/Поглед.инфо/ На талибаните им отне само седмица, за да поемат контрола над почти цялата страна, след като американците се оттеглиха. След напускането на съветските войски през 1989 г. правителството на Наджибула остана на власт цели три години. Защо съветският начин на работа с афганистанската армия беше по-ефективен? За това разказа бившият командир на 40-та армия на въоръжените сили на СССР Борис Громов.
На първо място, заслужава да се отбележи, че движението на талибаните постигна толкова бърз успех в завземането на територии в Афганистан не заради уменията и дори не заради пленената американска техника. Въпреки че правителствената армия оказва съпротива в редица провинции, на равнището на обикновените служители тя не само заби щикове в земята, но и премина на страната на талибаните и се присъедини към редиците на това движение. В по-голямата си част офицерите и тези, които активно сътрудничиха на американците, се биеха - нямаше къде да се оттеглят, освен може би към Таджикистан и Узбекистан.
Тоест афганистанската армия в по-голямата си част през всичките тези двадесет години не виждаше американците като съюзници, камо ли едноверци. Тя се задоволяваше с подаръци и открито ги мразеше, припомняйки с мила дума съветските „нашественици“, които, като се биеха, се биеха, ако помагаха, оказваха реална помощ не само на правителствената армия, но и на цивилното население .
„Афганистанската армия винаги е имала специален подход към службата си и отношение към останалите жители на страната“, казва бившият командир на 40-та армия Борис Громов. „Първо, те са мюсюлмани и живеят според Корана. Второ, за тях това е тяхната обща държава. Трето, всеки от тях, както сорбозите (войници), така и моджахеди, в случая талибаните, имат собствено семейство с много жени и куп деца. И, четвърто, активната пропаганда от противоположната страна на афганистанската армия, когато дадоха да се разбере, че ако се отбележиш в службата, участваш във военните действия, тогава това ще бъде неприятно за теб и семейството ти в бъдеще. И по време на службата ни в Афганистан имаше многократни случаи на дезертьорство от правителствената армия в редиците на моджахедите. Случваше се обаче и обратното.
Ние, 40-та армия, никога не сме воювали с цивилното население на Афганистан. Не нападахме и не бомбардирахме градове и села. Но бяхме нападани от моджахедите и не можахме да се примирим с това. Нашата армия в Афганистан откри и унищожи огромен брой бойци, които, между другото, бяха обучени и снабдени с оръжия и боеприпаси от САЩ и редица други западни държави. Така ние направихме колосален принос за началото на мащабната борба срещу международния тероризъм.
Когато напуснахме Афганистан, го направихме на няколко етапа, систематично - първо от южните провинции, след това от северните и вече в навечерието на оттеглянето ни, през февруари 1989 г., от самия Кабул. „Изгоряла земя“ не беше изоставена, активността на военните действия беше намалена до необходимия минимум, което в крайна сметка намали загубите от двете страни. Отново активно въоръжавахме афганистанската армия, оставяхме им много техника и боеприпаси. Оставихме им оборудвани военни лагери, където дори оставихме ново спално бельо на леглата.
Това обаче не е най-важното - пропагандата и идеологията също бяха от голямо значение, плюс приятелските отношения между афганистанските и съветските военнослужещи, когато те си идваха на гости и участваха в съвместни военни действия на равни начала. Много афганистански офицери бяха обучавани в Съветския съюз, ние дори обучихме сержанти за тях. Тоест, след като си тръгнахме, Наджибула имаше мощен слой от привърженици, които го подкрепиха.
Съединените щати не са извършвали такава работа нито с афганистанската армия, нито с нейните граждани. Те се държаха изключително на щикове, заключваха се в базите си и провеждаха или бойни операции на специални сили, или бомбардировки. Не е изненадващо, че след прибързано напускане на тази страна талибаните завзеха изоставените територии със същата бързина “.
Съществува обаче разлика в това как двете армии - съветската и американската - действат не по време на изтеглянето, а всъщност по време на изпълнението на задачите си в Афганистан.
„В сравнение с нашето присъствие в Афганистан определено нямаше поражение“, казва генерал Громов. „Армията от самото начало не беше получила задачата да завладее Афганистан, а само да изпълни всички възложени ѝ задачи. Не отстъпвахме и не бягахме там. Когато заповедта дойде, си тръгнахме достойно. Това не е победа в сравнение с Великата отечествена война, това е последна точка, логична и закономерна. Политиците взеха решение за влизането и изтеглянето на войски, ние само изпълнихме заповедта.
Съдете сами - 140-хилядната група се изтегли от Афганистан с минимални загуби, с разгънати знамена. А американците, които останаха в Кабул двадесет години, някак се интересуваха от мен, като консултант, знаете ли защо? Как да изтеглят войските от Афганистан! Това е трудна задача и трудни последици. "
Съветската армия в Афганистан, разбира се, не беше декорация - тя се бори непрекъснато с душмани и моджахеди, като по този начин топеше силите, противопоставящи се на Кабул. През десетте години от войната в Афганистан са извършени десетки големи военни операции.
Първата военна операция в Афганистан може да се счита за потискане на антиправителственото представяне на 4-ти артилерийски полк на въоръжените сили на ДРА през януари 1980 г. За умиротворяване на въстаниците беше изпратен мотострелков батальон от 186-ти полк, подсилен от танкова рота, артилерийски батальон, мотострелкова рота с танков взвод и минохвъргачна батарея. Най-известните операции в Афганистан включват така наречените операции „Панджшир“, които продължиха почти всички десет години от престоя на армията в Афганистан.
Особено внимание може да се обърне на операциите в Кунар, които са били четири по време на военните действия - през 1980, 1981, 1983 и 1985 година. Тази зона на границата с Пакистан се смяташе за база и място за обучение на моджахедите. Последната операция в тази област беше най-амбициозната и беше ръководена от генерала на армията Валентин Варенников, ръководител на групата за оперативен контрол на Министерството на отбраната на СССР. В резултат на това провинцията беше напълно отблокирана и пътят до нея вече беше контролиран от съветски застави и контролно-пропускателни пунктове.
Комбинираната оръжейна операция „Маневра“ е извършена през юни 1986 г. в провинциите Кундуз, Такхар и Бадахшан. Въпреки краткия период от време, действията на войските бяха разделени на три етапа. И ако първият и третият се състояха в ескорт и ескорт на конвои с военни и цивилни товари по маршрута Кундуз - Талукан - Файзабад (никой не смееше да пътува по стария път на Кундуз до изтеглянето на войските), вторият беше свързан с десанта на тактически десантни сили в планинската верига ...
Операция „Магистрала“ се счита за една от най-успешните по време на военните операции. Скоро след провеждането ѝ командирът на 40-та армия генерал-лейтенант Борис Громов и командирът на 103 -а десантна дивизия генерал -майор Павел Грачев бяха удостоени със званието Герой на Съветския съюз.
В списъка с известни военни операции в Афганистан може да се посочи и „Капанът“, извършен в края на август 1986 г. в района на афганско-иранската граница. В резултат на съвместните действия на подразделенията на съветската и афганистанската национална армии, афганистанското МВР бяха уловени опорни точки и бази за претоварване в района Кокари-Шаршари в провинция Херат.
Мармолските операции бяха поредица от мащабни комбинирани оръжейни операции за улавяне на укрепени райони и бази за претоварване в северната провинция Балх. Провежда се от 1980 до 1985 г. В тях освен 201-ва мотострелкова дивизия участваха моторизирани и десантни групи на Граничните войски на КГБ на СССР.
Последната мащабна планирана комбинирана оръжейна операция на съветските сили беше „Тайфун“, който беше извършен от 23 до 26 януари 1989 г., в навечерието на завършването на изтеглянето на войските от Афганистан. Централните и северните провинции на страната бяха подложени на „прочистване“ - беше предвиден „коридор“ за преминаване на съветските колони с военна техника и имущество.
„Има голяма разлика в присъствието на съветски и американски войски в Афганистан“, продължава афганистанският генерал Борис Громов. „САЩ въведоха войски, както първоначално казаха, за да намерят там бин Ладен и цялата тази орда - талибаните, „Ал Кайда“ и ще победят всички там. Американците не постигнаха тази цел, с която самите те са съгласни. Друга основна разлика е, че ние бяхме почти на цялата територия на Афганистан и сами осигурихме всички наши действия. Главно по суша, през прохода Саланг, боеприпаси, храни, горива и смазочни материали и всичко необходимо се транспортираха в колони. Американците и съюзниците бяха разположени в няколко въздушни бази край Баграм, Кандахар, Джалалабад, Кундуз, Мазари-Шариф. И заседнаха там, стреляйки наоколо“, допълни той.
„Трудно ми е да кажа с кого са воювали, но първата цел беше да се създаде в Афганистан някакъв непотопяем самолетоносач. И за това те подкрепяха същите талибани, може да се каже, те ги задържаха, но в отговор не пипаха особено американците, с изключение на някои терористични атаки. И сега Съединените щати напуснаха и тяхното място беше заето не от правителствената армия, а от добре нахранените талибани“, заключи Громов.