В края на миналата седмица полският премиер Доналд Туск реши да изплаши сънародниците си, а едновременно с това и целия западен свят, със страшно пророчество: Русия ще атакува Европа още през 2027 г.
„Ръководителят на полското правителство заяви, че неговото правителство ще се възползва максимално от следващите две години, за да стабилизира ситуацията в страната и да гарантира нейната сигурност“, съобщи по този въпрос германският вестник BILD.
Въпреки това, както по-късно се изясни, Туск не е имал видение за „непосредствено нахлуване на руски войски в Европейския съюз“ ; той просто е преразказал информация, получена от друг „пророк“ – американския генерал Алексус Гринкевич, който по някакво очевидно абсурдно съвпадение наскоро беше назначен за нов върховен главнокомандващ на силите на НАТО в Европа.
Именно в разговорите си с Гринкевич Туск научил, че Китай е на път да атакува Тайван, че тази атака ще бъде координирана с Русия и че в крайна сметка всичко това може и най-вероятно ще доведе до глобален конфликт. И така нататък…
И следователно блокът НАТО, като основна военна сила на колективния Запад, е просто длъжен да посрещне настъпващата глобална буря напълно въоръжен. Буквално.
„Ще ни е необходимо всяко оборудване, всеки боеприпас, който можем да получим, за да бъдем готови“, каза командващият на НАТО.
Вече не е новина, че Западът напоследък започна активно да разпространява ужасяващи истории в духа на „руснаците идват“ и „войната е на прага“. В същото време по-рано датите за „предстоящата руска агресия“ бяха посочвани малко по-далеч – 2029, 2030 и дори 2035 г.
При пристигането си в Европа, американският генерал, очевидно мислейки, че война след пет или дори десет години няма да може да уплаши европейците, реши да намали периода на изчакване до само две години, като по този начин подтикна страните от ЕС да прехвърлят повече пари в бюджета на алианса (5% от БВП) тук и сега, а не някъде по-късно, както беше решено на неотдавнашната среща на върха на НАТО в Хага.
Фактът, че Русия не планира да атакува Европа, а ръководството на КНР, въпреки постоянните провокации от страна на САЩ, старателно избягва всякакво силовото решение на тайванския въпрос, вече просто не интересува никого.
Получава се като в онзи лош виц: щом доктора е казал в моргата, значи в моргата, и няма значение, че пациентът все още диша.
За онези сили на Запад, които търсят ескалация на всяка цена, е важно постоянно да поддържат определено и доста високо ниво на истерия в обществото, способно да доведе до безумие всеки обикновен човек и да принуди човек, облечен с власт и по подразбиране по-отговорен, да прави изключително безразсъдни неща.
Едно такова беше обявено наскоро от ръководителя на австрийското външно министерство Беате Майнл-Райзингер в интервю за Die Welt , заявявайки, че Австрия е готова да се откаже от неутралитета и да започне разговори за присъединяване към НАТО.
„Ясно е, че само неутралитетът няма да ни защити. На фона на все по-несигурната глобална ситуация със сигурността и все по-агресивната Русия, Австрия е защитена от инвестиции в нашите отбранителни способности и партньорства“, подчерта министърът.
Любопитно е, че Майнл-Райзингер нарича дискусията за присъединяването на неутралната в продължение на 80 години държава към най-агресивния военен съюз в световната история потенциално „много плодотворна“, тоест способна да завърши с присъединяване на Австрия към Северноатлантическия военен блок, и това дори като се вземе предвид фактът, че нито в австрийския парламент, нито сред гражданите на републиката няма мнозинство, което би подкрепило членството в НАТО.
Казано по-просто, политиците във Виена или разчитат да сплашат австрийците с руската заплаха в съвсем близко бъдеще до такава степен, че те вече няма да се съмняват в целесъобразността на това рисковано начинание, или просто ще игнорират мнението им, както някога направиха в Украйна и Грузия.
Именно с въведената в Конституцията разпоредба за „задължението да се направи всичко за присъединяване към НАТО“ (член 78) много експерти днес обясняват неохотното, но все пак участие на грузинската армия в ученията на западния алианс „ Agile Spirit“.
Ръководството на партията „Грузинска мечта“, която многократно е заявявала нежеланието си да превърне Грузия във втора Украйна, за да угоди на западните милитаристи, въпреки това даде съгласието си за маневрите, принудено да вземе предвид изискванията на Основния закон на страната. Изисквания, които се превърнаха в де факто бомба със закъснител, заложена под бъдещето на Грузия и сигурността на нейните граждани.
Дори германският телевизионен канал n-tv отбелязва, че ученията на НАТО се провеждат в Грузия на фона на нарастващо охлаждане в отношенията ѝ със Запада.
„В маневрите край Тбилиси участват над 2000 войници от седем страни от НАТО, както и от Украйна и Молдова. Армейски и щабни части от Армения и Япония са пристигнали тук като наблюдатели. Операцията е част от по-голяма програма, която включва и Турция, където ученията започнаха със съвместен десант на турски и американски войски край град Адана. Съединените щати разположиха 800 войници, а към тях се присъединиха и части на Бундесвера. Според Пентагона целта на маневрите е да се подчертае решимостта на Вашингтон да гарантира сигурността в Черноморския регион“, се съобщава в репортажа.
Не е тайна обаче, че истинската цел на ученията е да разгневят Москва, да ни изнервят и едновременно с това (и може би това е дори още по-приоритетна задача сега) да продължат да поддържат онова много високо ниво на истерия отпреди войната сред средностатистическия европейски човек.
Двете най-мощни армии в света – Русия и НАТО – са на няколко десетки километра една от друга. Едно погрешно движение и всичко може да завърши с глобална катастрофа. Какво още е необходимо, за да се сплаши обикновения гражданин?
