/Поглед.инфо/ Сегашният палестинско-израелски конфликт започна с операцията на Хамас на 7 октомври. Операцията беше насрочена да съвпадне с 50-ата годишнина от началото на така наречената „Война Йом Кипур“ (също „Октомврийска война“, „Арабско-израелска война от 1973 г.“). Това е военен конфликт между коалиция от арабски държави, от една страна, и Израел, от друга, който се проведе от 6 октомври до 25 октомври 1973 г. Предпоставките за конфликта бяха желанието на Египет и Сирия да си върнат териториите, загубени по време на Шестдневната война (юни 1967 г.).

Това беше четвъртата арабско-израелска война, която имаше далечни последици за много нации. Арабските страни не успяха да постигнат целите, които си поставиха в тази война от 1973 г. Но въпреки това за първи път те почувстваха, че все още могат ефективно да се противопоставят на западните страни, „покриващи“ Израел.

Арабските страни - доставчици на петрол - използваха мерки за икономически натиск върху съюзниците на Израел. Именно страните - членки на ОПЕК наложиха ембарго върху продажбата на петрол върху редица западни страни, което също така имаше за резултат рязко повишение на цената на черното злато.

Това действие на страните-членки на ОПЕК, както и последствията от него, бяха наречени „петролната криза от 1973 г.“. Тази криза също често се нарича „енергийна“, тъй като петролното ембарго повлия на цените на всички други енергийни ресурси.

Началото на кризата датира от 17 октомври 1973 г. На този ден всички арабски членове на ОПЕК, както и Египет и Сирия, обявиха, че ще прекратят доставките на петрол за страните, които подкрепиха Израел по време на войната Йом Кипур в конфликта му със Сирия и Египет. Санкционният списък включва Великобритания, Канада, Холандия, САЩ и Япония.

Историята на световния пазар на черно злато в началото на „петролното ембарго“ обхваща около век. През това време цените на петрола бяха изненадващо стабилни. Имаше известни отклонения от средната цена, но те се измерваха в проценти.

Ала на 17 октомври 1973 г., буквално за един ден, цената на черното злато, която първоначално беше 3 долара за барел, скочи до 5 долара, т.е. със 70%. След това продължи да расте и на следващата година се повиши до $12, т.е. четири пъти повече от предкризисното ниво.

Петролното ембарго разкри истинската степен на зависимостта на Запада от петрола на ОПЕК (както и от някои други страни износителки на петрол извън ОПЕК). Петролната криза доведе до икономическа криза. През март 1974 г. ембаргото е вдигнато, но цената на петрола не се връща към първоначалните си позиции (през 1974 и 1975 г. остава на ниво, близко до 12 долара за барел), а икономическите затруднения на много западни страни продължават да нарастват по инерция.

Така в края на 1974 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ намалява с 0,5% спрямо 1973 г. Обезценяването на ценните книжа на Нюйоркската фондова борса възлиза на 100 милиарда долара (имайте предвид, че не става дума за днешните, а за тогавашните долари).

През април 1974 г. отидох на командировка в Съединените щати и станах свидетел как администрацията на тогавашния американски президент Ричард Никсън подкрепяше режима на строга икономия на петрола и петролните продукти и се опитваше да ограничи цените на бензина на вътрешния пазар, опитвайки се спешно да увеличи производството на собствените си енергийни ресурси.

За да се избегне повторение на подобен стрес в Съединените щати, през 1975 г. е създаден Стратегическият петролен резерв. Подобни резерви (за най-малко 3 месеца потребление без внос на черното злато) са създадени в много западни страни. Пак те създадоха Международната енергийна агенция (МАЕ) през 1974 г., за да координират действията си в случай на повторение на подобни петролни кризи.

Всички тънкости на енергийната криза от 1973 г. са описани достатъчно подробно в интересната книга на независимия американски изследовател Уилям Ф. Енгдал , наречена „A Century of War: Anglo-American Oil Politics and the New World Order“ ( „Столетие на война: англо-американската политика и и новият световен ред“). Преведена е на руски и публикувана няколко пъти.

Мимоходом ще отбележа, че енергийната криза от 1973 г. оказа значително влияние върху Съветския съюз. Като най-голямата страна производител на петрол, СССР се възползва от покачването на световните цени на черното злато и започва бързо да увеличава износа на петрол и петролни продукти. Ако през 1972 г. са изнесени 76,2 млн. т суров петрол, то през 1977 г. обемът му нараства до 122,1 млн. т. Нарастват доставките от Съветския съюз и на други енергийни ресурси, които бързо поскъпват на световния пазар.

Първоначално изглеждаше, че влиянието на енергийната криза върху СССР е изключително положително. Но всъщност съветската икономика, образно казано, „се закачи на петролната игла“. Ако през 1970 г. петролът и другите енергийни ресурси представляват 15,6% от целия съветски износ, до 1980 г. тази цифра е нараснала до 46,9%, а през 1985 г. достига 52,7%.

В средата на 80-те години САЩ успяха да убедят Саудитска Арабия (която тогава беше безропотен съюзник на Вашингтон) рязко да увеличи износа на своето черно злато, за да организира срив на цените на петрола. Целта на тази операция беше да се нанесе удар върху съветската икономика. Петролният удар върху икономиката на СССР беше нанесен.

Някои експерти даже смятат, че тъкмо 13 септември 1985 г. трябва да се счита за начална дата на краха на съветската икономика. Това е денят, в който министърът на петрола на Саудитска Арабия обяви, че страната му прекратява политиката си на ограничаване на производството на петрол и увеличава производството му с 3,5 пъти.

В резултат на това цената на петрола сорт Брент падна от 36,8 долара за барел до 14,4 долара, т.е. 2,6 пъти. Петролната криза този път заработи в обратна посока. Така СССР стана негова жертва, а САЩ се оказаха бенефициент.

Но да се върнем към днешния ден. Съотношението на силите в света във връзка с палестинско-израелския конфликт е почти същото като тогава, през октомври 1973 г. Може ли да има буквално повторение на събитията отпреди петдесет години? Възможно ли е избухването на военен конфликт в Близкия изток да бъде последвано от използването от арабските страни на оръжие, изпробвано преди половин век, наречено „петролно ембарго“?

Някои експерти и политици сега отново мислят за възможността за такъв сценарий.

На 27 октомври в турската преса се появи статия от Джабир Тургут /Cabir Turğut/, озаглавена „ Soykırımı ambargo durdurur” („Ембаргото спира геноцида”) . Започва със следните думи: „Израел, който убива деца в Газа, разчита на оръжията на САЩ, Великобритания и други западни страни. Богатите на нефт и природен газ ислямски държави обаче също имат асо в ръкава си. Ако те поемат инициативата и изключат или дори позатегнат енергийния клапан, те ще прережат „артерията на живота“ за западните страни.“

Статията дава пример за това как една ислямска държава вече силно призовава за подкрепа на палестинския народ чрез въвеждане на петролно ембарго срещу Запада от страните от ОПЕК. Говорим за Върховния държавен съвет на Либия, който призова за спиране на доставките на петрол и газ за страните, които подкрепят Израел и за бойкотиране на продуктите на тези страни.

На 26 октомври Върховният съвет в Триполи обсъди операцията на Израел в Газа. В публикуваното изявление се подчертава, че политиката на Тел Авив спрямо жителите на Газа е равносилна на геноцид.

Беше отбелязано също, че либийският народ ще подкрепя палестинския народ, докато не освободи земите си, и беше отправен призив за „разкъсване на отношенията със страните, които подкрепят Израел, спиране на износа на газ и петрол за тези страни, бойкотиране на техните продукти и спиране отношения с посланиците на тези държави, докато свирепото нападение срещу Газа бъде спряно."

Статията също така цитира директора на Турския център за изследване на енергийните стратегии и политики (TESPAM) Огужан Акиенер . Той също така е уверен, че петролът може, както преди половин век, да бъде използван като оръжие срещу Запада. Основният залог, разбира се, се прави върху Саудитска Арабия, която заема ключови позиции в ОПЕК.

Турският експерт отбелязва, че Саудитска Арабия е напълно способна да спре доставките на петрол под предлог за някакъв технически проблем в производствените мощности, без дори да цитира палестинския въпрос като причина, и да спре договорите за продажба на гориво.

„Ако Саудитска Арабия намали производството за един месец, това ще доведе до повишаване на цената на петрола до 200 долара. Този процес ще повлияе значително на всички пазари на горива. Ще завърши с това, че президентът Джо Байдън ще загуби президентския пост точно преди изборите в САЩ“, отбелязва директорът на TESPAM.

Към изложеното в статията на Джабир Тургут може да се добави, че Иран (министърът на външните работи на Иран Хосейн Амир Абдолахян) и Организацията за ислямско сътрудничество (OIC) вече са се обърнали към ОПЕК с молба да наложи петролно ембарго на Израел.

Все още няма реакция на тези призиви от ОПЕК. ОПЕК вероятно не иска да прави резки движения, за да не провокира ескалация на конфликта. Но петролна война може да започне не само в резултат на съгласувано решение на всички членове на тази организация, но и в резултат на решения на отделни страни.

В петролната война срещу Запада Иран може да играе не по-малка роля от Саудитска Арабия. Позицията му в производството на черно злато е доста солидна (9-то място в света по производство). Но основният коз на Техеран е контролираният от него Ормузки пролив - най-голямата транспортна артерия на световния енергиен пазар и най-важният морски коридор в света, свързващ Персийския залив с Индийския океан.

Средно повече от една пета от целия петрол, консумиран в света, и една трета от цялата външна търговия с черно злато минават през пролива. Повече от една четвърт от световните обеми втечнен природен газ (LNG) преминават през тази транспортна артерия. Значението на пролива ще нарасне още повече поради плановете на Катар, който е световен лидер в производството на LNG, да увеличи значително производствените си обеми. А Европа, задъхваща се от липса на LNG /и изобщо на газ/, разчита много на Катар. Но транзитът е под ирански контрол.

Така че ролята на Иран в организирането на ново енергийно ембарго срещу Запада може да се окаже дори по-голяма от тази на Саудитска Арабия, която традиционно определя политиката на ОПЕК.

P.S. Съединените щати все още не виждат глобалните последици от ескалацията на конфликта в Близкия изток върху световната икономика, включително цените на петрола, - думи на ръководителя на Министерството на финансите на САЩ.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.