/Поглед.инфо/ Като част от „кръстоносния поход“ срещу световната стабилност, Тръмп поиска Световната банка да спре кредитирането на Китай. Подобно на цялата студена икономическа и технологична война, разгърната срещу Китай и това изразява почти единствения - антикитайски - консенсус в разкъсваната от жестока вражда американска политическа система.

Избран да освободи САЩ от окупацията на либералните глобалисти и следователно подложен на постоянните им атаки, Тръмп е принуден да използва всяка една от малкото възможности, които е останала, за да се представи на зашеметената нация като обединител.

Следователно, демонстрацията на враждебност към Китай е не само икономическа и стратегическа, но и най-важната вътрешнополитическа нужда на президента на САЩ, дори ако той заспива всяка вечер с томче Конфуций или Мао Цзедун в ръце (наистина, ще ги чете единствено с фенерче под завивките - това е силата на американската демокрация, отдавна изродена в толерастия).

Причината за новия конфликт е кредитирането на Китай от Световната банка - незначително по мащаб. Одобреният от Световната банка миналата седмица (въпреки съпротивата на САЩ, които имат най-голям дял в уставния ѝ капитал - 16%), план за кредитиране на Китай за пет години, до края на юни 2025 година, предвижда заеми под символичен процент в такъв символичен размер от милиард-два годишно за институционални реформи, повишаващи откритостта на неговите икономика и за подобряване на екологичната ситуация.

За втората най-голяма икономика в света, която има най-големи международни резерви и постоянно държи над 1 трилион долара държавни ценни книжа на САЩ, тези заеми (и дори изразходвани до голяма степен според колониалните традиции на международните организации, на представители на самата Световна банка) не означават буквално нищо.

Те изглежда са очевиден бюрократичен остатък, тъй като най-развитата (включително по отношение на най-важните социални технологии днес, за които освен всичко друго изкореняването на тероризма в Синцзян красноречиво свидетелства) е световната икономика, дори ако отговаря на формалните критерии на "страните с ниско и средно ниво на доход ”, сам по себе си е основен глобален кредитор. Нещо повече: ефективността на китайските инфраструктурни заеми, предоставени в рамките на концепцията „Един пояс - един път“, както се оказа по време на безпощадната им критика от Запада, значително надвишава ефективността на подобни заеми на самата Световна банка - и това е с очевидно голям мащаб.

В същото време, ако Тръмп принуди Световната банка да преразгледа решенията си и да отмени кредитирането на Китай (дори министърът на финансите на САЩ Мнучин не иска да спре кредитирането на Китай изцяло, а само да го ограничи до размера на плащанията на по-рано издадени заеми), това ще бъде изключително болезнен политически удар.

Световната банка, за разлика от МВФ, не е безпомощна и тъпа марионетка от Министерството на финансите на САЩ и понякога има значителна степен на свобода.

И така, в началото на 1999 г., когато министърът на финансите на САЩ пъхна носа си в преговорите (не в знак на презрение към събеседниците, а поради най-високата лична култура) и блокира издаването на постфалитния заем на Русия от МВФ, ръководството на Световната банка изрази готовност да подкрепи спасителната политика на Примаков - Маслюкова - Геращенко, която от своя страна позволи на руската делегация да разбие и МВФ, като получи съгласието си дори за правителствени инвестиции в реалния сектор, което пряко противоречи на либералната догма.

Ако 20 години по-късно Световната банка се предаде на натиска на президента на САЩ и се откаже от решенията си, той не само ще се дискредитира като международен орган, но и ще отвори пътя за натиск на САЩ върху други международни организации, които все още не са подчинени на американската бюрокрация във всички сфери на човешката дейност с цел да се овладее контрола над тях и да ги превърне в инструмент на антикитайската политика - подобно на Международния олимпийски комитет и прословутата WADA вече се е превърнали в инструменти на антируската политика.

За Китай това ще бъде сериозно предизвикателство, тъй като той няма развитите умения и инфраструктура за задкулисна борба за влияние в международни организации и в много отношения просто не си представя как може да се използват срещу него.

За света това ще означава формирането на много по-поляризирана система, отколкото по време на конфронтацията на САЩ със съветската цивилизация, която има несравнимо по-слаби „проверки и баланси“.

За Русия реалното завземане от страна на Съединените щати на Световната банка (и дори опитът за завземането й) трябва да бъде преди всичко сигнал за преразглеждане на взаимодействието с международните организации и цялото международно право, което Западът отдавна превърна в инструмент за правен терор срещу своите жертви. Време е да отделим своите признати фрагменти, необходими за развитие и сигурност, и да изоставим останалия масив от споразумения, отдавна разрушени от Запада и приложени от нас едностранно за наша загуба.

Превод: В.Сергеев