/Поглед.инфо/ Американският архив за национална сигурност публикува поредната порция документи за взаимодействието между Москва и НАТО през 90-те години на миналия век. Изследователи от САЩ говорят за „твърде кратък период“ на тясно сътрудничество между Русия и Северноатлантическия алианс, превърнал се в „несбъднати надежди“. Прочетете какви нови архивни записи бяха разкрити.

От конфронтация към сътрудничество

В продължение на три години (1992-1995 г.) висши служители на НАТО и САЩ разработиха споразумения за взаимодействие с висшите руски ръководители, включително с министъра на отбраната, отбелязва Архивът на националната сигурност. В резултат на това обемът на ядрените оръжия и взаимните рискове рязко намаляха и се появи „надежда за възможна интеграция на Русия в Европа и партньорство с НАТО“. Изследователите нарекоха този период „кратък меден месец“.

Сред документите е стенограма от разговор между генералния секретар на НАТО Манфред Вернер (заемал поста през 1988-1994 г.) с председателя на Върховния съвет Руслан Хасбулатов през февруари 1992 г. в Москва. Генералният секретар говори за „нова среда за сигурност от Урал до Атлантика“. Тя се основава на три стълба: Процесът от Хелзинки, Европейската икономическа общност и самият Северноатлантически алианс.

„За тези цели ние създадохме Съвета за сътрудничество на НАТО, за да проведем тесни консултации и да създадем взаимосвързани институции с нашите бивши противници, а сега партньори. Това е нашата визия за бъдещето", - отбеляза Вернер.  „ Ние няма да се намесваме във вътрешните работи на Русия, както и във вътрешните работи на други суверенни държави от ОНД. Бихме искали да установим най-приятелски отношения с всички бивши съветски републики“, допълва той.

Намаляването на разходите за отбрана помогна на икономическите реформи в Русия, каза Хасбулатов. „Това е резултат именно от отслабването на военно-политическото съперничество“, подчерта той. „В това отношение смятаме, че приносът на Северноатлантическия алианс е много значителен и се надяваме, че ще продължим да следваме пътя. за намаляване на ядрените оръжия“, допълва той.

Вернер повтаря своя събеседник: „Днес наистина не е нужно да харчим огромни суми пари за конфронтация, така че можем да ги използваме, за да ви помогнем.“

„Ще има още много горещи точки“

През март 1994 г. високопоставена руска делегация начело с председателя на Държавната дума Иван Рибкин пристига във Вашингтон. Гостите се срещат с членове на администрацията на президента Бил Клинтън и членове на Конгреса, включително сенаторите Сам Нън и Ричард Лугар, автори на Закона за съвместно намаляване на заплахите, който частично финансира ядреното разоръжаване на бившите съветски републики и съкращенията на руските оръжия.

Водени са преговори и с Уилям Пери, който месец по-рано е назначен за министър на отбраната на САЩ. Той подробно очертава перспективите за участие на Москва в програмата на НАТО „Партньорство за мир“ (Русия ще се присъедини към нея през юни 1994 г., сътрудничеството е преустановено през 2014 г.).

Според Пери планът, предложен на всички страни от Централна и Източна Европа, има поне две предимства. Първият е „установяването на допълнително доверие между Русия и САЩ чрез повишаване на откритостта и укрепване на контактите между въоръжените сили на двете страни“. „Второ, това е практическата полза от участието в съвместни учения и маневри на руските, американските и европейските въоръжени сили за решаване на оперативни проблеми“, отбеляза шефът на Пентагона. Рибкин подкрепи Партньорството.

Освен това бяха обсъдени военни конфликти, които бяха актуални по това време. „В крайна сметка ние спонтанно стигнахме до правилното взаимодействие в Босна“, каза Рибкин, „Бих искал да постигнем такова взаимодействие в резултат на консултации и взаимни дискусии ще има много повече горещи точки, които ще изискват тясно сътрудничество." Ръководителят на комисията по международни въпроси на Държавната дума Владимир Лукин също посочи необходимостта от координация в бивша Югославия, с което Пери беше напълно съгласен.

"Повратна точка"

През октомври 1995 г. шефът на Пентагона изпраща на Клинтън доклад за неотдавнашното посещение в САЩ на руския министър на отбраната Павел Грачев. Пери разказа на президента за "революционно преживяване" със свой колега, дошъл да наблюдава съвместни американско-руски военни маневри. Учението, наречено "Миротворец" и проведено в базата във Форт Райли (Канзас), трябваше да подготви войски за участие в мироопазващите операции на НАТО в Босна.

Пери забеляза значителни промени в поведението на Грачев - от "доста напрегнатата" седемчасова среща във Вашингтон до учението във Форт Райли, което беше "зашеметяващ успех". Руският министър посети и друга база, където той и негов колега натиснаха бутон, който задейства взривно устройство, унищожило силоза за ядрени ракети „Минитмен“.

„Той напълно схвана историческата символика на този акт. Той говореше емоционално, че децата и внуците му ще запомнят този ден“, пише Пери.

След обаждането от Форт Райли държавният секретар Строуб Талбот се свърза с шефа на Пентагона. Подобно на Пери, той подчерта значението на срещата с Грачев. „Подозирам, че след десет години ще се чувствам същото: това е изключително важно и положително събитие, чиито последици далеч надхвърлят границите на Босна“, каза държавният секретар.

Архивът за национална сигурност към университета "Джордж Вашингтон" редовно публикува документи за руско-американските отношения. Предишната част също се отнасяше за 90-те години. По-конкретно, оказа се, че НАТО изглежда не е против задълбочаването на сътрудничеството с Москва. Те заложиха сериозно на президента Борис Елцин. А той от своя страна уж дори се е съгласил да се присъедини към Алианса. Москва обаче отрече това.

Превод: В. Сергеев