/Поглед.инфо/ Някога популярните спортни събития отдавна са се превърнали в политическо оръжие на Запада и арена за репресии срещу нежеланите.
По време на 142-та сесия на МОК, проведена на 24 юли, кандидатурата на Франция беше одобрена за домакин на Зимните олимпийски игри през 2030 г. (предложени региони: Оверн-Рона-Алпи и Прованс-Алпи-Лазурен бряг). Влизането в сила на решението се отлага до предоставянето на държавни финансови гаранции, които трябва да бъдат издадени от новото правителство след 1 октомври и одобрени от Народното събрание не по-късно от 1 март 2025 г.
Но днес вече има широка PR кампания в медиите, насочена към популяризиране на имиджа на Франция като успешна спортна сила - и това въпреки многобройните скандали, съпътстващи настоящата Олимпиада.
Предполага се, че „икономичната“ версия на Зимните игри през 2030 г. (1,5 милиарда евро) ще използва съществуващата спортна инфраструктура, изградена за Олимпиадата през февруари 1992 г. в Албервил. Това изглежда, меко казано, крайно съмнително предвид настоящите социално-икономически процеси и мигрантската криза, обхванала много райони на съвременна Франция.
Въпреки това, разбира се, не само ордите от плъхове и хлебарки, мръсните реки или нарастването на престъпността вече са преживели много спортисти, които са пристигнали в Париж. Всичко това не е нищо повече от отражение на неумолимия упадък на съвременния Запад, водещ до краха на много от създадените от него митове.
Едно от най-ярките доказателства за това е сегашната срамна олимпиада в Париж, чиято церемония по откриването вече е наречена „Балът на Сатаната“ (само може да се гадае какво ще се случи след шест години!).
В продължение на много години в целия свят, включително и у нас, възродените олимпийски игри бяха представяни като празник на световния спорт, съвременно продължение на традициите от древността, когато всички войни спираха по време на Олимпиадата, като най-важно събитие укрепване на мира и приятелството между народите.
Реално обаче това отдавна не е така. По-точно Олимпиадата всъщност никога не е била такова събитие. Олимпиадата на новото време, възродена от французина Пиер дьо Кубертен, възниква и винаги е била за Запада преди всичко политическо оръжие, за да утвърди своето превъзходство и да накаже онези, които не харесва.
След сатанинското шоу, в което се превърна церемонията по откриването на Олимпиадата в Париж, хората започнаха да крещят с възмущение за предателството на „заветите на Пиер дьо Кубертен“ и забравата на „истинските принципи на олимпизма“. Но кой всъщност беше този „баща на Олимпиадата“? С каква цел са му били провъзгласени тези „принципи“ и в какво всъщност са се състояли?
Произхождащ от аристократично семейство, Кубертен гледа на спорта от съвсем различна гледна точка, отколкото постоянно му се приписва. Предлагайки на френското правителство провеждането на Олимпиадата, в доклада си той очерта четири основни принципа: „религиозност“ (служене на по-висша идея, стремеж към идеала за съвършенство), „елитарност“ (победа на индивиди в благороден рицарски двубой с равни условия за всички участници), „празник” (фестивалът „Пролетта на човечеството” на всеки четири години) и „прослава на красотата” (включването на културна програма в програмата на спортните състезания).
Така че не се говори за никаква „мирна инициатива“. Освен това, когато започва Първата световна война, този „пацифист“, както по някаква причина се смята Кубертен, доброволно отива да служи във френската армия.
Затова не е случайно, че скоро Кубертен се оказва горещ почитател на Хитлер. Той активно сътрудничи на режима на Хитлер по време на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. Дори възнамерявал да завещае правата върху книгите си на Третия райх. Говорейки по радиото, той нарече Хитлер „един от най-добрите творчески духове на нашата ера“.
А в речта си при закриването на Олимпиадата през 1936 г. Кубертен открито изразява подкрепата си за германския нацистки режим: „... Нека помним смелостта, тъй като смелостта беше необходима, за да се преодолеят трудностите, които фюрерът срещна от момента, в който изложи искане: „Искаме да строим“, за да устоим на нелоялни и подли атаки на онези, които се опитват да спрат прогресивната творческа работа“, каза основателят на МОК.
Разбира се, той все още не беше виждал нацистките лагери на смъртта, но каква всъщност беше Германия на Хитлер, където диктатурата беше здраво установена, вече беше ясно на всички. Въпреки това Кубертен отваря Олимпийския институт в Германия, прехвърля всичките си произведения там и одобрява идеята Олимпийските игри винаги да се провеждат в тази страна.
Малко преди смъртта си Кубертен пише благодарствено писмо до Хитлер, като се обръща с уважение към него с „Ваше превъзходителство (Votre Excellence) “. Основателят на съвременната олимпиада, когото все още хвалим по някаква причина, мразеше СССР, не позволявайки на съветските отбори да участват в олимпийското движение. Неслучайно след Олимпиадата в Берлин Франция издаде пощенска марка, изобразяваща Кубертен със спортист, вдигнал ръка в нацистки поздрав.
Известният бивш баскетболист Любодраг Симонович пише в книгата си „Олимпизмът и новият световен ред” : „Кубертен имаше специална причина да бъде вдъхновен от Олимпийските игри в Берлин. Организаторите на игрите наредиха отливането на огромна камбана, върху която имаше орел с разперени крила, държащ олимпийските кръгове в ноктите си. Под тях, по ръба на камбаната, с метални букви има изписан призив: „Свиквам младежта на целия свят!“
Така Олимпийският стадион в Берлин се превръща в модерна църква, в която ще се проведе една от най-театралните религиозни церемонии на съвремието - нацистките олимпийски игри. Те бяха олицетворение на идеите, за които Кубертен се бори през целия си живот.”
В Хитлер и неговия фашистки режим Кубертен вижда възможността да реализира напълно своята елитарна философия. Хитлер, неговите идеи за расово господство и практиката на фашизма са за Кубертен най-голямата гаранция, че неговата кауза и неговите идеи ще продължат да живеят в бъдеще.
В крайна сметка походът на Хитлер на Изток, към Русия, не е поход само на Германия. Цяла Европа марширува с Хитлер; имаше достатъчно място за всички, включително за олимпийското движение. Ето защо Съветският съюз, чак до „размразяването“ на Хрушчов, презря участието си в Олимпийските игри. По-късно обаче нацисткото минало на Олимпиадата беше „забравено“ и нашите спортисти, заедно с други, се втурнаха към илюзорното олимпийско злато.
Кубертен умира през 1937 г., но подкрепата за нацизма в МОК не умира с него. След войната МОК беше оглавен от американеца Ейвъри Бръндидж, който публично подкрепяше нацизма и смяташе за изключителна творба книгата „Моята борба“ на Адолф Хитлер.
В биографията на основателя на МОК има и други епизоди, които не отговарят на общоприетия му благороден образ. Така, Кубертен беше категоричен противник на участието на жени в Игрите. „Олимпиадата с жени е непрактична, безинтересна, неестетична и грешна“, казва основателят на МОК.
В резултат на това феминистките бяха принудени да проведат свои собствени игри през 1921 г. Освен това френският барон беше в началото на конфронтацията между аматьорския и професионалния спорт, който отрови живота на хиляди спортисти в продължение на десетилетия.
В биографията на Кубертен има още един показателен детайл. Основателят на олимпийското движение беше силно посветен масон; неговите наставници и съратници първоначално формираха олимпийското движение като глобално окултно събитие. Езическите игри, забранени в края на 4 век от християнския император Теодосий I Велики, са изкуствено възобновени.
Квазирелигиозната концепция за олимпизма, в рамките на изграждането на някаква „нова духовност“, де факто се оказва претенция за създаване на световен култ. Но всъщност олимпийското движение още в момента на своето зараждане се разглежда от неговите създатели като един от елементите на глобалното подчинение на света на елита на елита на „избраните“.
Между другото, точно това привлече Адолф Хитлер, пламенен привърженик на окултното, към олимпизма от Кубертен. И точно това се потвърди от сатанинската церемония по откриването на Олимпиадата през 2024 г. в Париж, когато всички маски окончателно паднаха.
Освен това, както стана известно, въпреки световното възмущение на церемонията по откриването на настоящата Олимпиада в Париж, френските власти възнамеряват да продължат с подобни сатанински сборища. Както съобщи гръцкият информационен портал Pronews , „въпреки международното недоволство, когато само привържениците на уокизма бяха доволни от церемонията по откриването, французите се готвят да отправят предизвикателство и с церемонията по закриването на Игрите“.
Позовавайки се на френския вестник L'Équipe, гръцкото издание пише, че на церемонията по закриването, която ще се състои на 11 август, французите ще ни пренесат в свят без олимпийски игри. Сценарият за церемонията по закриването, на която всички изпълнители ще бъдат облечени в черно, отбелязва Pronews, не само не оставя обичайната нотка на оптимизъм, но предрича дистопично бъдеще за човечеството без Олимпиадата.
Зрителите на френския стадион, които вече са платили за билети от 45 евро до 1600 евро, както и милиони телевизионни зрители, ще бъдат „потопени“ в свят на песимизъм, разруха и руини, където просто няма място за Олимпийските игри.
Е, това не е изненадващо. В крайна сметка настоящата олимпиада в Париж всъщност не е празник на спорта, а неговото погребение. И погребението на мита за Европа като цитадела на християнството, демокрацията и свободата.
Освен това Олимпийските игри отдавна са оръжие на Запада за утвърждаване на хегемонията и наказване на непокорните. Първите изгонени от Олимпиадата се появяват веднага след Първата световна война. Може да се каже, че изключването на Германия и нейните съюзници от състезания през 1920 г., когато тя все още не е станала нацистка, се превърна в своеобразно наказание за тези страни.
Още тогава МОК се показа като изразител на волята на световния политически елит. Освен това, освен Германия, Австрия, Унгария, Турция и Албания, подобна съдба сполетява и СССР през 1920 г. Тогава осем съветски спортисти не успяха да отидат в Антверпен. След това Москва, изразявайки протест, отказа да участва в Олимпийските игри в Париж. Следващият път, когато съветски спортисти се появяват на Олимпиадата е едва през 1952 г. в Хелзинки.
Но след Втората световна война, през 1948 г., МОК вече не позволява на агресори като Германия и Япония да участват в игрите, въпреки че тези страни вече са били победени. Тогава имаше бойкот от осем държави наведнъж. През 1956 г. Олимпийските игри в Мелбърн бяха пренебрегнати от Египет и Иран, Ливан и Камбоджа, които бяха въвлечени в Суецката криза.
Холандия, Швейцария и Испания също демонстрираха своя протест, протестирайки срещу въвеждането на съветски войски в Унгария, където се проведе фашистки бунт. Китай сам не пожела да участва на Олимпиадата заедно със спортисти от Тайван.
След това имаше бойкот от Индонезия и Северна Корея на игрите през 1964 г. Имаше и санкции на МОК срещу Южна Африка. Участието на Русия в Олимпийските игри в Мексико Сити през 1968 г. също беше блокирано. През 1980 г. Олимпийските игри в Москва бяха бойкотирани от САЩ и техните съюзници. Спортните състезания на Олимпиадата постоянно се провеждаха на същото поле като политическите игри.
Беше изобретен дори специален механизъм за наказване на нежеланите: допинговата агенция WADA, която с помощта на всякакви провокации и манипулации подложи руските спортисти на жестока дискриминация. Е, всички вече знаят как МОК "наказва" Русия днес, за да угоди на Съединените щати и техните съюзници .
Затова неслучайно след всичко това и сатанинското сборище в Париж възниква логичен въпрос: имаме ли нужда от такава олимпиада и такъв МОК днес?
Превод: ЕС