/Поглед.инфо/ Срещата на високо равнище на НАТО във Вилнюс започна във вторник. Както се очакваше, в рамките на срещата президентът на Украйна Зеленски възнамерява да повдигне отново въпроса за влизането на страната в НАТО. Освен това генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг може официално да обяви разполагането на 300 000 войници в Европа и допълнителни мерки за укрепване на блока. Какво означава това за Русия?
Буквално ден преди срещата на високо равнище стана ясно, че Германия и САЩ възнамеряват да блокират кандидатурата на Украйна за членство в Алианса. Това съобщава германският вестник “Билд”, позовавайки се на запознати източници. Освен това, според източници, Берлин и Вашингтон притискат други страни от Алианса да се присъединят към тяхната позиция.
Уточнява се, че САЩ и Германия планират да подпишат декларация с Украйна, която "едва ли надхвърля документа, подписан в Букурещ през 2008 г.". Това означава подкрепа на общия курс в НАТО без конкретика. “Билд” също установи, че Зеленски, след като научил за подобни планове, уж много се ядосал.
Разочарованията от кабинета на Зеленски обаче не свършиха дотук. Така ръководителят на украинското външно министерство Дмитрий Кулеба заяви в социалните си мрежи, че страната му е опростила пътя към членство във военния блок чрез отмяна на Плана за действие за членство (ПДЧ). Той също така приветства това "дългоочаквано решение".
Вярно, няколко часа по-късно генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг излезе с опровержение на съобщението. Алиансът обсъжда пакет от предложения за Украйна, премахвайки необходимостта от изпълнение на ПДЧ, но все още не е взето решение, обясни той.
Отделно стои въпросът за работата на Съвета Украйна-НАТО. “Уолстрийт Джърнъл” посочва, че Украйна ще има право да свиква заседания на Съвета, ще може да създава работни комисии и да взема решения, които ще бъдат задължителни за другите страни. Бившият помощник-генерален секретар на НАТО Камил Гранд посочи в тази връзка, че Съветът Украйна-НАТО ще бъде по-важен, отколкото много хора смятат.
„САЩ и Германия, като основни страни от НАТО, признават очевидната истина – Украйна вече няма място в Алианса. Включването на страната в съюза ще има огромни последици в областта на сигурността и икономиката. Освен това Украйна е в състояние просто да разруши блока отвътре“, казва Станислав Ткаченко, професор от катедрата по европейски изследвания във Факултета по международни отношения на Държавния университет в Санкт Петербург, експерт от Валдайския клуб.
„В същото време други страни кандидати за ролята на блокиращи на приложението не се дърпат. Например, дори Турция не можа да осъзнае този проблем. Темата за Украйна в сегашните условия е твърде важна политически и поставя под въпрос съществуването на Алианса в сегашния му вид. Налагането на вето върху кандидатурата на Зеленски е ясен знак, че Украйна няма да се присъедини към Алианса до края на военния конфликт, този въпрос е поставен на пауза“, прогнозира експертът.
„Берлин винаги е бил по-малко склонен да поема преки ангажименти към Украйна. В крайна сметка членството в НАТО само по себе си е половината от бедата. Петият член от Устава на Алианса, който гарантира защита на всички членове на асоциацията, притеснява Германия много повече. Тук ще трябва да изпратите войски“, добавя Фьодор Лукянов, главен редактор на списание „Русия в глобалните въпроси”.
„Съответно, докато разширяването на НАТО не беше изпълнено с рисковете от въвеждането на истински войски, всичко се правеше лесно и просто. Сега ситуацията е съвсем различна. Затова страни като Германия, които първоначално изпитваха страхове, се чувстват още по-разтревожени“, продължава политологът.
„Що се отнася до САЩ, те са основната бойна сила на НАТО. Вашингтон може напълно да оцени всички рискове от такова разширяване на Алианса на Изток. А войната с Русия не е точно мечтата на никого в света“, иронично отбелязва събеседникът. „Едно е подкрепата, която не само не спира, но и се засилва. Тази история се развива на условно доброволен принцип - Щатите са решили, че трябва да помогнат на Украйна, затова помагат. Ако се уморят, може да спрат да го правят без никакви утежняващи последици за тях. С членство в НАТО това вече няма да е възможно “, твърди Лукянов.
„Що се отнася до ПДЧ, не бих му придал голямо значение. Ако присъединяването на Украйна към НАТО стане факт, тогава няма да се говори за обичайната процедура. Първоначално тази процедура беше приложима за средноевропейските страни. А тук става дума за голяма воюваща държава. В този случай би било странно да започват с формални критерии като ПДЧ“, смята Лукянов.
Общи планове на НАТО
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза миналия петък, че Северноатлантическият алианс възнамерява да разположи около 300 000 войници в Европа. При това всички те ще бъдат във висока степен на бойна готовност. Уточнява се, че значителна част от контингента ще бъдат бойни сили по въздух и море.
Освен това в рамките на срещата на високо равнище във Вилнюс НАТО планира да приеме три отбранителни плана за "борба с основните заплахи" - Русия и тероризма. Един план е за Севера и Атлантическия океан, друг за Централна Европа и трети за Средиземноморския и Черноморския регион.
Генералният секретар също така отбеляза, че членовете на НАТО на срещата ще установят 2% от БВП като минимален размер на годишните разходи за отбрана. През 2023 г. алиансът планира да увеличи военните разходи с 8,3%. Сред европейските съюзници и Канада това ще бъде най-голямото увеличение от десетилетия.
Според експертийе алиансът няма да спре дотук. „Например, разполагането на 300 хиляди военнослужещи е от голямо значение в контекста на потенциалните заплахи за Русия. Едно са изявленията, направени по-рано. А това е съвсем различно - реални действия”, отбелязва Федор Лукянов. „Алиансът разполага допълнителни сили, активно се укрепва. Навлязохме в пълноценна студена война в нейната най-остра форма. И тук, за съжаление, би било наивно да вярваме, че НАТО ще остане същата организация, каквато беше през предходните десетилетия“, отбелязва той.
„Североатлантическият алианс отново тласка ситуацията към поредния доста сериозен кръг на ескалация между блока и Русия. Важно е дори не, че контингентът е дислоциран, а фактът, че той ще бъде в повишена бойна готовност. Тоест за много кратко време тези сили могат да бъдат прехвърлени към западните граници на страната ни“, допълва Станислав Ткаченко.
„Очевидно Русия не може да пренебрегне тези действия. Не изключвам, че самият съюз може да приеме взетите решения като нещо символично, предназначено за много години напред. Освен това те могат да се надяват, че никога няма да им се наложи да реализират плановете си в пълна степен“, твърди събеседникът.
„Ние, разбира се, трябва да приемем това като факт и да реагираме по съответния начин. Считам, че част от тази дейност вече е в ход. Присъединяването на Финландия към НАТО доведе до създаването на нови военни окръзи и армии. В тази връзка можем да кажем, че Русия е морално подготвена за това, че Алиансът ще ескалира положението близо до нашите граници“, заключи Ткаченко.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?