/Поглед.инфо/ Първият в Китай дълбокоземен сондаж за изследователски цели, проектиран да бъде с дълбочина повече от 10 000 метра, само преди няколко дни успешно достигна ключово ниво от 9 950 метра. Сондажът се намира във вътрешността на пустинята Такламакан в Таримския басейн в северозападния китайски Синдзян-уйгурски автономен район. Като основна цел на проекта е поставена достигането на дълбочина от 11 100 метра.

Дейностите по сондажа започнаха на 30 май миналата година. Кладенецът „Шънди Taкъ-1“ („Шънди“ на български може да бъде буквално преведено като „дълбокоземен“) ще служи като основа за нови технологически и изследователски начинания, предоставяйки безпрецедентна възможност за изследване на области от Земята дълбоко под повърхността на планетата. С увеличаване на дълбочината на сондажа се увеличава и времето, необходимо за продължаване на напредъка по проекта. Последните 1000 метра от пробивните дейности отнеха на екипа повече от 50 дни поради повишените температури и налягане в дълбоките слоеве. Непредвидими усложнения поради честите промени в подземните скални образувания и множеството щети върху оборудването също са препятствия, пред които работниците се изправят в своя устрем към достигане на заветната дълбочина от 10 хиляди метра.

„Напредъкът ни вече е изключително бавен и трябва да сме много внимателни в своите действия. Може да се каже, че в момента пресичаме река със затворени очи, като бавно напипваме подводните камъни с крак преди да вземем следващата стъпка. Всяко действие е обвито в несигурност и пълно с рискове“, коментира Уан Чуншън, главен технически експерт на местното звено на PetroChina, най-големият производител на петрол и газ в Китай. „На този момент от проекта полагаме засилени усилия за събиране на геоложки данни за подземни скални образувания, като анализираме и оценяваме ситуацията на всеки метър, като в същото време оптимизираме параметрите на сондажите. Стабилността остава нашият основен фокус към момента и определено няма да предприемаме излишни прибързани действия", пояснява още Уан.

След преодоляване на границата от 9900 метра, сложността на системата за пластово налягане се увеличава значително. В допълнение, съществуващите технологични ограничения възпрепятстват прецизните прогнози за налягането в пласта и скалната механика, поставяйки повече предизвикателства пред по-нататъшното сондиране.

„Във всеки един момент бихме могли да се сблъскаме с изключително високо налягане, придружено от интензивни вибрации на сондажното оборудване. Технологичните ни инструменти, които използваме, са на ръба на своите възможности, което изключително много затруднява управлението на спецификите на сондажния процес. Ние, разбира се, следим внимателно всеки параметър на процеса и сме готови бързо да се приспособим към всякакви промени, но нашите възможности за предварително планиране с точност към детайлите е много ограничена. Все пак всички необходими мерки за безопасното достигане на сондажа до дълбочина от 10 000 метра се взимат с изключителна сериозност и ние продължаваме уверено своята работа“, добавя Уан Чуншън.

Таримският басейн е една от най-трудните зони за изследване поради суровата земна среда и сложните подземни условия. Структурата на подземните петролни и газови ресурси е като своеобразен сандвич, като в средата се намира съответното находище от природен газ или петрол, което е заключено между две поддържащи скали – входна и изходна скала. „Шънди Taкъ-1“ от 1 февруари успешно достигна така наречената „входна скала“ и започна да навлиза в зоната на залежите.

Всяка допълнителна стъпка към момента означава, че могат да се появят все повече потенциални изобилни находища, позволявайки бъдещо производство и проучване. В същото време обаче това предоставя и по-големи предизвикателства пред екипа. Входната скала може да се каже, че е със сравнително еднаква структура и е много по-лесно да се предвиди какво очаква сондажните процеси. С навлизане в зоната на залежите от полезни изкопаеми, структурата на обстановката е не само различна, но и много променлива, което носи по-голям риск, изисква по-голяма прецизност и упражнява по-голям натиск върху сондажното оборудване от всички страни, причинявайки повече износване и разкъсване. Инженерите прекараха пет месеца в сондиране от повърхността до около 8000 метра дълбочина, но им бяха необходими допълнителни три месеца и половина, за да достигнат границата от 10 000 метра. С увеличаването на дълбочината на пробиване се увеличава и сложността на процеса.

„Когато пробиваме сравнително плитките скали по-близо до повърхността, нашето свредло може да напредне дори до около 500 или 600 метра на ден. Когато свредлото достигне дълбочина от 9000 метра, където се намираме сега, то може да напредва само около 10 метра на ден“, пояснява Джан Джъ, заместник-управител на проекта. Затова е много важна технологията, използвана за производството на сондажните свредла. „Използвахме 27 свредла при пробиването на този кладенец. След достигане на дълбочина от 8 000 метра, 14-те свредла, които използвахме, са диамантени свредла изцяло местно китайско производство. Чрез пробиването на 10 000-метровия сондаж ние доказахме, че китайското оборудване е напълно способно да отговаря на нуждите на дълбокоземните сондажни процеси в страната“, коментира Лю Сяоган, директор на проекта.