По думите на Си Дзинпин, Китай се стреми към цялостно национално възраждане, докато африканските страни в същото време полагат усилия за изграждането на нова Африка, която се радва на мир, единство, просперитет и сила.
„Китай и Африка трябва да работят заедно за изграждането на отворена и приобщаваща световна икономика, в която развиващите се страни са по-добре включени в международното разделение на труда и споделят плодовете на икономическата глобализация“, каза Си Дзинпин.
Форумите в Йоханесбург бяха първите присъствени между китайски и африкански лидери след началото на пандемията от COVID-19 и, според анализатори, ще задълбочат отношенията им и ще помогнат за по-нататъшното оформяне на план за китайско-африканското сътрудничество. Същевременно, те ще допринесат и за формирането на консенсус между страните от глобалния Юг, давайки тласък на стабилността и развитието на света.
По време на срещата с африканските лидери председателят Си Дзинпин представи три инициативи – в подкрепа на индустриализацията на Африка, за модернизация на нейното селско стопанство и за сътрудничество във образоването и обучението на кадри. Той съобщи също, че следващата година Китай ще бъде домакин и на поредният Форум за китайско-африканско сътрудничество (FOCAC), на който ще бъдат дискутирани нови планове за развитие.
Си Дзинпин изрази увереност, че Китай и Африка ще продължат своето традиционно приятелство, ще засилят координацията и сътрудничеството във всички области. „Тъй като Китай и Африка си подават ръка за напредък в модернизацията, те ще осигурят по-добро бъдеще за своите народи и ще дадат добър пример в изграждането на общност на споделено бъдеще“, подчерта той.
„Трите инициативи на китайския лидер отразяват стремежите на Африка за модернизация и също така са в основата на плана за развитие на Африка от „Дневен ред 2063“, който акцентира върху последователна подкрепа на Пекин за развитието на африканския континент“, казва в коментар за изданието Global Times, Сун Уей, професор в Пекинския университет за международни изследвания. „Предвид сравнително ниския производствен капацитет на Африка, инициативата за индустриализация показва, че Китай се е ангажирал да прехвърли силния си производствен капацитет там, за да подобри позицията си в глобалната верига на стойността“, смята той.
„Селското стопанство също е жизненоважен аспект от развитието на Африка. Със своята огромна територия и голямо население, подкрепата за модернизацията на африканското селско стопанство също допринася за решаването на проблемите с продоволствената сигурност на континента и дава положителен принос за глобалната“, посочва проф. Сун Уей.
„Сътрудничеството между Китай и Африка в селското стопанство продължава от няколко десетилетия. Впечатляващата трансформация на селските райони и модернизацията на селското стопанство в Китай, която включва използването на прецизно земеделие и прилагането на водещи дигитални технологии , доведе до изваждането на милиони хора от бедността“, обяснява д-р Силвестър Анами от Университета за земеделие и технологии „Джомо Кенята“ в Кения. „Непрекъснатото предоставяне на техническа подкрепа и опит в модернизацията на селското стопанство от страна на Китай има потенциала да доведе до революция в хранителната сигурност и храненето в Африка“, добавя той.
В съответствие с инициативата за модернизация на селското стопанство, предложена от Си Дзинпин, Китай ще помогне допълнително на Африка да разшири зърнените насаждения, ще насърчи свои компании да увеличат инвестициите и ще засили сътрудничеството с африканските страни в различните сфери на агротехнологиите, смятат анализаторите.
„Култивирането на квалифицирани кадри е основата на всеки план за развитие. Африка има най-младото население в света и образованието и обучението на таланти не само е от полза за младежите там, но също така директно подобрява техните работни умения, повишавайки по този начин нивото на заетост и социалната стабилност“, смята проф. Сун Уей.
Китай планира всяка година да обучава 500 директори и преподаватели в професионални колежи и 10 000 технически персонал както на китайски език, така и на професионални умения. Страната също така ще покани 20 000 правителствени служители и техници от африкански страни да участват в работни срещи и семинари в рамките на инициативата за обучение на кадри.
Всичко това обаче води след себе си критики и безпокойство, основно на Запад, към разширяващото се китайско-африканско сътрудничество.
„Влиянието на Китай в Африка се разширява и това води до загриженост сред някои страни извън региона, особено САЩ, които все повече гледат на Китай като на основен конкурент там и се опитват да го ограничават чрез фабрикуването на обвинения като дългови капани и дългова дипломация. Въпреки това, африканците се отнасят рационално към подобни тези и разбират, че те са безпочвени, казва проф. Сун Уей.
На същото мнение е и изпълнителният директор на Африканския политически институт Денис Мвене Мваники. „Сътрудничеството между Китай и Африка доведе до осезаемо развитие на нашите страни. Реториката за „дългови капани“ е по-скоро политически разказ и пропаганда, насочена към обезсърчаване на африканците да получат тези заеми от Китай“, смята той, добавяйки, че желанието за развитие „тласка африканците обратно към истинските им приятели и страната, която предлага възможност за такова развитие е Китай“.
„Пандемията от COVID-19 постави сериозни предизвикателства пред цялостното развитие на Африка и други развиващи се страни, а засиленото сътрудничество с Китай вдъхва по-голяма увереност както за африканския континент, така и за целия глобален Юг. Освен това нарастващото китайско-африканско сътрудничество, както и развитието на континента, също помагат за засилване на влиянието на Африка и развиващите се страни на международни платформи, а това позволява гласът и исканията им за развитие да бъдат по-ясно чути“, смята проф. Сун Уей.
