/Поглед.инфо/ Съхраняването на националната идентичност е необходимо условие за прогрес и за успешна модернизация, категоричен е в разговора ни за КМГ българският политик и икономист, Първи секретар на КПБ Александър Паунов в под ръководството на председателя на КНР Си Дзинпин, Китай показва силна воля и политическа мъдрост за отстояването на политиката на „социализъм с китайска специфика“, категоричен е Паунов. Той е убеден, че един от най-важните инструменти в тази насока е мегаинициативата на китайския председател Си Дзинпин „Един пояс – един път“, който през настоящата година навършва своя 10-годишен юбилей. „Вече 102 години ККП води страната по пътя на модернизация, на развитието на социализъм в „китайски стил”, към създаването на общност на споделена съдба, към поставяне благосъстоянието на хората на първо място. Това е приоритетът, който трябва да бъде пример за много страни и управления!”, подчертава още в началото на разговора българският политик.

В. Г-н Паунов, преди няколко месеца в Пекин се проведоха най-важните  ежегодни форуми  не само за Китай, но и за целия свят, известни накратко като „двете сесии”, а през настоящата година отбелязваме 102-та годишнина от създаването  на ККП. Отзвукът на „двете сесии” продължава и дълго още ще се  коментира в глобален мащаб, решенията които бяха взети и вече да дават своите резултати. Като политик и икономист, моля кажете ни Вашето мнение за значението на „двете сесии”  не само за Китай, но и за бъдещето на целия свят, в контекста на  102-та годишнина от създаването на ККП през настоящата година?

Ал.Паунов: Трудно е да се оценят накратко събития, които имат историческо значение. Състоялото се през март събитие - Общокитайското събрание на народните представители и на Националния комитет на Китайския Народен  Политически Консултативен Съвет продължават да имат резонанс-фактор  в целия свят, а също и в Източна Европа, където войната в Украйна чертае особена политическа тенденция, която обърква света. Защото всички знаем, че  колкото  повече има войни, толкова повече има регрес и инфлация – все явления с повишена сложност.

Модернизацията на националната икономика, скоростта или темпа на растеж са само част от общия проблем за структурата на икономиката и обществото.  И тук отново се връщам на работата на ”двете сесии”, защото  не трябва да забравяме, че там бяха съгласувани, координирани и приоретизирани темповете и пропорциите на стопанското развитие, които дадоха нови възможности за следващия успешен период на развитие,  към които ККП уверено поведе страната и народа. Политиката на „социализъм с китайска специфика“ доказа досега, , че съхраняването на националната идентичност е необходимо условие за прогрес и за успешна модернизация.

В. Вие сте икономист, с богат опит и в тази връзка, моля кажете ни повече за значението на взетите по време на форумите решения в областта на икономиката?

Ал.Паунов: Историята на „китайското икономическо чудо“ показва, че икономиката не може да се развива успешно, без да бъде подхранвана от националната култура и дух, адекватни на съответния народ. Китайският опит категорично доказа, че всяка икономика е национална, че националната култура „вписва“ в себе си  общите икономически тенденции и им придава своеобразна национална икономическа културна специфика. Стожер на това  успешно преплитане на общото и специфичното в изграждане на нова „икономическа сплав” е, както показва практиката, ККП  и нейния първи ръководител Си Дзинпин. Нарастването на брутния вътрешен продукт /БВП/ е ключов параметър на икономическото развитие. Поставената цел – да се достигне ръст от 5% в една сложна, нееднозначна година е безспорно сложна задача, но е постижима в рамките на управляем процес от ККП и КНР. Китайската икономика се счита за втора, а по много показатели – дори първа в света. За региона на Азия, тя е категорично едновременно решаваща и определяща  за развитие не само за Китай, но и за много други държави.  Безспорно е, че войните, където и да се водят те, от една страна ще поддържат тази висока  скорост от 5%, доколкото производството на оръжия и боеприпаси ще се развива с подходящи високи темпове. От друга страна ще се променят структурата на икономиката и на обществото, които ще „дърпат“ този темп надолу. Ето защо са необходими политическа мъдрост, но и воля при отстояването на избраната политика на „социализъм с китайска специфика“ при използването на такива инструменти, като „Един пояс – един път“ и други адекватни на съвременността политически инициативи.

Някои „експерти“ оспорват числото 5% и твърдят, че КНР няма да успее да ги достигне. С това свое твърдение, те оспорват ръководната роля на ККП и на КНР в световното развитие. На това българският народ казва: „Гладна кокошка, просо сънува“. Това е известна българска поговорка.

Годината е сложна и изпълнена с предизвикателства, но ние сме  убедени,  че КНР, под ръководството на Председателя Си Дзинпин, ще успее да постигне 5% ръст на Брутния вътрешен продукт, че ще се справи с провокациите на САЩ в Южнокитайско море и остров Тайван. Защото вярваме в единен  Китай и сме убедени в правомерността на решенията и ръководната роля на ККП.

Единодушното избиране на Си Дзинпин за Председател на КНР е знаменателно, много значимо събитие, не само за китайския народ и за ККП, защото днес Китай има своята световна роля и без неговото влияние е трудно да си представим съвременното  глобално развитие.

Застъпената от Си Дзинпин гледна точка за глобалната цивилизация говори за отговорността , която Китай съзнателно взема върху себе си. Ролята на лидер в икономиката, в социалното развитие, в научно-технологичния прогрес и е осъзната и приета като отговорност, но и като пример за другите народи. Няма и не може да има глобализация и демократизация на  един единствен модел – този на САЩ, или този на Европа. Тъй както хората и народите имат различни лица, тъй както народите и техните държави имат индивидуални траектории на развитие и поведение, така всяка глобализация и всяко народовластие /демокрация/ неизбежно имат национална специфика. За да съхрани устойчивостта си, съвременният свят се нуждае от разнообразие, а не от унификация на „подобия“ на САЩ и Европа. В опитите да се наложат национални модели върху световното развитие прозира неуважение и пренебрегване на ценностите в културата на отделните народи.

Едновременно с това технологичното развитие има свои императиви – то е значително по-бързо, отколкото е развитието на неговите регулации. Тук примерът на Китай, под ръководството на ККП и лично на Председателя Си  Дзинпин, е важен за човечеството – колкото повече хора участват в управлението, толкова по-ефективна е държавата и толкова по- витална е демокрацията. Умението да се обвързва партийната линия на ККП с държавната политика на Китайската Народна Република е добър урок за всеки отговорен политик.

От тук следва, че обновяването на управлението следва да е адекватно на условията за развитие и на удовлетвореността на гражданите на съответните страни. Тази хармонизация на общото с местното, локалното е, и ще остане съществен проблем пред новия премиер и неговия екип в близките години.

Икономическият растеж ще носи белега на войната в Украйна, на нарастващото напрежение в Южнокитайско море, растежа и/или спада на икономическата активност в търговските партньори на Китай.

Световната инфлация е глобален проблем и правителството на Китай, като световен лидер неизбежно ще търси решения за това как тя да се намали в национален и международен план. Фалитът на американските банки, на втората по големина Швейцарска банка показват колко несигурна е световната капиталистическа система. Правителството неизбежно трябва да действа в условия на несигурност, както  системна, така и ситуационна. Системната несигурност произтича от природата на капитализма, а ситуационната – от лихвата, кредитна експанзия и търговския цикъл.

Китай е безспорен лидер, както в света, така и особено в Азия, където  под негово ръководство се консолидира на равноправни основи цялата Азиатска икономика, а покрай нея и икономиката на съвременна Африка.

Убеден съм, че Китай, под ръководството на председателя Си Дзинпин и на ККП ще продължава да бъде на висотата на историческите задачи и роля, както на партията, така и на държавата!