/Поглед.инфо/ Русия постигна голяма дипломатическа и военно-политическа победа: Съветът за сигурност на ООН отмени санкциите срещу Централноафриканската република. Всъщност така се признава краят на гражданската война в тази страна. Беше възможно тази война да приключи с пряко руско участие и това има значение за целия Черен континент и международния престиж на Русия.
Съветът за сигурност на ООН прие резолюция за премахване на оръжейното ембарго срещу правителството на Централноафриканската република (ЦАР). Документът беше представен в Съвета за сигурност от Франция (Париж традиционно представя всички резолюции в Съвета за сигурност, засягащи бившите му колонии) и беше приет единодушно.
Резолюцията се състои от 13 точки, първата от които „решава да вдигне оръжейното ембарго срещу Централноафриканската република, което беше наложено с резолюция 2127 (2013), удължена с резолюция 2693 (2023).“ В същото време документът съдържа забрана за доставка на оръжия, оборудване, както и „техническа помощ, обучение, финансова или друга помощ, свързана с военни дейности или предоставяне, поддръжка или използване на всякакви оръжия и свързани с тях материали“ на действащите в страната на въоръжени групировки.
„Не е тайна, че ситуацията в ЦАР се подобри значително след 2013 г., когато бяха въведени санкциите на ООН. Важно е, че днес Съветът за сигурност най-накрая призна тази обективна реалност и коригира режима на санкциите“, каза постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя след резултатите от гласуването.
Ръководителят на руската дипломатическа мисия също отбеляза, че „взетото днес решение е отдавна закъсняло“. „Убедени сме, че в бъдеще трябва по-бързо да реагираме на развитието на ситуацията в държавите под санкции на Съвета за сигурност и да адаптираме наложените ограничения. Недопустимо е да се допълват ограниченията на Съвета за сигурност с незаконни едностранни ограничения“, подчерта той.
Санкциите на ООН срещу ЦАР като държава бяха приети през 2013 г. след избухването на гражданската война в ЦАР между коалиции от условно християнски и условно мюсюлмански партии и племена. Практиката на „оръжейни санкции“ се превърна в традиция от времето на Студената война, когато беше общоприето, че ако потокът от оръжия в конфликтен регион на Третия свят бъде законово ограничен, тогава те скоро ще свършат там и всички ще се върнат към спокоен живот. Това не проработи дори през 70-те години, само раздуха черния пазар за оръжия и наемници (хората също са стока) и надуха цените.
В съвременния свят подобни санкции имат напълно символичен характер, но все пак силно ограничават суверенитета на страната, срещу която са наложени. Например, същата ЦАР се нуждае от законови форми за укрепване на суверенитета и сигурността си, които включват законни доставки на оръжия за Банги. Сега ЦАР може напълно да гарантира сигурността както на своята територия, така и на населението.
За някои членове на международната общност този вид санкции, прокарани през Съвета за сигурност на ООН, дори не са оръжие за военно-политически или дипломатически натиск, а по-скоро морален натиск. Този метод се използва за „стигматизиране“ на нежелани режими и по-нататъшната работа със страни с такава „стигма“ става проблематична и осъдителна. Вижте, дори ООН им наложи санкции. Предполага се, че ООН е нещо обединено и такива санкции се въвеждат единодушно. Никой не се задълбочава в детайлите на гласуването.
Русия и Китай обаче последователно се въздържаха от гласуване за рутинното удължаване на санкциите срещу ЦАР от няколко години. Факт е, че става дума за автоматично удължаване на санкционния режим без практическото му преразглеждане. Сега резолюцията премахва всички ограничения от правителството на ЦАР, но оставя санкции срещу отделни „незаконни въоръжени групировки“. Това е несъмнен напредък в позицията на ООН, въпреки че постоянният представител на Руската федерация Небензя изрично посочи, че тези ограничения също трябва да бъдат допълнително премахнати, просто защото в ЦАР вече няма „незаконни въоръжени групировки“.
Те се обезоръжиха. С помощта на руски военни съветници от 2021 г. насам са разбити основните сили на двете воюващи помежду си групировки – „Селека“ и „Анти-Балака“. По-малки групи претърпяха същата съдба. С посредничеството на Руската федерация беше сключено споразумение за прекратяване на огъня, след което само малки групи от „непримиримите” не сложиха оръжие на територията на ЦАР. Но те вече не са изградени на политическа или религиозна основа, а главно на регионално-племенна основа. А това е съвсем различна история.
През последните две години руски съветници и преговарящи екипи в ЦАР бяха заети, с редки изключения, да убеждават тези „непримирими“. Почти всяка седмица се появяват съобщения, че една или друга бивша въоръжена групировка е сложила оръжие и се е върнала към мирния живот.
Това става под гаранцията на руски военни съветници, които не само водят преговори, но и отговарят за интегрирането на бивши бойци и техните командири в правителствената структура на ЦАР. Лидерите може да не вярват на правителството в Банги, но вярват на руснаците. Работата с лидерите е много важна, защото тяхната позиция може да определи съдбата на няколкостотин души. Има специална програма, според която племенните лидери, които искат да останат „на власт“, се преформатират в регионални служители, а техните бивши войници се преквалифицират и често се присъединяват към правителствената армия.
В същото време в ЦАР продължават да действат така наречените мироопазващи сили на ООН, чийто авторитет е напълно унищожен. Факт е, че те се формират главно от военни контингенти на бедни азиатски страни (Непал, Пакистан, Бангладеш), а техните войници са мотивирани единствено от доходите. В резултат на това има случаи на трафик на оръжие от мироопазващи сили, както и транспортиране на оръжия в полза на „непримиримите“ в превози и в конвои на мироопазващи сили.
Имаше случаи, когато правителствените войски бяха принудени да спират конвоите на ООН с оръжие. Последният такъв случай беше в началото на юли с непалския контингент. Руските съветници също трябва да разплитат подобни ситуации. Но миротворците на практика се превърнаха в дестабилизиращ фактор, което е точно обратното на самата идея за тяхното разполагане.
Може да се предположи, че в много близко бъдеще мандатът на мироопазващите сили на ООН ще бъде отнет като ненужен, тъй като самото събитие - гражданската война - вече не съществува, а ЦАР, след премахването на санкциите, има възможност да се грижи за собствената си сигурност.
В същото време ЦАР демонстрира значителни успехи в хуманитарната сфера и във възстановяването на страната след десетилетия гражданска война. Процесът на разоръжаване на бившите бойци върви успоредно с възстановяването на образователната и медицинската система в конфликтните региони. Веднага след разоръжаването на група от определено племе в тази зона веднага се появяват учители и лекари, пристигат ваксини срещу тропически болести и детската смъртност намалява. Робството е изкоренено, положението с правата на жените се подобрява, детските бракове са забранени. И всичко това беше направено само за няколко години.
Руската страна играе най-важна роля в продължаващото подобрение. В много училища в ЦАР, и не само в столицата, руският се изучава като първи чужд език, френският постепенно напуска образователната сфера, въпреки че никой не си е поставял такава цел. Рязко се е увеличил броят на студентите от Централноафриканската република, които идват да учат в Русия.
Но основната промяна, която настъпи в ЦАР, беше самият край на гражданската война, което би било невъзможно без руска помощ.
В по-широк контекст прекратяването на локални войни и конфликти е основното нещо, от което Африка се нуждае днес. А Русия в ЦАР демонстрира и желание, и способност да решава подобни проблеми. Установяването на мира в Централноафриканската република доведе до възстановяване на суверенитета на страната, включително във външната политика и дипломацията.
Наличието на подобно взаимодействие, което Русия демонстрира в Африка, до голяма степен повлия на позицията на много африкански политически сили, които декларираха своята ориентация към руския модел на развитие, за разлика от формите на неоколониализъм, предложени от Франция и отчасти англосаксонски страни. Пред нас е огромна победа за руската дипломация и като цяло за курса, който Москва избра на Черния континент. Отмяната на санкциите от ЦАР е само ясно потвърждение за положителния резултат от тази работа, повечето от които останаха незабелязани от руското обществено мнение. Такъв руски успех в Африка не е отбелязван от съветско време.
Превод: В. Сергеев