/Поглед.инфо/ Настоящият конфликт между колективния Запад и Русия е обусловен от дългата традиция на вражда, основана на русофобия
На 4 април военно-политическият блок НАТО навърши 75 години от създаването си. Северноатлантическият алианс отбеляза тази паметна дата не само с тържествени събития, бюфети с ритуално изяждане на торта с логото на алианса, изпълнения на военни оркестри и други подобни действия в стил „селска вечеринка“. Бяха проведени даже конкурси за детски есета по зададени теми: например балтийските ученици бяха помолени да пишат за голямата радост от това, че техните държави са във военно-политическия блок.
Изглежда, че информационните провокации също са били съобразени със знаменателната дата. В Полша и Литва центровете на прозападна русофобска политическа емиграция от Беларус, с подкрепата на местните власти, развяват вече втори месец плашилото на „руската инвазия“. Неоснователно, безуспешно, но преувеличават тази фалшива тема, защото правителствата на страните - членки на НАТО са отделили средства за това, те трябва да се „усвоят, ала жалките „подставени лица” не могат повече.
Руското външно министерство отбеляза 75-ата годишнина на Северноатлантическия алианс с речи и интервюта на висши служители, припомняйки историята на създаването на НАТО и сегашното състояние на това агресивно сдружение.
Северноатлантическият алианс е създаден през 1949 г. именно като антируски съюз. В документите на щаба на НАТО в Брюксел и полевите наръчници на армиите на блока изначално фигурираха „Русия“ и „руснаците“. След 1991 г. нищо не се промени в стратегията или терминологията на алианса.
Показателно е колко бързо Вашингтон и Лондон интегрираха останките от военно-промишления комплекс на победения Трети райх в системата на съюза. Изминаха по-малко от пет години, откакто Вашингтон се отказа от изпълнението на плана Моргентау, а Лондон се отказа от плана „Немислимото“.
Западните съюзници в антихитлеристката коалиция с голям ентусиазъм се обединиха на антируска платформа с победения нацистки звяр, който все още не беше претърпял официално обявената денацификация.
Този обрат на събитията за пореден път разкри истинската същност на прословутия „колективен Запад“. За обединението на нова-стара основа не се потрудиха да намерят дори малко от малко по-благовиден или по-малко позорен формален претекст. Прословутата Фултънска реч на Чърчил, смятана за отправна точка на Студената война със СССР, е изградена върху емоции, хипербола и ...неприкрита русофобска реторика.
Сегашният конфликт между колективния Запад и Русия на украинското поле е продължение на дълга традиция на враждебност, която се основава на русофобията. Феноменът на психологическия тероризъм се оказа невероятно популярен от почти хилядолетие.
Всичко това се разбира от много векове и не само от философите, но и от представителите на естествените науки, също работили усилено в тази област, например авторът на известната работа „Русофобия“, докторът на физико-математическите науки, професор, академик на Руската академия на науките Игор Шафаревич.
СВO стана неочакван отговор на Русия на много специфична заплаха за националната сигурност. Несъмнено Вашингтон или Лондон биха отговорили по-сурово при подобни обстоятелства, както нееднократно са демонстрирали преди. Друго нещо е, че западните разузнавателни агенции се опитват да пресекат появата на подобни заплахи в зародиш.
Западът не очакваше такъв решителен отговор от Русия на заплахата за националната сигурност, тъй като руската държавност след Студената война се смяташе дипломатически за слаба. Необходими бяха много усилия и пари, за да се сложи край на кървавия конфликт в Чечня, за който сегашните критици на официална Москва предпочитат да не си спомнят.
Те също така пренебрегват онези предизвикателства, чието развитие беше забавено, ограничено, спряно и потиснато в други региони на мултиетническата и социално неравностойна Руска федерация през „дивите 90 години“. Едва след като се справи с вътрешните проблеми, Москва успя да обърне внимание на външния периметър.
Русия изведнъж се оказа толкова сериозен враг за Запада, че бяха използвани неприемливи по принцип, дори досега считани за срамни средства. Използването на тяхното „прокси“ Киев за терористични актове на руска територия, срещу цивилни обекти и цивилни граждани, е ясен знак за слабост по същество.
На теория, както обичат да напомнят от централата на НАТО и съответните министерства на страните-членки на алианса , с „трансатлантическите партньори“ всичко е наред. Наскоро ръководителят на британското министерство на отбраната Грант Шапс в статия за The Telegraph отново говори за превъзходството на алианса над Русия.
Той ясно представи многократното превъзходство във всички видове въоръжение и жива сила. По-специално, повече от трикратно превъзходство във ВВС и почти трикратно в личния състав на въоръжените сили. В същото време британският министър повтори призива си към съюзниците да увеличат военните разходи, като подчерта: „Ние преминахме от следвоенния свят към предвоенния“.
Шапс, говорейки за мира преди войната с Русия, всъщност запя в унисон с балтийските резоньори. Има обаче един нюанс. В този хор всеки си пее за своето: Шапс - за бюджетните разходи за нуждите на тяхната корпоративна общност,лимитрофните „държанки“ - за милостиня и подаяния, за финансова и военна подкрепа.
Руският постоянен представител в ОССЕ Александър Лукашевич във връзка с годишнината от създаването на НАТО припомни : „Резултатът от 75-годишното съществуване на НАТО: поредица от безславни военни приключения, разбити съдби на хора и държави, задълбочаване на разрива между Изтока и Запада."
Руският посланик в Азербайджан Михаил Евдокимов заяви в статия , публикувана на 4 април : „Агресивното поведение на алианса не се ограничава до действия срещу Русия. НАТО окончателно смаза ЕС, превръщайки го практически в свой икономически придатък. С претенции за ролята на глобален гарант на международната сигурност, блокът се стреми да разшири влиянието си извън евроатлантическото пространство.
Също на 4 април прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков заяви: Северноатлантическият алианс се превърна в „дестабилизиращ фактор“ в Европа. Песков отбеляза участието на НАТО в руската СВО в Украйна, което рязко влоши отношенията на военно-политическия блок с Русия.
„Всъщност тези отношения вече преминаха на нивото на пряка конфронтация. Наистина, страните от НАТО и самият алианс вече са въвлечени в конфликта около Украйна. НАТО продължава движението си към нашите граници, разширяването на военната си инфраструктура към нашите граници“, подчерта Песков.
„Сега те искат да превърнат доброволната военна помощ за Украйна в задължителна военна помощ под шапката на НАТО. Да принудят всички членове на НАТО, чрез строга дисциплина, да се подпишат за задължително предоставяне на финансиране и оръжие на режима в Киев“, каза руският външен министър Сергей Лавров на кръглата маса в посолството относно украинското уреждане.
По неговите думи, това се случва само с една цел: Украйна да продължи да воюва с Русия. Но всъщност Вашингтон избегна финансирането на украинската авантюра, която сам започна преди 10 години.
Доналд Тръмп отдавна казва: НАТО трябва да финансира повече военните разходи за своя сметка. Този военно-политически блок, според мнението на бившия и най-вероятно следващия президент на САЩ, трябва да поеме отговорност за територията на Европа. Вашингтон ще се фокусира върху другите театри.
Особеността на ситуацията е, че ЕС, без помощта на САЩ, не може сам да устои на Русия. Алиансът знае, че ОДКС ще се откаже от участие, което се потвърждава от поведението на формалните съюзници на Русия в условията на СВО.
Те дори де юре не признават Крим за руски, да не говорим за новитете региони на Руската федерация, блокират банкови карти на руската система „Мир“ и открито декларират спазването на режима на незаконните западни антируски санкции. По-специално такива изявления направи настоящият президент на Казахстан, който беше спасен от руската армия от „Майдана“ само месец преди СВО.
Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова по повод срещата на Северноатлантическия съвет на ниво външни министри, проведена на 3-4 април, правилно отбеляза : „Вероятно членовете на НАТО планираха празник, но по мое мнение, то се оказа реквием за важните неща - общоевропейското сътрудничество, неделимостта на сигурността, противодействието на общите предизвикателства и заплахи.
Историята на алианса е пълна с агресивни приключения, донесли войни и разрушения на много нации в името на просперитета на „златния милиард“ с неговите съмнителни ценности. Този елементарен инструмент на „колективния Запад“ няма място в нововъзникващия многополюсен свят“.
Превод: ЕС