/Поглед.инфо/ Успехът на Пекинския форум „Един пояс, един път“, който се проведе на 25-27 април, стана очевиден още от деня, в който той започна, съдейки по това кой пристигна на срещата и какви остри, глобални конфликти стоят зад участието на тези хора.
Нека да разгледаме три важни сюжета. Въпреки че в действителност те са много повече във форума. Не може да бъде иначе, тъй като „Един пояс, един път” е опит на много държави да изградят система за партньорство с най-голямата световна икономика (Съединените щати са отдавна на второ място по паритет на покупателната способност на валутите) и всяка страна има своя собствена история. Въпреки че това партньорство започна с чисто икономически въпроси, днес то не може да не бъде и политически проект. Достигна се именно до действителен сблъсък на американския и китайския проект. И всички форуми не са интересни сами по себе си, а по начина, по който тези глобални борби се проявяват върху тях.
Първият сюжет е свързан с пристигането в Пекин на руския президент Владимир Путин. Може да бъде отбелязан с фразата „Великото евроазиатско партньорство”, тъй като именно то се обсъжда в интервюто на Путин за китайския вестник „Женмин Жибао” в навечерието на пристигането му.
Факт е, че има много руско-китайски проекти, свързани с „Един пояс – един път” . Това включва Северния морски път, чрез който вече са започнали доставки на газ за Китай и икономическият коридор на КНР - Монголия - Русия, и десетки други. Но стратегическото значение на случващото се е, че за Русия „Един пояс – един път” е необходим като посока за развитие не само на националната икономика, но и на икономиката на нейните партньори в евразийското пространство.
Просто казано, всичко трябва да е наред. Не може една Русия (или която и да е друга държава) да се възползва от сътрудничеството, а останалите да останат настрана. Но как точно да го направим, как да свържем множеството проекти в една стратегия е сериозна работа и тя едва започва.
Ако изграждате някакви пристанищни съоръжения, пътища или нови комуникационни системи (а „Един пояс, един път” се занимава именно с това), тогава въпросът за политическото влияние на тези, които са ангажирани в това и които ще използват тези съоръжения, ще бъде неизбежен.
Тук изниква вторият сюжет, наречен „Отвличането на Европа”.
Спомнете си неотдавнашната сензация, когато новото и евроскептично правителство на Италия подписа рамково политическо споразумение с Китай за присъединяването към „Един пояс, един път” и цял пакет от по-конкретни споразумения към него. Появиха се съобщения, че това е единствената европейска държава, която реши да предприеме подобна стъпка.
Но на такива форуми винаги циркулират много обобщени данни. Сега виждаме, че сред официалните партньори на „Един пояса, един път” е още и Гърция (и нейното водещо пристанище Пирея), а това е отдавна известен факт. Сред вредилите се европейски партньори са Австрия, Люксембург, а сега, в навечерието на срещата в Пекин, стана известно, че ще пристигне и президентът на Швейцария Ули Маурер, който също ще подпише съответния документ.
Но всеки има различни документи. И тук се разкрива тънкостта на ситуацията с „Един пояс, един път”. Това е доста неясен проект, той не изисква никакви споразумения, които да са еднакви за всички – още по-малко клетви за влизане и дори още по-малко блокова дисциплина сред подписалите ги. „Един пояса, един път” е нещо като обща посока на движение и никой не изисква скъсване на отношенията с бивши партньори, за да се придобият нови.
А ето го и третия сюжет около форума, който трябва да бъде озаглавен „Къде е дълговият капан?”.
Най-важното е, че американците предупреждават за опасностите на „Един пояс, един път”, защото ако Китай ви дава кредити, за да ги изпълните в своя проект, то според Вашингтон, попадате в неприемлива зависимост от Пекин.
Борбата срещу тази детска идея като цяло е възможна - и това се прави на форума в Пекин. Ето общата статистика за Африка: през 2018 г. континентът дължи 36% на МВФ и Световната банка и едва 1.8% на Китай. Кой поставя капаните? Да не би африканците да предпочитат меките и дългосрочни заеми на Пекин, за да избегнат западните?
По един или друг начин, евентуалните китайски инвестиции в „Един пояс, един път” за обозримото бъдеще се оценяват на трилион долара, а САЩ, които се борят с Китай за влияние в света, могат да отпуснат, вероятно, 60 млрд. долара за съответните заеми. Има разлика, да не говорим за факта, че Китай, за разлика от Запада и неговите финансисти, не учи никого на правилните политики, държавна структура или ценности.
Но има по-частни случаи около „дълговия капан”. Очакваше се в навечерието на Пекинския форум няколко страни да се оттеглят от партньорството, защото Пекин ги е вкарал в дълг - това са Малайзия и Пакистан, както и Малдивите и Шри Ланка. Съответната работа с тях беше извършена, най-важното беше, че във всички горепосочени случаи на власт дойдоха нови хора. И те обещаха да започнат със сериозен анализ на заемите, които предишните правителства са взели от Китай.
Разбраха се.
В Пакистан се говори, че откакто страната е влязла в „Един пояса един път”, инвестициите са се увеличили, особено от Саудитска Арабия, Катар, Малайзия и Русия. В Малайзия, след дълги разговори за това как предишното правителство е съсипало страната със заеми, потвърдиха ключовата част от китайските проекти , наистина при по-благоприятни условия за Пекин, отколкото преди. Лидерите на двете страни пристигнаха на форума. Приблизително същата картина е и в случая с Шри Ланка и Малдивите.
Ние правим изводи от тази история: „Един пояс, един път” е добра идея и условията за неговото прилагане с Китай могат и трябва да бъдат обсъдени.
В навечерието на форума броят на партньорите в „Един пояс-един път” с различни статуси и с различни подписани документи достигна до 124 държави. Още в първия ден на форума, в четвъртък, цифрата нарасна до 126 и продължава да нараства. Струва си да припомним, че на първия форум през 2017 г. партньорите бяха наполовина по-малко.
Превод: В.Сергеев