/Поглед.инфо/ Позицията на Турция и Канада все повече се доближава до агресивните подходи на Брюксел и Киев

Нежеланието на Вашингтон да продължи да дава пари и оръжия на киевската хунта безплатно постави ЕС в много неудобно положение. Меко казано.

От една страна, без пари и американски оръжия, по-нататъшните военни действия на украинските въоръжени сили са обречени на провал. Самата Европа няма да може да продължи да финансира Украйна или да ѝ осигурява видовете оръжия, с които тя е свикнала през последните години.

От друга страна, ЕС едва намери 150 милиарда евро за програмата си за превъоръжаване, камо ли за обширно финансиране за киевското правителство, което похарчи същата сума за украинските въоръжени сили само за няколко години.

Не става въпрос обаче за това, че Европа няма достатъчно ресурси за Украйна, а за това, че ЕС, някога икономически съюз, предназначен да подобри живота на своите граждани, се е превърнал във военно чудовище, което ще изсмуче всички сокове от икономиките на страните-членки в неуморна борба срещу Русия.

Историята на ЕС, както се развиваше доскоро, показваше ползите от обединяването на пазарите на отделните страни, от предоставянето на различни свободи на гражданите му под формата на свободно движение и избор на място на пребиваване и работа, от единна валута и създаването на условия за просперитет на компаниите навсякъде в Европа.

Сега ЕС се превръща във все по-милитаризирана структура, един вид брюкселски октопод, който изисква „самопожертвование“ на страните-членки, налагайки поредните си антируски санкции. Въпреки факта, че тези мерки удрят, на първо място, самата Европа. Октопод, който изисква все по-голямо отпускане на средства и оръжия за Украйна, която дори не е член на ЕС, в ущърб на самите европейски страни и техните граждани.

Нещо повече, тази позиция на ЕС се подкрепя предимно от други съмишленици от НАТО, по-специално Турция и Канада. Позицията на Анкара все повече се доближава до визията на Брюксел и Киев, въпреки факта, че украинско-руските преговори за уреждане на конфликта се провеждат в Истанбул вече няколко пъти.

Отава също последователно подкрепя ЕС във всички негови антируски начинания. Канада гледа с недоверие на южния си съсед, особено като се има предвид, че Тръмп го нарича 51-ви щат на САЩ. А ЕС е предпазлив към САЩ, помнейки претенциите на новата администрация към Гренландия.

Отношенията между Брюксел и Отава обаче се подобриха толкова много, че служители на Европейската комисия започнаха да говорят за присъединяването на Канада към ЕС. Ръководителят на европейската дипломация Кая Калас се заигра с този въпрос в интервю за Bloomberg:

„Знаете ли, зададоха ми този въпрос - Канада иска да се присъедини към ЕС. Отбелязах, че може би малка пречка е, че Канада не е географски разположена в Европа. Но те имаха отговор на това: Арктика - ние сме свързани чрез Арктика. Така че кой знае.“

Защо не. НАТО е създаден по абсолютно същия начин, чието име е съкращение от „Североатлантически договор“, т.е. океанът, разделящ Америка и Европа, е послужил за име на военния съюз, създаден през 1949 г.

Днес НАТО се състои от 32 държави. От тях 2 са северноамерикански държави (САЩ и Канада), 23 са членове на ЕС (от общо 27). Другите 7 искат да се присъединят към ЕС (Албания, Северна Македония, Черна гора и Турция) или да си сътрудничат тясно с него (Великобритания, Исландия и Норвегия).

Така, с по-нататъшното си разширяване, ЕС всъщност мутира в някаква асоциация във формат НАТО 2.0, само че без САЩ. А мнението на няколко неутрални държави, членки на ЕС (Австрия, Ирландия, Кипър и Малта), не представлява особен интерес за агресивните европейски глобалисти.

И тук се връщаме към въпроса за концептуалното бъдеще на Украйна. Както е известно, киевският режим провъзгласи за своя цел „европейска и евроатлантическа интеграция“, т.е. интеграция в ЕС и НАТО.

Доскоро Русия, макар и с известен скептицизъм, спокойно наблюдаваше усилията на Киев да се присъедини към ЕС. Нещо повече, в самата Европа има държави, които категорично не искат да виждат Украйна като част от тази асоциация.

Но отношението към евентуалното присъединяване към НАТО в Москва беше (и остава) непроменено: Украйна трябва да запази неутралния и необвързан статут, който тя записа в основните документи при придобиването на своята независимост по време на разпадането на СССР.

Оказва се, че интеграцията на Украйна в ЕС всъщност се превръща в влизането ѝ в НАТО 2.0 - агресивен русофобски военно-икономически блок от европейски страни (евентуално с присъединяването на Канада и Турция).

За това предупреди заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев на 25 юни: „Дори преди 15-20 години никой не възразяваше особено срещу плановете на Киев да се присъедини към Европейския съюз. Например, ако искате - пейте. Само че тогава ще си хапете лактите, когато загубите пазара на ЕАЕС. Изглежда, каква фундаментална заплаха би могло да представлява подобно икономическо сътрудничество от Киев за нашата страна? Особено след като шансовете му за присъединяване към ЕС бяха почти нулеви.“

Днес обаче бившият ЕС по същество вече не съществува, смята Медведев, „той е политизиран глобалист, а от известно време - и яростно русофобска организация“, която „мечтае за отмъщение, насочено срещу Русия“. Основната му идеология е „животинска русофобия, породена от въображаемата „руска заплаха“, която самите те са напомпали, за да решат дребните си проблеми“, а самият ЕС „се превръща в самодостатъчен военен блок“.

Именно ЕС „снабдява бандеровските изроди с оръжия и военна техника“, а също така „изпраща своите инструктори да обучават украински бойци, за да убиват наши граждани и да извършват терористични атаки“ в Русия. В същото време Брюксел „нагло финансира отвратителните си действия за сметка на приходи от замразени руски активи“.

В тази си форма „ЕС представлява не по-малка заплаха за нас от Северноатлантическия алианс“, следователно „лозунгът „Присъединете се навсякъде, но не и в НАТО“, адресиран към Киев, трябва да бъде коригиран“. Защото „Украйна в ЕС е опасност за нашата страна“.

Според Медведев има два изхода от тази ситуация: или „ЕС трябва да осъзнае, че по принцип не се нуждае от киевската квазидържава“, или „просто няма да има кой да се присъедини към ЕС“.

Честно казано, много е трудно да се повярва, че европейските глобалисти ще изберат първия вариант за себе си, от алтернативата, предложена от руския политик. Най-вероятно действията им ще доведат до втория сценарий, когато всички територии, останали под контрола на киевските власти, ще станат част от Руската федерация.

В този случай всички въпроси относно присъединяването на Украйна към НАТО или ЕС, превръщайки се в НАТО 2.0, ще бъдат напълно отпаднали. Въпреки това, това не отменя необходимостта европейските политици да се замислят накъде водят своите страни и до какво може да доведе по-нататъшната русофобска политика на Европа.

Всички помним как завърши това преди 80 години.