/Поглед.инфо/ Мащабната румънска модернизация на военновъздушната база Михаил Когълничану с намерението да разположи там 10 хиляди войници от НАТО показва плановете на Букурещ да засили контрола на Запада в Черно море.

Базата се намира в окръг Констанца, измиван от Черно море от изток, река Дунав от запад и граничещ с България. Това е областта Добруджа, която дълго време е била ябълка на раздора между българи и румънци. Днес България и Румъния, съюзници в НАТО, и Брюксел активно модернизират военната инфраструктура на българо-румънския бряг на Черно море.

В тази връзка сред румънските генерали има предложения Добруджа да се превърне в „непотопяем самолетоносач” на Букурещ на Черно море, сякаш по аналогия с Крим – „непотопяемия самолетоносач” на Русия. Добруджа се простира към турските граници, укрепването й във военно отношение означава за Букурещ по-голям контрол над Дунав като важна икономическа артерия, свързваща Румъния със Западна и Централна Европа (каналът Рейн-Майн-Дунав), но най-важното е, че увеличава силовия потенциал на НАТО в Черноморския регион, като цяло.

Бившият командир на Многонационалния корпус на НАТО „Югоизток“, президент на Асоциацията на офицерите от запаса на румънските въоръжени сили, генерал Върджил Балачеану, по телевизионния канал B1 каза: „Базата [Михаил Когълничану] е важна от гледна точка с оглед на уязвимостта на Румъния в тази посока и близостта й с Руската федерация.”. По думите на генерала засилването на присъствието на НАТО в Добруджа ще ограничи възможностите на руските въоръжени сили в морето и в небето.

„Непотопяемият самолетоносач“ Добруджа според плана трябва да балансира силовия потенциал на Крим, да служи като противотежест и плацдарм за противопоставяне на Русия в Черно море, като се има предвид, че Добруджа се намира на 100 км. от о. Змеийний. За Букурещ о. Змеийний е психологическата граница, която ще бъде последвана от нервна реакция на румънското ръководство, ако островът попадне под контрола на руските въоръжени сили.

Твърде дълго Букурещ втълпява на румънците, че са морска нация, а Черно море е „мястото на развитие“ на румънския народ. Дори румънската философия започва да доказва метафизичната връзка на румънците с морето. И това до известна степен проработи; сега Румъния възприема с тревога всякакви геополитически промени в региона като атака срещу мечтата си да стане морска държава.

Румънски експерти бият тревога: в случай на пряк сблъсък с Русия, румънската армия не е в състояние да издържи повече от 72 часа, а Съединените щати, ако Доналд Тръмп дойде на власт, може да не прилагат член 5 от Хартата на НАТО за колективна отбрана.

Вярно, никой няма да напада Румъния, но Букурещ предварително подготвя условия, вкл. в Добруджа, за „спасяване от военен провал“ и по-успешно провеждане на военни операции срещу Русия като част от общата западна стратегия за поддържане на глобално господство.

След като едностранно определиха Русия в стратегически документи като заплаха №1 много преди началото на специалната операция за демилитаризация и денацификация на Украйна, румънските власти сега търсят начин да се противопоставят на Русия.

Сравнявайки бойното ниво на армиите на Русия и Румъния, румънците стигнаха до извода, че провинция Молдова определено ще бъде загубена, а румънската армия няма сили да защитава по цялата граница. Това означава, че ще се наложи да отстъпим, плаши румънското общество местната пропаганда.

Букурещ премълчава факта, че подобна ситуация може хипотетично да възникне, само ако НАТО се осмели да влезе във война с Русия и че румънските власти могат лесно да я избегнат, като просто откажат да участват в антируските игри на Вашингтон и Брюксел.

Но точно това не е в интерес на румънските политици. Те са убедени, че пълното прилагане на практика на идеологията на румънците като морска нация е възможно само ако Русия радикално намали присъствието си в Черно море, отстъпвайки го до голяма степен на румънците. Тъй като Русия не възнамерява да прави това, Букурещ не вижда друг начин освен да бъде аванпост на НАТО в Югоизточна Европа с надеждата някой ден да грабне своя част от геополитическото влияние.

Румъния се страхува от сценарий, при който неонацисткият режим в Киев пада, а ролята на Украйна като русофобски буфер между Русия и Запада остава в миналото. На запад сред съседите на Румъния са традиционно предимно проруска Сърбия и условно проруска Унгария, на изток – Турция, която провежда политика на балансиране между Москва, Вашингтон и Брюксел. От геополитическа гледна точка Румъния се чувства ограничена в такава среда, затова се опитва да спаси режима в Киев от естествения му край, като активно участва в игрите на НАТО.

Това повдига въпроса за моралния характер на румънската държавност. Ако съществуването на тази държавност пряко зависи от оцеляването на неонацисткия режим в Киев, а в Букурещ, очевидно, смятат така, то Румъния е източник на заплаха за своите съседи, защото държава, която подкрепя неонацизма, дори в украинския му вариант, не може да не бъде заплаха. Тогава всички външнополитически решения на Букурещ, в това число и по Добруджа, се приемат отчитайки този фактор, т.е. в полза на запазването на огнищата на неонацизма в Европа.

Превод: ЕС