/Поглед.инфо/ Най-важния геополитически въпрос на сезона: ще реши ли най-накрая американския президент Барак Обама да се срещне с руския президент Владимир Путин, което може да случи този петък или следващата седмица, по време на събранието на Генералната Асамблея на ООН?

Русия промени играта в Сирия- не само чрез доставки на оръжия, но и евентуалната възможност за директна намеса на руските военновъздушни сили.

Сирийският външен министър Уалед Муалем заяви пред Russia Today, че директната руска намеса в боевете срещу ИД и „умерените“ (приумица на американските неоконсерватори) от Ал-Нусра, тоест Ал-Кайда в Сирия, е по-важна от доставката на оръжия.

Междувременно Вашингтон остава засмукан от геополитическа 'черна дупка', що се отнася до стратегията на Путин. Отговорът на администрацията на Обама ще бъде опорна точка на това, как речта на Путин в ООН ще се приеме по света и как дипломацията на сирийската война ще се разгърне.

Наивно е да интерпретираме руското военно присъствие, като показност на сила, а по-скоро като покана към американците да седнат най-накрая и да дискутират всичко от югоизточна Азия до Украйна.

Наивно е да интерпретираме ходовете на Москва като отчаян призив за диалог. Няма илюзии в Кремъл. Обама и Путин размениха няколко думи в Пекин миналата година и това беше всичко. Без официални визити, без уточнени срещи.

Това, което е сигурно, е, че поредният ход на Путин носи потенциална да смаже на парчета пост-Майдановата „стратегия“ на Обама за изолация на Русия. Във Вашингтон се надига страх и параноя.

Навиците от Студената война 2.0 умират трудно, ако въобще умират. Администрацията на Обама може да дава „финансова помощ“ на провалени държави- банкрутирала Украйна, и вероятно ще натиснат ЕС да задържи санкциите и през 2016 година. Американските „тинк-танк“ и НПО организации продължават да настояват, че Вашингтон „не е готов“ да се споразумее с Русия.

Е, поне Белият дом и Държавният департамент научиха най-накрая, че изтребителите „Су“ и ракетите „земя-въздух“ в Сирия са там, за да пазят въздушната база Латакия.

Наблюдавайте шахматната дъска

Путин е длъжен да изнесе шоуто по време на събранието в ООН. Под прожекторите на световното обществено мнение, той ще рамкира тоталното поражение на ИД, като ключов геополитически въпрос на тези времена и ще посвети Русия в това, като ще предложи на „Запада“ да се включи.

Сценарии 1: Вашингтон и миньоните от ЕС решават да подкрепят руския призив, или поне да се направи коалиция, начело със САЩ, която да работи рамо до рамо с Русия и Иран. Това значи помощ за Дамаск и победа в реална война срещу терора на „Халифата“. „Асад трябва да си ходи“, вероятно ще последва след това. Но ще си отиде като победител. Администрацията на Обама, както и султан Ердоган, Катар и Саудитска Арабия, ще бъдат държани под отговорност по целия свят за удължаването на трагедия, която можеше да се прекрати през 2012 година. И Русия ще бъде призната като защитник на цивилизацията срещу варваризма.

Сценарии 2: Вашингтон и миньоните от ЕС откажат да работят с Русия и продължат да се надяват на ужасяващите усилия на коалицията- например, както Ердоган бомбардира кюрдите, а не ИД, както и френските жалки въздушни удари, позовавайки се на „самозащита“ (не си го измислям, това е официалната версия на администрацията на френския президента). Целия свят ще интерпретира така, както всъщност е; комбинацията „НАТО-страните от Залива“ не е заинтересована в смазването на салафитите-джихадисти.

Епилога: ако руската и сирийската армии победят ИД, познайте кой ще поиска заслуги.

Путин печели и в двата сценария. Забравете безкрайната демонизация и непрестанните му сравнения с Хитлер и Сталин. „Путин Велики“ ще бъде не по-малко от славянския Персей- убиецът на джихадистката Медуза.

Великата сила е отново на сцената

Но има повече, много повече. Без значение от сценария, Путин подготвя края на играта в Украйна, както и край на санкциите, вероятно през 2017 година. Нациите, които се надяват на ЕС ще бъдат изоставени. Путин ще направи това, което ЕС не можа- да смаже Халифата, който изпраща вълни от бежанци към крепостта Европа.

Дори да разпознава, че Европа вече не е центъра на света, Путин не е враг на Европа. Въпреки това, той силно вярва, че за американци и европейци Русия е страна, която не може да се третира с презрение.

Проекта на Путин Велики е връщането на Русия статуса ѝ на велика сила. Спомням си добре, че когато той бе избран през 2000 година (бях в Москва да отразя събитието), Русия бе в пълен хаос, обхваната от неолиберализма. Путин вкара Русия отново в ред.

Това, което той иска не е това, което американските НПО-та твърдят- връщането на руската или съветска империи; но да направи нацията отново горда, без да се връща към унизителните времена на 90-те. Само вижте одобрението на личността му- 85%.

Разбира се, съществува исляма- много сложен фактор. Има над 20 милиона мюсюлмани в Русия. Путин разпознава, че Русия е и мюсюлманска държава; всъщност тя е мулти-конфесионална и повечето руски мюсюлмани са сунити. Путин разпознава ИД, като поход на сунити срещу шиити. Същевременно той поддържа добри отношения със шиитски Иран и алавитите в Сирия. Също така осъзнава, че сунитиските републики, бивши руски и съветски притежания са на прага на Русия.

Путин трябва да продължава да анализира исляма, като взема предвид вътрешна и външна политика. За него е ясно едно- сунитска Сирия е сериозна заплаха за руската национална сигурност. Алепо е практически точно до Грозни.

Но всяко нещо с времето си; той не може да позволи възраждащата се велика сила, да бъде проникната от подпомогнати от Запада варвари.

Превод: Евгени Рушев