/Поглед.инфо/ Резултатите от последните избори в Аржентина и Холандия записват драматичния успех на десните популистки, може дори да се каже, ултрадесни сили. Какви са причините за това? И доколко можем да кажем, че това не са изолирани случайно съвпаднали случаи, а проява на нова тенденция? Това разсъждава Олег Барабанов, програмен директор на Международния дискусионен клуб „Валдай“.

В речта си при встъпването в длъжност новият президент на Аржентина Хавиер Майли обърна внимание на връзката между историята и бъдещето. Той патетично провъзгласи настъпването на нова ера в живота на аржентинското общество. И директно сравни избирането си с падането на Берлинската стена.

Майли си спомни и „златната ера“, когато през втората половина на 19 век в Аржентина имаше владетели, близки до него по дух. А после дойдоха стоте години на унижение и срам, които ги последваха.

Всички проблеми на Аржентина, каза той, се дължат на това отклонение от дясното либертарианство. Той обеща, че накрая всичко ще бъде наред. Но не изведнъж. Защото предишните управляващи са докарали икономиката на страната до ръба.

В речта си Майли дълго лееше цифри за финансова катастрофа и колапс. И също така упорито преследваше идеята, че единствената рецепта за коригиране на ситуацията е шоковата терапия в най-тежката й форма. Точно това той възнамерява да осъществи без забавяне. Затова в началото ще бъде трудно и дори много трудно, пригответе се, скъпи граждани на Аржентина. Но тогава щастието определено ще дойде.

Жителите на страни, които вече са преживели дясната либерална шокова терапия в най-новата история (включително ние в Русия, с нашия спомен за шоковата терапия на Гайдар и Чубайс през 90-те години), само ще се усмихнат горчиво.

Трудностите по време на предписаната от Майли шокова терапия определено ще бъдат чудовищни, но дали избавлението ще дойде, не е сигурно. Историята, въпреки речта на Майли, не познава много случаи на успешна шокова терапия.

И има достатъчно контрапримери, когато подобни стъпки водят до социална катастрофа. И какъвто и да е резултатът, шоковата терапия винаги води до тежка психологическа травма за цяло поколение. Сега аржентинците ще трябва да навлязат отново в тези води. Да се помолим за тях и да им пожелаем постоянство и късмет.

Когато махалото на електоралните предпочитания рязко се насочи към извънсистемни партии, тогава почти винаги една от основните причини за това е умората на обществото от старите елити, които, докато са били на власт десетилетия наред, са се занимавали с лицемерно възвеличаване и често са тънели в корупция , което вече политически коректно се нарича „въртящи се врати" между държавата и бизнеса.

Този институционализиран лобизъм по същество не се различава от корупцията, но по някаква причина се нарича по друг начин и следователно не се преследва по никакъв начин от закона.

В този случай хората са готови да гласуват за всеки друг кандидат, колкото и популистка и непостижима да изглежда програмата му в действителност. С ново лице хората свързват последните си надежди за коригиране на ситуацията в условия, в които народът няма доверие в старите елити.

Между другото, този „последен избор“ в полза на несистемен кандидат не винаги се обръща към крайнодесни сили. Тук всичко зависи от спецификата на съотношението на силите в дадена държава.

Напоследък видяхме не само успехите на десницата, но и например гръмката победа на левия кандидат Бернардо Аревало на президентските избори в Гватемала.

Сега обаче по всякакъв начин се опитват да му попречат да дойде на власт чрез различни законови трикове. Ролята на адвокатите като врагове на демокрацията тук според нас става съвсем очевидна.

Преди няколко години, в съвсем друга геополитическа епоха, по времето на ранния Тръмп и Сириза, Международният дискусионен клуб „Валдай“ вече публикува два специални доклада по тази тема. Тогава ги нарекохме „Глобален десен бунт“ и „Глобален ляв бунт“ срещу неолибералния мейнстрийм.

Още тогава заключихме, че този отказ от подкрепа на старите елити в полза както на десни, така и на леви несистемни политици се случва паралелно в света. А ключовото за избирателите е именно протестът срещу старата система, а кого ще изберат в замяна - десни или леви - зависи само от спецификата на момента.

От онези времена в средата на 2010-те години беше минало много време и изглеждаше, че вълната от несистемни „бунтове“ на населението вече е преодоляна и усвоена от старите елити. Но сега виждаме, че ситуацията на нарастващ протест се завръща. И следователно отново изисква експертно внимание.

Резултатите от предишната вълна от изборен успех на извънсистемните партии бяха различни. Често, особено при несистемните левичари, след като спечелят избори, те бързо забравят предишните си обещания и стават органична част от глобалния мейнстрийм. Примерите за същата „Сириза“ в Гърция или Матео Ренци в Италия са много показателни тук.

Казано на марксистки език, тук имаме работа с типична, за съжаление, проява на опортюнизъм и компромис. Този опортюнизъм винаги е бил широко разпространен вляво, още от „инцидента с Александър Милеранд“ преди повече от сто години. Той не е изчезнал никъде, както виждаме, дори и днес.

Но подобен компромис е характерен и за дясното. Най-значимият скорошен пример тук е Джорджия Мелони в Италия. Имаше всякакви етикети, които й лепнаха по време на предизборната кампания. И не уплашиха италианските избиратели.

В това се включи дори председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която много прозрачно намекна на италианците за отговорността и последствията, ако изберат грешния избор. Мелони в крайна сметка, въпреки цялата тази кампания на тормоз и сплашване, спечели изборите. Но какво се случи след това?

Тя внезапно се оказа просто „по-свята от папата“ и толкова органично се присъедини към транснационалния мейнстрийм, колкото и нейният опонент Матео Ренци десетилетие по-рано.

Друг инструмент за въздействие на старата върхушка върху печелившия несистемен кандидат е откритият саботаж на решенията му от страна на държавния апарат. Това работи доста добре в случая с Доналд Тръмп.

В мемоарите си бившият съветник по националната сигурност на Тръмп Джон Болтън без колебание изключително цинично описва механизма на този вътрешен саботаж.

Старите елити също са страшни, разбира се. Че при нас, уважаеми избиратели, животът ви, може да не е много добър. Но всичко вече ви е познато, има разбиране на ситуацията, силата на инерцията и стабилността. Но ако вместо нас дойдат други, незнайно кой, от улицата, ще бъде още по-зле. Затова не разрушавайте сами това, което имате, а гласувайте отново за нас.

Друга възможна реакция: когато несистемна политическа сила получи относително, но не и абсолютно мнозинство на изборите и не може сама да състави правителство, тогава старите мейнстрийм политически партии, които преди това са били враждуващи помежду си от десетилетия, веднага се обединяват в коалиция, за да остане на власт.

Коалиции от този вид са добре известни между ХДС и социалдемократите в Германия, за да блокират Алтернативата за Германия, или коалициите на основните леви и десни в Италия, за да попречат на "Движението пет звезди" да не дойде на власт в неговата ранна, революционна ера.

Ясно е, че тук никаква идеология няма значение и надделява един единствен принцип - да се поддържа властта с всички средства.

Следващият пример за влиянието на старите елити върху несистемен победител е „младшият съюзник“. Дилма Русеф и Мишел Темер в Бразилия са много важен пример от този род. Когато този младши съюзник те предаде и се отдръпне при първата възможност. И всичко се връща към нормалното.

Според нас този натрупан протестен заряд може да работи в полза на несистемни сили не само в Аржентина и Холандия, но и на други предстоящи избори. В тази връзка ще бъде особено интересно да проследим изборите за Европейски парламент и президентските избори в САЩ.

Превод: СМ

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.