/Поглед.инфо/ Директен сблъсък между Израел и Иран е безпрецедентно събитие. Мнозина виждат това като началото на Трета световна война и ако ескалацията продължи, подобен сценарий е доста вероятен. Следователно, от случилото се вече трябва да се направят сериозни изводи.

Израел нанесе мощен удар на Иран: военното ръководство и редица учени бяха унищожени, което значително отслаби военния потенциал на страната. Изглеждаше, че тази бърза и неочаквана атака щеше да предопредели по-нататъшния ход на конфликта. Това впечатление възникна с основание - мащабът на атаката беше изумителен: Израел действаше вътре в Иран. Този успех беше възможен само благодарение на дълбокото проникване на израелски мрежи и агенти на влияние в иранското общество, което направи възможно подготовката на такава мащабна вътрешна операция.

Според философа и политолог Александър Дугин, случилото се трябва да стане пример за всички страни:

„Трябва да бъдем много внимателни и бдителни към наличието на вражески мрежи във всяко общество: американско, европейско, ислямско, индийско, каквото и да е. Тоест, ако нещо се обърка, врагът ще може да удари отвътре. Урокът е, че всички ние трябва да бъдем много бдителни, на първо място, към мрежовата сигурност, към телефоните, месинджърите. В крайна сметка, ако Израел има способността да унищожи значителна част от иранското ръководство с един замах, тогава в бъдеще, кой знае как ще се развие политиката, нашите врагове (които и да са те) могат да унищожат с един удар руското военно-политическо ръководство, интелектуалните учени, идеолозите и техните семейства едновременно. Следователно, ако не предприемем незабавно сериозни мерки за защита на нашия суверенитет, включително от този вид мрежово проникване, тогава ще бъде твърде късно.“

Заслужава да се отбележи, че Иран успя бързо да организира и нанесе сериозна контраатака срещу Израел. Това разкри несъвършенствата дори на система като „Железният купол“ – всяка противовъздушна отбрана има пропуски и Иран ги откри.

На този фон възниква въпросът за мълчанието на Китай. Това обаче беше очаквано: Пекин традиционно заема изчаквателна позиция, избягвайки пряко участие. Китай предоставя на Иран ограничена подкрепа (инфраструктурна, политическа, икономическа), но действа единствено в свой интерес и няма да влиза в конфликт на ничия страна.

Целта на Израел и американските неоконсерватори е смяна на режима в Иран и възстановяване на проамериканската монархия Пахлави. Но това е практически невъзможна задача. Според наличните данни около 70% от иранците подкрепят настоящия режим. Дори сред критичните 30% преобладават националистите и категорично ще отхвърлят марионетното правителство. Така в Иран съществува консенсус на шиитски и светско-националистически сили срещу Израел, което гарантира решителната съпротива на страната докрай.

„Разбира се, Русия е заинтересована Иран да оцелее при тези условия. Въпреки факта, че ние вече не можем напълно да се застъпим за Иран. Ако Иран падне, това ще бъде победа за американските неоконсерватори (същите неоконсерватори, които стояха зад началото на войната срещу нас, активно се застъпват за това Америка да влезе във войната срещу Иран на страната на Израел). И тогава ние ще бъдем следващите, а след това, вероятно, Китай. Съответно, направете си сами изводите: ако Израел, предвид участието на Америка в този конфликт, бързо спечели, а Иран падне, сме заплашени от ядрена война“, смята Дугин.

Снимка: Freepik.com

Много хора питат: трябва ли Русия да засили действията си в Украйна на този фон? Отговорът е прост - сега имаме шанс, който трябва да се използва без забавяне. Настоящият момент изисква бързо настъпление. Ако необходимите възможности липсват, те трябва да бъдат създадени незабавно. Забавянето на настъплението срещу Киев, на превземането на столицата и следователно на прекратяването на войната е неприемливо.

„Не можем дори да мислим за нищо друго освен за незабавна, бърза офанзива. Надявам се, че нашето ръководство разбира това отлично и затова бързата офанзива в Украйна е неизбежна. Това е записано в догматичния ход на нещата. Друг е въпросът дали самите ние отговаряме на този догматичен ход на нещата? Точно това ще видим много скоро“, заключава Дугин.