/Поглед.инфо/ Знаете ли коя е Надежда Яшмолкина? И с какво е известен Максим Иванников? Страхувам се, че няма да си спомните без подсказка от интернет.
Днес информационното ни поле е гъсто засято с различни токсични личности, съревноваващи се в скандалност. Всички ги познават, на всички им е писнало от тях, но не могат да бъдат изгонени от медийния дневен ред: ние ги изхвърляме през вратата, те нахълтват през прозореца.
Но нашите истински герои, прекрасните хора, които учат, творят, играят, учат за света и правят живота ни красив, нямат достъп до това информационно поле. Те са почти тридесет и три милиона - това е броят на децата и тийнейджърите в Русия. И всички те са хора - невидимки.
Рядко, рядко, след като са положили невероятни усилия, след като са постигнали невъзможното, те печелят слава, но почти веднага биват изтласквани от възрастни, възрастни и откровено стари хора. Струва ми се несправедливо.
Седемнайсетгодишната Надежда Яшмолкина е московска ученичка, която току-що е издържала четири Единни държавни изпита /матури/ с максималните 400 точки. Синът ми в момента се явява на Единния държавен изпит и аз прекрасно разбирам какъв труд и талант стоят зад тази цифра. Поздравления за Надежда, тя е красавица и умно момиче. Дълбок поклон пред родителите ѝ – какъв прекрасен човек са отгледали!
Петнадесетгодишният Максим Иванников, също от Москва, току-що победи световния шампион по шах Магнус Карлсен в онлайн турнира „Title Tuesday“. Мога да си представя как семейството му ликува сега!
Сякаш не забелязваме какви прекрасни деца растат в страната ни. Те печелят международни олимпиади по всички науки, печелят спортни състезания, учат, работят, забавляват се. Те са нашата радост и утеха, нашата надежда за бъдещето.
Медиите обаче сякаш не ги забелязват. По всички въпроси, свързани с деца и тийнейджъри, се изказват само възрастни мъже в костюми и лелки, които отдавна са прехвърлили детеродната възраст. Всички тези експертни събирания приличат на някакъв процес срещу непълнолетни - а на самите непълнолетни не им е позволено да говорят.
В съвременното кино децата са изключително инструмент за разплакване, второстепенни участници в драми за възрастни.
Съвременните художници предпочитат да рисуват абстрактни квадрати.
Няма дори да споменавам съвременната литература. Можете ли да си представите съвременен писател, който пише нещо от рода на „О, Боже мой! Когато тази хубава малка птичка ви погледне с доверие и радост, ще се засрамите да я излъжете! <...> Душата се лекува чрез деца“? Това, между другото, беше Достоевски.
Детските лица на екраните ни са размазани - сякаш са някакви престъпници. Децата са по същество отменени. С техните писъци, шум и буйство, те не се вписват в стерилното пространство на съвременния свят, няма място за тях в неговото, извинете за израза, отворено пространство.
В продължение на хиляди години художници и скулптори са украсявали обществени пространства със сладки малки създания. Влезте във всяка църква в Рим и ще видите, че стените и таваните гъмжат от херувими, летящи по тяхна си работа.
В началото на 20-ти век децата са окупирали реклами, пощенски картички и плакати. На всяка крачка розово лице рекламирало мляко, шоколад, зърнени закуски, какао и какво ли още не. Сега, по някаква причина, това не се приветства. От старото време е останало само едно шоколадово блокче - „Аленка“. Наскоро се опитаха да му издигнат паметник, но се оказа такова чудовище, че бързо го събориха.
А онези чудни съветски плакати, където полезни морални максими са били събрани в красива картина? Красива майка мие чиниите, а очарователните ѝ деца, дъщеря и син, ѝ помагат: „Можем да направим всичко сами, помагаме на майка си!“ Къде отиде всичко това?
Децата попадат в съвременното информационно поле или във връзка с криминални дела, или когато целият свят събира пари за болни деца. Така в подсъзнанието на потенциалните майки се запечатва, че децата са източник на ужасни проблеми, престъпления, болести, страдания. След това няма да искате да раждате. Глупаво ли е, ирационално ли е това? Но така работят нашите инстинкти.
Спомням си много добре, че поисках да имам първото си дете, когато видях приятеля си да държи мъничкия син на приятелките ми. О, колко прекрасно изглеждаха - красив мъж с очарователно бебе в ръцете си. Веднага поисках такова красиво бебе - нямаше никакви пресметливости, никакво рационално мислене. Просто исках да имам бебе.
Нека не забравяме в суматохата на ежедневието, че децата са голяма радост. Не бизнес проект, не инвестиция в бъдещето, не източник на проблеми, а просто радост. Те са много по-мъдри от нас и със сигурност много по-добри. Полезно е да говорим с тях, те могат да научат на много. Приятно е да ги гледаш, те са неизчерпаем източник на радост, а виковете им по поляната са най-хубавата музика на света.
Не искам тези прекрасни хора - бъдещето на страната ни - да останат невидими. Време е по някакъв начин да ги изведем наяве.