналия октомври той даде интервю, в което каза, че има нужда от „депортиране по-бързо и по-често“. В резултат на това Шолц беше обвинен, че е просто популист, който се опитва да играе на полето на „АзГ“: 53% от германците твърдо вярват, че това, което Шолц наистина иска, е да отвори страната за мигранти и бежанци.

Какво да правим с въпроса за миграцията - европейските анализатори отговарят уклончиво, като препоръчват „да се въздържат от използването на стилистични похвати на популистите“, а „да предложат миграционна политика в съответствие с основните ценности на германския конституционен ред“. Каквото и да значи това.

Същият проблем съществува и при друг стълб на либералния дневен ред, климата и зелената енергия. Кампанията за инициативи на ЕС в областта на климата рискува да отблъсне гласоподавателите, които дават приоритет на загрижеността за разходите за живот и които правилно вярват (въз основа на месечните сметки за комунални услуги), че политиките за околната среда могат да доведат до по-високи разходи, нещо, което умните експерти не могат да посъветват и в този случай, защото отхвърлят това, което може да се нарече турбо програма, „би могло да отчужди избирателите, които дават приоритет на действията в областта на климата и да легитимират скептиците, омаловажавайки сериозността на климатичната криза и подкопавайки ефективните усилия за справяне с нея“.

Следователно цялата надежда е във времето. Наводнения удариха Германия преди изборите за Бундестаг през септември 2021 г., добавяйки точки към политиците, настояващи за дневния ред за климата. Според прогнозите лятото тази година ще бъде горещо, което отново ще помогне на Зелените и други центристки партии, смятат европейски анализатори.

Но времето може да е неблагоприятно, така че ЕСВО препоръчва да се съсредоточат върху „връзките“ на „АзГ“ по отношение на Русия. Например фактът, че Русия покани депутати от „АзГ“ да наблюдават президентските избори в Руската федерация.

Проевропейските партии, препоръчват анализаторите, трябва да „представят единен фронт, обяснявайки на обществеността последствията от близостта на висши политици от „АзГ“ до Русия и потенциалните последици от руската намеса на европейско ниво, особено по отношение на сигурността на ЕС и неговите съюзници като Украйна." Вярно е, че в случая предизборният смисъл на събитието се свежда не до разочарование на привържениците на „АзГ“, а до мобилизиране на собствения им електорат с фактора „руската заплаха“.

Русофобията, като политически фактор в Германия (а следователно и в Европа като цяло), според предложенията на европейските анализатори, ще бъде доста универсален феномен, тъй като изборната задача не се ограничава до конкретна победа над „АзГ“. След гласуването в Европейския парламент предстоят много трудни за властта избори в три източногермански провинции, където центристите са под още по-голям натиск, а след това и следващите федерални избори в Германия през есента на 2025 г.

Очевидно е, че в случая русофобията е само инструмент, който европейските елити активно ще използват. Започвайки предизборната си кампания за втори мандат, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посвети предизборните си усилия на пряка битка с руския президент Владимир Путин и неговите „европейски приятели“. Под тях Фон дер Лайен има предвид „Алтернатива за Германия“, „Национален сбор“ във Франция, „Конфедерация“ в Полша и всякакви други политически сили, които не са ориентирани към Брюксел.

В практически смисъл това означава засилване на процеси като „подкрепа за Украйна“, което лежи изцяло в семантичния дискурс на русофобията като двигател на европейската политика и е в съответствие с други тези от предизборните кампании.

При тази итерация на изборния цикъл вече има основание да се смята, че Европейският парламент до голяма степен ще „кривне на дясно“: ако официалният, либерално-зелен Брюксел бъде принуден да мисли как да се противопостави на „АзГ“ и други десни опоненти, тогава влиянието на последните става заплашително. Въпреки това не трябва да се очакват големи промени от европейската политика след резултатите от изборите тази и следващата година: ниската субективност на ЕС води до факта, че последната дума по стратегическите въпроси все още остава за Вашингтон.

Превод: В. Сергеев