/Поглед.инфо/ Двудневното посещение на Ангела Меркел в Грузия, открила програмата на нейната обиколка на Южен Кавказ, остави двояко, нееднозначно впечатление. От една страна грузинците заставиха високопоставения гост да произнесе сакралната за местните елити дума „окупация“, адресирана към Кремъл. Но те ще се радват на това, а не конкретно обозначени срокове за влизане в НАТО, което Германия блокира вече десет години.
Прекрасно време, знамена на Грузия и Германия в центъра на града, разкази в медиите, за това как първите германски преселници се появяват в Грузия преди два века, избраният за вечерята на Меркел ресторант на свещената планина Мтацминд – всичките атрибути на ефективното грузинско гостоприемство бяха налице. На съвместната пресконференция с министър-председателя Мамук Бахдадзе Меркел си спомни, как през 2008 г. посещава Тбилиси скоро след войната и „твърдо иска“ извеждането на руските войски. Тя уточни, че запазва тази позиция и досега.
Само се на тази среща с журналистите тя не нарече действията на Русия „окупация“, а само „несправедливост“. Освен това, обявявайки приближаването си до южноосетинската граница, Меркел съобщи, че ще посети „линията на демаркация“, а не използва приетият в Грузия съвършено друг термин – „линия на окупацията“.
Впрочем в четвъртък канцлерът се отпусна, пя (на немски език) по време на вечерята с известния грузински мъжки хор „Швидкац“ („Седем мъже“). Получи като подарък от министър-председателя на Грузия картина от 17 век, което е изнесено от Дрезден през 1945 г. и се оказва в Грузия. Това е „Натюрморт със заек“ на Читадини, платното се пази в частна колекция в Кутаиси, а собственикът безвъзмездно го предава на държавата.
Но грузинският политически елит, особено опозицията, а също критично настроените към местните власти анализатори не се успокоиха. Не им бе до тостове: лидерът на водещата страна от ЕС, която малко преди кавказката си обиколка прие Владимир Путин, избягва категорични оценки по адрес на Русия. На 23 август думата „окупация“ така и не прозвуча.
Коментирайки това, основателят на Грузинския център по стратегически анализ Георгий Рухадзе заяви, че е „разочарован“ от заявлението на канцлера, защото очаква „по-силно обявена поддръжка“.
„Фактически Меркел потвърди, че не е обсъждала Грузия с президента на Русия Владимир Путин“, заяви експертът от телевизионна компания „Рустави-2“. „Тя не говори в Тбилиси за перспективите на европейската интеграция и влизането в НАТО за Грузия. Извинявам се, но тя не отиде по-далеч от споменаване на предстоящото участие на Грузия във Франкфуртския книжен панаир и кредите за канализация в Аджария“. Поясняваме, че става дума за отделяните от Германия около 200 милиона евро за инфраструктурни проекти. Голяма част от тази сума е предназначена за строителството на газохранилище, което трябва да бъде готово през 2020 г. „Нас просто ни погалиха. А въпросите, които наистина вълнуват Грузия, отсъстваха от програмата. Меркел се въздържа от критики към Русия“, вълнува се Рухадзе.
Разочарованието и скептицизмът царуваха в критична част от обществото в Грузия и сутринта в петък. Програмата беше открита от срещата на Меркел с опозицията. Тя беше краткотрайна. Но затова пък наситена. И очевидно не с положителни емоции и сигнали. Бившият министър на външните работи, член на „Единното национално движение“ на Саакашвили, Григол Вашадзе, заяви пред репортери, че по отношение на евроатлантическата перспектива, от канцлера са чути „не много оптимистични отговори“, това е много лошо. Той побърза да обвини дипломацията на управляващата партия „Грузинска мечта“. Според него „страната напълно унищожи външнополитическия апарат“, а грузинските власти не работят правилно със западните партньори.
Имаше останала надежда за младото „проевропейско“ поколение на Грузия - Меркел беше изпратена да говори със студенти в главния ВУЗ в Грузия - Държавния университет в Тбилиси. От съветски времена той се отличава със свободомислие, именно студентите от ДУТ винаги са начело на всякакви митинги и изказвания, включително и по време на строгата съветска епоха. Например, студентите от ДУТ през седемдесетте излязоха на булевард „Руставели“, защитавайки правото на грузинския език да бъде държавен. И постигнаха целта си. Така че беше очевидно, че фрау Меркел не е непреодолим бастион за студентите. Подобно на червения банер на Райхстага до Мелитон Кантария, настоящите млади грузинци бяха готови за силни действия, за да прикрият политическите „амбразури“.
Така и се получи.
„Какво, терминът „окупация“ ли е проблематичен? Защо не го използване? Защо не оценявате случилото се в Цхинвали и в Абхазия като „окупация?“, пряко пита студентът Константин Шубитидзе (впрочем, както се оказва по-късно – член на опозиционната партия „Европейска Грузия“). Гостенинът нямаше къде да се скрие, всички възможности за отстъпление или ново използване на политически коректни фрази бяха отрязани. Студентите чакаха. И скоро се разразиха аплодисменти, защото накрая Меркел каза: „Да, това е окупация! Това са заети територии – 20%. Това е голяма несправедливост“.
Зад тези овации не беше възможно да се чуе следващият важен сигнал от Меркел, който обаче може да определи много в бъдещата външнополитическа програма на Грузия. В края на краищата, емоциите ще изчезнат, а в „сухия остатък“ са оставащата несигурност по главния ориентир. И така, Меркел каза, че ще бъде „откровена“ и скорошното присъединяване на Грузия към НАТО е невъзможно именно поради проблемите с Абхазия и Южна Осетия. „Не можем да говорим за предстоящо присъединяване, поне това е позицията на Германия и позиция ще остане такава ", каза тя.
По този начин Германия утвърди „статуквото“. В края на краищата, през 2008 г. Берлин беше най-против присъединяването на Грузия (и Украйна) към НАТО. Войната в Грузия преди десет години само засили това мнение в Германия - няма нужда да се бърза. В противен случай това ще доведе до много големи негативни последици в целия континент. Между другото, Москва открито предупреждава за това.
Трудно е да се каже дали това „откровение“ на канцлера ще предизвика голямо разочарование в грузинското общество. Сегашното правителство, за разлика от това на Саакашвили, не разпределя наляво и надясно безсмислени и луди обещания, че НАТО не е далеч. Днес мантрата е различна: самият път на реформите, сближаването със стандартите на Северноатлантическия Алианс и Европейския съюз, е не по-малко важен от членството. Ще видим след това.
Но всичко това прозвуча обидно за грузинците. Парирайки, бившият министър на отбраната Дейвид Сихарулидзе припомни, че когато самата Германия се е присъединила към НАТО, „една трета от територията ѝ е заета от Съветския съюз“. Той каза пред агенция „Интерпреснюз“, че поради тази причина „въпросът за окупираните територии не трябва да възпрепятства Грузия да се присъедини към НАТО, а Русия не би трябвало да има право на вето“. Според него, след посещението на Меркел, Грузия трябва да „направи много повече“, като популяризира най-важните въпроси от своя дневен ред на международната сцена: присъединяване към Алианса и териториална цялост.
Опозиционният депутат Георги Канделаки обаче се съмнява, че това е възможно: „Днес световните лидери са забравили Грузия, което означава, че Тбилиси не провежда успешна външна политика“. В интервю за вестник „Взгляд“ колегата му Роман Гоциридзе призова членовете на грузинското правителство „да работят много целенасочено и остро, като информират нашите европейски приятели, че се нуждаем от защита, защото окупацията идва от Русия. И когато се въвеждат санкции заради Украйна, Грузия трябва да се споменава също“.
Очевидно, за да може европейските приятели на Грузия по-добре да разберат „окупацията“, тя трябва да бъде „докосната“. В края на престоя си в Грузия Ангела Меркел бе отведена на границата с Южна Осетия - до грузинското село Одзиси. Канцлерът прекара там двадесет минути, гледайки през бинокъл към руската военна база. С нея имаше наблюдатели от ЕС. Меркел не направи никакви изявления, но изглеждаше изключително загрижена.
Меркел бе изпратена на летището от Тбилиси в Ереван (а след Армения германският канцлер ще посети Азербайджан) от министър-председателят на Грузия. „Това беше историческо посещение. Германия е наш истински поддръжник, обсъдихме най-важните и принципни въпроси на руската агресия, окупацията на нашата страна, интеграцията с Европейския съюз и НАТО. Много благодаря на канцлера, тя наистина е за Грузия!“, заяви Мамука Бахтадзе.
Времето ще покаже дали това е само тост или че Берлин по-категорично ще отстоява интересите на Тбилиси там, където е възможно. И там, където това не пречи на отношенията между Русия и Германия.
Превод: Поглед.инфо