/Поглед.инфо/ Международният олимпийски комитет фактически легитимира престъпленията на хитлеризма още през 1936 г.

Руските майтапчии Вован и Лексус, иначе известни като Владимир Кузнецов и Алексей Столяров, решиха да не оставят на мира висшето ръководство на Международния олимпийски комитет , които все още се опитват да провалят Световните игри на Дружбата и Игрите на БРИКС в Русия, наричайки ги политически мотивирани и следователно чужди на духа на истинския олимпизъм.

Този път Алексей Столяров се маскира като африкански политик и проведе работна среща чрез видеоконферентна връзка с ръководителя на МОК Томас Бах и заместник-председателя на Европейската комисия Маргаритис Схинас.

По време на разговора, по време на който Бах и Схинас се опитваха по всякакъв начин да убедят „черния лидер на една от страните от Централна Африка” да не изпраща спортна делегация в Русия при никакви обстоятелства, маскираният Лексус ги покани да отслужат обща молитва за да изпълни желанията на западняците.

„Молитвата“, трябва да се каже, е много уникална.

„Обръщам се към теб, Боже, да ми помогнеш! Помогни ми да взема правилното решение! Светите Вован и Лексус, помогнете ми да взема правилното решение, за да предотвратя тези Игри на Дружбата“, покорно повтаряха след руския майтапчия спортните и европейски началства.

Ако си мислите, че сега ще следва разказ за вродената тъпотия на Бах и прочие навлеци в спорта, които послушно изпълняват западната поръчка за антируски санкции, то не. По-важното тук е, че шефът на МОК и заместник-председателят на Европейската комисия (заместник на Урсула фон дер Лайен, за момент) са готови да стигнат до максимално абсурдни действия под формата на подобен „молебен“ просто за да, извинете, нагадят на Русия.

Тук си струва да се говори не за банално изпълнение на поръчка, а за напълно естествената русофобия на спортни функционери и политици, представляващи страните от колективния Запад

Да, да, става дума за русофобия, а не просто за протест срещу авторитаризма и нарушаването на международното право, както се казва. Русофобия, която наистина се доизкатери до върховете на самия Олимп.

Миналата седмица в Неапол, Италия, се проведе протестен митинг срещу милитаризма на НАТО и опитите на италианското правителство да въвлече италианците в нова Голяма война. Но освен антинатовски плакати, протестиращите носеха транспаранти, осъждащи геноцида над палестинците, който се извършва в момента от израелското ръководство.

Както по-късно ми разказа италианският издател, политолог и журналист Сандро Тети, с когото имах щастието да се срещна онзи ден, в италианското общество има много силно възмущение от двойните стандарти, с които Европа подхожда към участието или не- участие на определени държави в предстоящите олимпийски игри в Париж.

„Защо Русия и Беларус са остракизирани от МОК за предполагаеми военни престъпления в Украйна (при това никой не може да предостави потвърдени факти за тези „престъпления“), но при това, напр., спортистите от Израел, чиято армия вече е убила повече от 12 хиляди палестински деца, са приемани във Франция с отворени обятия? – подобни въпроси, според Тети, все по-често се задават в Италия.

Между другото, за децата, загинали в Газа. Това не е мое въображение, а официални данни на Агенцията на ООН за подпомагане и организацията на работа с палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), съгласно които между 2019 г. и 2022 г. общо 12 193 деца са били убити по света, а само между октомври 2023 г. и февруари 2024 г., и само в ивицата Газа, са били убити 12 300 деца.

Тази трагична статистика упорито доказва, че решението на МОК публично да унижи Русия, Беларус и спортистите, представляващи нашите страни, няма нищо с прословутия дух на олимпизма, а е изпълнено със същата тази „олимпийска русофобия“.

Трябва да се помни, че това далеч не е първият път в историята, когато политиката пряко влияе върху решенията на МОК.

Достатъчно е да си припомним тъжно известната олимпиада в Германия през 1936 г. Олимпиадата в Третия райх, е организирана не от Хитлер, както мнозина са свикнали да мислят, а от самия Международен олимпийски комитет.

Но до август 1936 г. - Игрите се провеждат в Берлин от 1 до 16 август - Третият райх вече е успял да забрани Комунистическата партия (1933 г.), да разстреля или изпрати в затвори и лагери повече от половината германски комунисти, да разпусне /завинаги/ парламента на страната, да подпали Райхстага (1933 г.), да се оттегли от Версайския договор (1933 г.) и започва бързо да изгражда нова армия и да напомпва военно-промишления комплекс, да извърши масови убийства на членове на SA Storm Troopers (1934 г.), по време на които загиват много невинни хора, които нямат нищо общо със SA, да отвори първите концентрационни лагери, например Дахау, основан на 20 март 1933 г., и да повери управлението им на Инспектората на концентрационните лагери, специално създаден през 1934 г., и много други.

Да, имаше още две години преди прословутия еврейски погром на 9 ноември 1938 г., останал в историята под името „Кристална нощ“, както и преди аншлуса на Австрия и анексирането на Судетите, три години преди окупацията на Чехословакия и началото на Втората световна война. Но тогавашните служители на МОК, както и политиците от всички западни страни, не можеха да не са разбрали какво представлява нацистка Германия още през 1936 г.

И какво, това по някакъв начин спря ли ги да проведат XI летни олимпийски игри? Разбира се, че не. За да перифразираме известния цитат от филма „Пази се от автомобил“, бихме искали да кажем, че „тази Олимпиада принадлежи на този, който заслужава Олимпиадата“.

МОК демонстрира същия подход както преди 88 години днес, наказвайки за пример руснаците за въображаеми „престъпления“ и не забелязвайки истинските престъпления, извършени от украинския и израелския режим.

През 1936 г. Международният олимпийски комитет действително легитимира нацизма и неговите престъпления, както тези, които вече са се случили по това време, така и тези, които тепърва предстоят. Днес МОК издава индулгенции на Израел и Украйна, които са по-скоро като лиценз за убийство на руснаци и палестинци и изобщо не се смущава от тази позиция.

Нещо повече, в своя „праведен гняв” се опитва да обвини в политизиране на спорта ...Русия. Това е наистина класика - най-силнно вика "Дръжте крадеца!" самият крадец.

Между другото, след съдебните процеси над нацистките престъпници, през 1946 г., МОК се извини публично за специфичната си нечистоплътност. Но, очевидно, той не е направил никакви заключения. И най-важното, никога не успя да преодолее тази присъща линия на западния манталитет на разделяне на хората на класи: такива, които при всякакви обстоятелства остават свои, и такива, които просто се толерират за известно време, но си остават чужди-untermensch , чийто живот няма значение и категорично не е причина да се забелязват престъпленията, насочени срещу тях.

Превод: ЕС