/Поглед.инфо/ В специално интервю за КМГ министърът на културата на Република България подчертава, че културното сътрудничество ни помага да научим по възможно най-лесния и достъпен начин повече един за друг, което от своя страна ни прави още по-отворени и толерантни. Той е категоричен, че побратимяването между български и китайски градове и области е изключително добра възможност за разширяване и разнообразяване на културните взаимоотношения между двете страни.
В. Господин министър, културните връзки между България и Китай имат дългогодишна история, традициите в областта на културата и на двете страни предизвикват взаимен интерес. Много китайци се интересуват от българския фолклор, песни, танци, музика, както и обратно – българи, любители на китайското традиционно изкуство и култура проявяват изключителен интерес към китайското нематериално културно наследство. В този смисъл, може ли да ни разкажете какво е в момента състоянието на българо-китайското културно сътрудничество? Още повече, че както знаем, културните отношения по принцип са много важна част от взаимните контакти между страните в цял свят и са формата на т.нар. „мека дипломация” в отношенията между отделните държави?
О. През призмата на българо-китайските отношения в областта на културата, най-напред бих искал да изразя едно принципно становище. Културата прави днешния ни динамичен свят красив и интересен. Тя е полето, в което се осъществява обмен на многобройни различия, забележителности, творческо вдъхновение и идеи. Тя ни помага да научим по възможно най-лесния и достъпен начин повече един за друг и това ни прави още по-отворени и толерантни. Следва да се полагат съвместни и последователни усилия за утвърждаване ролята на културата като съществена част от международните отношения, роля, която я поставя на високо място в политическия ни дневен ред.
В контекста на двустранните взаимоотношения между България и Китай е налице солидна правно-нормативна база, която регулира културното сътрудничество, като разбира се основополагаща е Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република за сътрудничество в областта на културата, подписана на 6 май 1987 г. Следва Спогодбата между правителството на Република България и правителството на КНР за взаимно създаване на културни центрове, подписана на 12 ноември 2015 г. в София, утвърдена на 9 юни 2016 г.
Важно е да посочим също и сега действащата Програма за сътрудничество в областта на културата между Министерство на културата на Република България и Министерство на културата и туризма на Китайската народна република за периода 2021-2024 г., подписана на 9 февруари 2021 г. в Пекин. Това е една съдържателна и широкоспектърна програма, която има амбицията да покрие колкото се може повече потенциални области на взаимодействие. И разбира се, в нея е отразено и заслужено място на сътрудничеството в областта на фолклорното изкуство. Позволете ми да очертая тези области на сътрудничество:
· Сътрудничество в областта на музикалното и танцово изкуство: обмен на гастроли на отделни изпълнители и танцови състави, участие в музикални, балетни, танцови и фолклорни фестивали, организирани на територията на всяка от страните.
· Сътрудничество в областта на изобразителното изкуство: осъществяване на пряко сътрудничество между музеите, художествените галерии и институциите, занимаващи се с проучване, защита и консервация на движими културни ценности. Предлагаме, на реципрочна основа, размяната на художествени (съвременно изкуство), занаятчийски изложби фотодокументални изложби и изложби на художествената фотография. Подкрепа за участието на художници и изкуствоведи от двете страни в изложби, симпозиуми, семинари, международни ателиета и др. в зависимост от финансовите възможности на страните;
· Сътрудничество в областта на проучването и опазването на културното наследство: осъществяване на съвместни проекти за разпространение, съхранение, реставрация и управление на културното наследство, обмен на информация за улесняване връщането на незаконно изнесени културни ценности от двете страни, осъществяване на сътрудничество в областта на опазване на културното наследство чрез обмен на специалисти, информация и опит. В тази връзка, мога да споделя, че китайската страна проявява особен интерес към експонирането на тракийските съкровища на България в Китай и вече доведе няколко срещи в Министерство на културата с ресорните дирекции с оглед предварително проучване на условията за организиране на подобна мащабна изложба.
· Сътрудничество в областта на книгите и книгоиздаването: съдействие за превеждането, издаването и разпространението на художествени и научни произведения от автори на другата страна, обмяна на опит и информация в областта на консервацията и реставрацията на писмени паметници, насърчаване на издателските институции да участват в международните панаири на книгата;
· Сътрудничество в областта на киното: организиране на Дни на българското и китайското кино, участие, при възможност, в кинофестивали, провеждани в двете държави;
· Сътрудничество в областта на фолклорното изкуство: отправяне на покани към професионални и самодейни ансамбли за участие в международни фестивали и конкурси, провеждащи се в двете страни;
· Сътрудничество в областта на театралното и цирковото изкуство: обмен на куклени спектакли, участие на български артисти в международни циркови фестивали в Китай.
В. Бихте ли коментирали културното сътрудничество между България и Китай в контекста на инициативата „Един пояс, един път”, чийто 10-годишен юбилей отбелязваме през настоящата година, както и в рамките на Механизма за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа /ЦИЕ
О. Механизма за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа /ЦИЕ представлява формат за диалог и взаимодействие между държавите от Централна и Източна Европа и Китай, с акцент върху търговско-икономическите връзки, инвестициите, културата, образованието, науката и туризма. Важно е да отбележа, че този Механизъм предлага много добри възможности за открит разговор по редица въпроси от взаимен интерес и България полага усилия да утвърди позицията си в неговите рамки. Да припомня, че София беше домакин на срещата на министрите на културата от страните на механизма през 2015 г. По време на този форум беше приета Декларация, в която се набелязаха три основни приоритета за културно сътрудничество:
-актуални предизвикателства в управлението на културното наследство и обмена на културни ценности;
- създаване на необходимите условия за по-широкото отваряне на международни пазари за културните и творчески индустрии;
- насърчаване на мобилността на артисти и обмена на произведения на съвременно изкуство.
Други документи, даващи общата рамка за взаимодействие са Декларацията от Ханджоу, подписана през м. септември 2017 г. от Китай и страните от ЦИЕ, както и Насоките за сътрудничество в областта на културата и изкуствата. България се присъединява към Декларацията и насоките и това е показателно за интереса ѝ за сътрудничество в рамките на този Механизъм.
Министерство на културата на България отчита със задоволство подкрепата и усилията на Китайското министерство на културата и туризма в организирането на ежегодни прояви в Китай или в други страни в рамките на Механизма за сътрудничество в областта на изкуствата, нематериалното културно наследство, литературата, културните индустрии и т.н. България се стреми да участва активно в тях и дава своя принос в обмена на идеи и добри практики. Имаме също и добри контакти през годините и в културното сътрудничество и обмен в рамките на инициативата „Един пояс, един път”, чийто юбилей се чества през тази година.
В. Кои според Вас биха могли да бъдат основните насоки и области, в които има потенциал и може да се помисли за повишаване на културния обмен между двете страни, създаване на платформи за насърчаване обмена на информация в контекста на културните връзки и обмена на опит? Можете ли да ни дадете някои конкретни примери?
О. Както при оптимизирането на двустранните връзки на България с различни страни по света, така и при осъществяване на културния обмен с Китай, българската страна има концепция за насърчаване на културните връзки и засилване на обмена на информация, знания, опит и добри практики. Тук е мястото да очертая някои акценти, свързани с перспективите и усилията, които министерството полага, свързани с развитието на българо-китайското сътрудничество в областта на културата на правителствено ниво: Министерството на културата съдейства за установяване на директни контакти между културните институти на двете страни, с оглед разширяване, обновяване и разнообразяване на двустранното сътрудничество; Чрез МВнР и посолството ни в Пекин, Министерство на културата се стреми да обменя информация за международни културни събития, които се провеждат в двете страни и съдейства за размяна на покани за участие; Нашето министерство отдава голямо значение и на обмена на официални визити, с цел насърчаване на сътрудничеството.
Имаме намерение да предложим на китайската страна стартирането на преговори на работно ниво за разработване на текстове на нова програма за двустранно сътрудничество в областта на културата между двете страни (след изтичане на действащата).
Съществуват перспективи за развитие на сътрудничеството и в регионален мащаб (на ниво общини в България и провинции в Китай). Побратимяването между български и китайски градове е изключително добра възможност за разширяване и разнообразяване на сътрудничеството в областта на културата между местните власти на двете страни. За да има практически резултати за българо-китайските отношения, приоритет за страната ни следва да бъде проучване на възможностите за побратимяване с китайските провинции и градове.
През последните четири месеца на тази година Министерството на културата съдейства за посещението в България на две делегации от китайски провинции. Делегацията на провинция Дзянси, водена от губернатора на провинцията, посети България в периода 18 – 21 септември т.г., като проведе ползотворна и приятелска среща в МК със заместник-министъра на културата арх. Чавдар Георгиев.
А съвсем наскоро, в началото на декември, в България беше вицегубернаторът на провинция Джъдзян, като един от основните поводи на визитата бе организирането на туристически форум в Китайския културен център.
По информации от посолството ни в Китай, възможностите за сътрудничество в областта на културата и туризма между България и провинция Джъдзян са практически необятни и се надяваме чрез това посещение на китайската делегация да създадем ползотворни и ефикасни контакти за осъществяването на бъдещи проекти.
В. През 2017 г. в София бе открит първият Китайски културен център, който доскоро беше единствен за страните от ЦИЕ и който вече развива сериозна дейност, организира разнообразни инициативи, свързани с популяризиране на китайското изкуство и култура. Какво може да предложи Министерството на културата на България за популяризиране на българската култура и изкуство под различни форми и начини в Китай?
О. Да, така е, на 24 ноември 2017 г. в София бе открит официално Китайски културен център. Той е първият по рода си културен институт не само в България, но и в Централна и Югоизточна Европа. Радостно е да отбележа, че центърът развива активна и разнообразна дейност. В него се провеждат изложби, представяния на книги, курсове по китайски език, по калиграфия, художествени изкуства, бойни изкуства и др.
Центърът дава възможности за взаимен обмен и за представяне както на китайската култура, така и на българските творци.
За съжаление обаче, българската страна все още не е открила в Пекин свой културен център поради обективни причини – недостатъчен финансов ресурс и ограничения при разкриването на щатни бройки и последяващо изграждане и укрепване на административния капацитет. Това обаче не означава, че популяризирането на българската култура в Китай е преустановено и не се осъществява. Създаването на български център в Пекин и разгръщането на дейности се компенсират от проявите, организирани на място от посолството ни в Пекин и Генералното консулство в Шанхай, които българското министерство на културата подпомага, с каквото може. Понякога обаче, е възможно географската отдалеченост между двете страни да възпрепятства реализирането на по-мащабни и по-разнообразни инициативи и проекти.