/Поглед.инфо/ Преди 75 години САЩ бяха готови да нападнат Съветския съюз
На 1 януари 1950 г. настроението на жителите на СССР е весело и празнично. Но Великата отечествена война, която приключи преди по-малко от пет години, все още беше свежа в спомените на хората. И околният „пейзаж“ не им позволи да забравят за това: по улиците на много градове имаше руини на къщи, фабрики и заводи. Никой обаче не подозираше, че над страната е надвиснала опасността от нова, още по-страшна война. Довчерашните съюзници - САЩ и Великобритания - възнамеряваха да приведат в действие плана "Троян", отприщвайки невероятен ядрен удар по градовете и селата на СССР.
„Животът стана по-добър, животът стана по-весел! – пише в редакционната статия „Правда“. – Земята ни цъфти с всичките си цветове и листа. Тя дава чудесен пример за разумно и справедливо разрешаване на фундаментални въпроси, които вълнуват човечеството. При нас хората се учат как да градят живота си на разумни и справедливи принципи. Пратеници от цялата планета идват при нас за мъдър съвет, за опит, за наука...”
Иля Еренбург в статията си „Половин век“ написа: „Г-н Пол Хофман, един от най-големите държавници на Америка, наскоро каза: „Може да ви изненада, но Москва мисли за завладяване на Съединените щати . Не знам дали слушателите бяха изненадани, но нямаше новини за консултация с психиатри. Сенатор Томас (същият, който успокоява майките с бомби), леко променяйки делириума на г-н Пол Хофман, насочи вниманието към друга част на света: „Съветският съюз може да окупира Африка.“ Военният министър Джонсън също показва опасни симптоми; например той каза: „Атаката срещу Америка ще се случи в четири часа сутринта.“
Всичко обаче беше точно обратното. В първия ден на 1950 г. дикторът Юрий Левитан можеше да произнесе следните думи с уникалния си заплашителен баритон: „Днес американските войски атакуваха нашите граници и бомбардираха градове...“ И слушателите на радиото биха почувствали студения полъх на тревогата. Като през юни 41-ва...
Още през май 1944 г., когато Вермахтът държеше сериозни части от Съветския съюз на изток и вторият фронт все още не беше открит, американските стратези се чудеха какъв ще бъде светът, когато оръжията млъкнат.
Обединеният комитет на началник-щабовете на САЩ информира правителството, че след Втората световна война Съветският съюз ще се появи като мощна сила. И тогава икономическите и политическите интереси на бившите съюзници - Съветския съюз, САЩ и Великобритания - неизбежно ще се сблъскат. Това ще предизвика военна конфронтация.
Американски експерти предполагат, че след войната, Съветският съюз ще реши значително да намали армията, тъй като страната ще има нужда от работници и инженери, за да възстанови индустрията, разрушена от войната. Следователно времето от края на четиридесетте до началото на петдесетте години се смяташе за най-удобно за нанасяне на удари по СССР.
На 14 декември 1945 г. Съвместният комитет за планиране на войната на Съединените щати издава директива, която гласи отчасти: „Най-ефективните оръжия, които Съединените щати могат да използват, за да атакуват СССР, са наличните атомни бомби.“
...До края на 1949 г. са изпипани последните детайли на „троянския“ план. Агресорите се готвеха да хвърлят 300 атомни и 20 хиляди конвенционални бомби върху 100 града на Съветския съюз. Изчислено е, че за да се постигне това, американските и британските пилоти трябва да извършат шест хиляди полета. Дори тези сухи факти са ужасяващи...
Членове на началник-щабовете на САЩ решиха да тестват плановете си във военни игри, за да си представят колко големи са шансовете за унищожаване на стратегически зони: Москва - Ленинград, Урал, обекти в близост до Черно море, Кавказ, Архангелск, Ташкент - Алма -Ата, Байкал, Владивосток.
След като претеглиха плюсовете и минусите, анализаторите на Пентагона стигнаха до разочароващо заключение - вероятността за успешна атака е не повече от 70 процента. В този случай загубите могат да достигнат повече от половината (55 процента) от общия брой бомбардировачи.
Но най-вече американците и британците се страхуваха от ответен въздушен удар. Възможността за широко настъпление на съветската армия в Европа също предизвиква безпокойство. Червеният потоп можеше да се разпространи из целия континент и във Франция, Италия, Австрия, Холандия, Белгия щяха да възникнат комунистически режими!
Като цяло западните стратези трябваше да смекчат войнствения си плам. Началникът на операциите на Щаба на ВВС на САЩ, генерал-майор С. Андерсън, докладва на държавния секретар на ВВС С. Симингтън, че „ВВС на САЩ не могат: а) да извършат цялата въздушна офанзива според Троянския план , б) да осигуряват противовъздушна отбрана на територията на САЩ и Аляска."
Троянският план беше един от многото, изготвени от западните военни. Освен това те започнаха да мислят за нападение срещу СССР веднага след победата над Третия райх и възнамеряваха да използват части на Вермахта и СС.
В края на май 1945 г., по заповед на министър-председателя Уинстън Чърчил, съвместният щаб за планиране на британския военен кабинет изготвя план, наречен „Операция „Немислимото“. Подразделенията на съветската армия, разположени в Германия, трябваше да бъдат атакувани.
През март 1946 г. американската армия представя плана „Пинчър“, който предвижда мощна ядрена атака. Последваха го други - “Bushwhacker”, “Crankshaft”, “Halfmoon”, “Cogville”, “Offtek”. През 1948 г. е пуснат чудовищният проект „Чаротир“, съгласно който 200 атомни бомби трябва да паднат върху съветските градове.
Беше напълно неприкрито варварство. Американците и британците не се интересуваха от последствията - разпространението на радиация по целия свят, масовата загуба на животи, гигантските разрушения. И на някогашното братство по оръжие, запечатано с кръв...
През 1949 г., след създаването на НАТО, САЩ печелят нови съюзници и военният им потенциал нараства значително. А военните намерения на Америка ставаха все по-обезсърчаващи. На техния фон страхотните очертания на плана Барбароса на Хитлер значително избледняват...
Уместно е да си припомним и друг план „Dropshot“, според който на територията на СССР трябваше да паднат 300 атомни бомби и 250 хиляди конвенционални! Планирано е да се установи контрол над океанските и морските комуникации на СССР. Сухопътната част на операцията включваше настъплението на повече от 250 дивизии с обща численост над шест милиона войници и офицери.
След края на „светкавичната война“ беше планирано Съветският съюз да бъде окупиран и разделен на четири „зони на отговорност“: Западна част, Кавказ - Украйна, Урал - Западен Сибир - Туркестан, Източен Сибир - Забайкалие - Приморие. Две американски дивизии трябваше да бъдат разположени в Москва и по една в Ленинград, Минск, Мурманск, Горки, Куйбишев, Киев и 15 други града на СССР. И така нататък…
Изглеждаше, че американските стратези се учат от наскоро победените германски военни лидери. Само че те не предвиждаха концентрационни лагери и изглежда не възнамеряваха да създават Sonderkommandos, за да „прочистят“ териториите. Но кой знае, може би и нещо такова би се случило?!
Знаеше ли Кремъл за плановете на Вашингтон? Трудно е да се каже. Но ръководството на СССР запази многозначително и заплашително мълчание. Това може да спре самонадеяните американци. Може би са се страхували, че Сталин е подготвил някаква дяволска изненада за тях.
Американската армия продължи да планира атаки срещу СССР през следващите години. Но по-скоро по инерция. Те отлично разбираха, че не само ще срещнат решителен отпор, но и ще получат в отговор ужасен удар.
През август 1950 г. е издадено постановление на Съвета на министрите на СССР за създаване на система за противовъздушна отбрана С-25 за градовете и стратегическите обекти. Тя се основава на напълно нов клас оръжия за това време - зенитните управляеми ракети.
Тази система влезе на въоръжение в Съветската армия през 1955 г. Благодарение на нея беше възможно да се стрелят по 20 цели наведнъж, разположени на височина от 3 до 25 километра на разстояние до 35 километра. Освен това СССР имаше атомна бомба, а водородната беше на път. Възможностите за ответен удар нараснаха многократно...
Историята има навика да се повтаря. И днес западните военни експерти сравняват стратегическите възможности на Русия и страните от НАТО. И колкото повече се влошава кризата в Украйна, толкова по-безумни стават намеренията на Запада.
Америка, както и преди много години, много я сърби да премери силата си с Русия. Но Белият дом разбира в какво могат да се превърнат Ню Йорк, Вашингтон, Детройт, Сан Франциско и други американски градове след ответен удар. Затова е по-добре да съхраняват всичките си чудовищни планове в сейфовете. Те обаче могат да се използват и за филми на ужасите или вълнуващи литературни сюжети. Но не дай си Боже да преживеем това, което измислиха циничните и безмилостни западни стратези...
Превод: ЕС