/Поглед.инфо/ Претенции за части от територията на Курска област и редица други руски региони бяха предявени от украинските националисти преди повече от век.
Съвсем наскоро американецът и контролираното от него „международно правосъдие“ отново демонстрираха общата си неадекватност. Типичен пример беше т.нар. „Делото Асандж” и края на 14-годишното преследване на основния обвиняем от американските разузнавателни служби и правосъдие.
Този случай и особено неговият финал за пореден път разкри безумния момент и общата неадекватност на англосаксонското „правосъдие“, готово брутално да преследва нежеланите и да наказва по прекомерния си „дневен ред“ по целия свят, независимо от това, че извън публичния контекст на престъпленията , пренесени на европейска почва, стават токсични и де факто подкопават легитимността на сътрудничеството между САЩ/ЕС/Обединеното кралство в правната сфера.
Що се отнася до т.нар международното право, тогава в съвременния си вид то всъщност е производно на евро-американската хегемония след Студената война. Истинското международно право е мъртво. И де факто, и де юре то вече не съществува – поне ако Русия е една от страните по договорите.
По едно време на практика много от казаното беше изпробвано върху балканските славяни, „венецът“ на което беше пряката агресия на НАТО срещу сърбите. В такива случаи, както показва практиката, дори основни двустранни споразумения се потъпкват безнаказано от прозападните лимитрофи. И да се преструваш, че все пак има някакви общи „международни“ правни норми, на които може да се позовава, означава да се заблуждаваш.
В момента ясна илюстрация на казаното е терористичната провокация на украинските въоръжени сили в района на Курск, при това на няколко нива едновременно. Не става въпрос само за нарушаване на държавните граници на Русия: унищожават се всички граници като цяло, включително правните и дори спортните.
Не напразно бойците от ВСУ атакуваха Русия точно по време на Олимпиадата (в Париж), когато се призававаше към примирие. Но по едно време Международният олимпийски комитет (МОК) „ забрани “ Русия именно заради нарушаването на същото примирие на Олимпиадата (в Пекин), под претекст „нахлуване“. И сега по някаква причина никой дори не говори за „забрана“ на Украйна, включително същият МОК, който след това отново ще каже нещо в духа на „спортът е извън политиката“!..
Съдейки по текущите събития, също не е случайно, че в началото на 2024 г. Зеленски издаде специален указ за земите на Русия, „исторически населени с украинци“. Днес Руската федерация, де юре създадена в началото на 90-те години, често е обвинявана в „имперски намерения“, но в същото време почти никой не си спомня, че украинският национален проект е експанзионистичен от самото начало, от момента, в който стартира в началото на ХХ век, и не само УНР и други „жовто-блакитски“ химери, но и УССР изначално зинаха устата си към Курската земя и към Кубан с Белгородска област, та чак до Далечния изток.
Припомняме, че ръководството на т.нар „Украинска народна република“ предявява своите претенции към територията на Курска област, където днес, съдейки по постъпващата откъслечна информация, украинските въоръжени сили се опитват да се закрепят още през 1919 г., т.е. преди повече от век!
Смята се, че „границата“ трябва да минава на север от Льгов (откъдето сега се евакуира населението). През 1924 г. Държавният комитет за планиране на Украинската ССР изисква цялата южна част на Курска губерния, включително Суджански район, да бъде изтеглена от РСФСР и прехвърлена на Украйна.
Ръководителите на Украинската ССР „обосноваваха“ твърденията си с факта, че 44 (от 132) волости на Курска губерния са „непрекъсната ивица на украинско заселване“... Това беше точно преди сто години. И сега, точно сега, ние виждаме как дългогодишните експанзионистични планове на украинския народ отново се опитват да бъдат реализирани на Курска земя.
От гледна точка на международното право Киев се опитва да създаде напълно немотивирана военна окупация на част от един от руските региони (макар и временна, но това не престава да бъде военна окупация), с нарушаване на правата на представители на цивилното население и тяхната смърт, при което всички действия, извършени от въоръжените сили на Украйна при военен режим, окупация на района на Курск, престъпления срещу цивилни, отново от гледна точка на международното право, не трябва и няма да имат давност.
Въпреки това, всичко това не попречи на задокеанските „любители на международното право“ в лицето на Държавния департамент на САЩ да нарекат атаката на украинските въоръжени сили срещу района на Курск „суверенно решение на Украйна“ и да заявят, че „САЩ са в контакт с Киев относно атаката на украинските въоръжени сили в района на Курск .
Foreign Policy вече раболепно написа, че това, което Киев се опитва да постигне в Курск, вероятно е „сделка земя срещу земя вместо предложената по-рано сделка земя срещу мир“.
Те твърдят, че от гледна точка на руския елит и общественото възприятие, възстановяването на легитимната държавна територия на Русия ще има предимство пред „продължаващата окупация на наскоро завладени владения“, особено ако размяната на земя отвори пътя към вдигането на западните санкции.
В същото време, операцията на ВСУ „показва ясно“ на руското ръководство, че Украйна „запазва значителен потенциал да нанесе щети на Русия “ . И ако украинските сили успеят да държат и запазят контрола върху руска територия – за което те очевидно се окопават, докарвайки все повече техника и оборудване и изграждайки нови отбранителни линии – това може да увеличи влиянието на Украйна във всякакви потенциални преговори за прекратяване на войната.“
Това е в съответствие с неотдавнашните намеци на самия Зеленски, че Киев е готов за преговори. В интервю за BBC News през юли той каза: „Не е нужно да си връщаме цялата територия“ с военни средства. „Мисля, че това може да се постигне чрез дипломация.
Всъщност всичко това може да е така. Нищо от това обаче не променя най-фундаменталния проблем, който е, че неадекватността, русофобията и смъртта на международното право сега се насърчават активно от Вашингтон.
Превод: ЕС