/Поглед.инфо/ Посещението на иранския президент Ибрахим Раиси в Пекин и срещата му на четири очи с неговия колега Си Цзинпин е разтърсваща във всеки смисъл на думата.

Раиси, първият ирански президент, който за последните 20 години посещава Китай, поведе политическа и икономическа делегация на много високо равнище, включваща новия управител на Централната банка и министрите на икономиката, петрола, външните работи и търговията.

Дори фактът, че Раиси и Си заедно наблюдаваха подписването на 20 двустранни споразумения за сътрудничество в сфери от земеделието, търговията, туризма и екологията до здравето, справяне с бедствията, културата и спорта, не е най-важният.

Церемониалното подписване на иранско-китайското стратегическо партньорство тази седмица бележи ключова еволюция в многополюсната сфера: два суверена, които са свързани със стратегическо партньорство с Русия - представят на собствените си общества, а също на Глобалния юг своята визия за по справедлив и устойчив XXI век, която напълно да заобиколи западния диктат.

Пекин и Техеран за първи път установиха задълбоченото си стратегическо партньорство, когато Си посети Иран през 2016 година, само година след подписването на Съвместния и всеобхватен план за действия (СВПД) или Иранското ядрено споразумение.

През 2021 година Пекин и Техеран подписаха 25-годишно споразумение за сътрудничество, което превръща задълбоченото партньорство в практическо икономическо и културно развитие в няколко сфери, особено в енергията, търговията и инфраструктурата. Тогава не само Иран (за десетилетия), но и Китай бяха цел на едностранните санкции на САЩ.

Ето ви сравнително независим анализ за предизвикателствата и възможностите пред 25-годишното споразумение. И има перспективи от съседен Пакистан, също стратегически партньор на Китай.

Иран: Модернизирай всичко

Пекин и Техеран вече си сътрудничат активно за строежа на избрани линии на метрото в Техеран, на високоскоростната ЖП линия Техеран-Исфахан, както и общи енергийни проекти. Китайският енергиен гигант “Хуавей” ще помогне на Техеран да изгради основите на своята 5Г мобилна мрежа.

Раиси и Си, както се предполагаше, поставиха ударение върху общата координация в ООН и ШОС, в която Иран е най-новият член, както върху засилването на дейността върху инициативата “Един пояс, един път”.

Не се споменава изрично, но тези инициативи са свързани с дедоларизацията на търговията - в рамките на ШОС, но и на многополюсната група от държави БРИКС. Иран ще бъде един от новите членове на БРИКС+, огромна стъпка, която ще се реши на скорошната среща на високо равнище в Южна Африка следващият август.

Има изчисления, че иранско-китайската взаимна търговия може да достигне до 70 милиарда в средносрочна перспектива, което е три пъти над настоящия показател.

Що се отнася до изграждането на инфраструктура, Иран е ключов за “Един пояс, един път”. Геостратегически е несравним: 2250 крайбрежие край Персийския залив, Ормузкия пролив, Оманско и Каспийско море, а също огромни сухопътни граници с Ирак, Турция, Армения, Азербайджан, Туркменистан, Афганистан и Пакистан. Всеки мозъчен тръст в Китай приема Иран за незаменим не само по отношение на сухопътните коридори на “Един пояс, един път”, но и за Морския път на коприната.

Пристанище Чабахар може да е най-вече иранско-индийски въпрос, част от Международния транспортен коридор “Север-Юг” (МТКСЮ) - така е пряко свързан с индийската версия на “Пътя на коприната”, разширявайки се до Централна Азия.

Но китайските строители на пристанища си имат друга идея, фокусирана върху алтернативните пристанища по Персийския залив и Каспийско море. Това ще засили морските вразки към Централна Азия (Туркменистан и Казахстан), Русия и Кавказ (Азербайджан).

Това е напълно логично, когато се комбинира строежът на пристанищни терминали с модернизацията на иранските железници.

Още по-революционен проект ще бъде Китай, координиращ връзка от “Един пояс, един път” на Ирански коридор, което е удължаване на строящия се, дълъг 3200 километра, Китайско-Пакистански икономически коридор (КПИК) от Кашгар в Синдзян до пристанище Гуадар на Индийския океан.

Това изглеждаше напълно възможно, докато пакистанският премиер Имран Хан беше на власт, преди да бъде отстранен с парламентарен преврат. Ключът на двете начинания е изграждането на спешно необходимата инфраструктура в Балучистан на двете страни на границата. На пакистанската страна, това ще доведе до разбиване на изхранваните от ЦРУ екстремисти като “Балучистанската освободителна армия”, отърваване от безработицата и поставяне на търговията начело на икономическото развитие.

Разбира се, Афганистан влиза в уравнението под формата на Китайско-афганско-иранския коридор, свързан с КПИК. Септември 2021 година Пекин обясни на талибаните в детайл как може да печелят от инфраструктурния коридор с железница, магистрала и тръбопровод от Синдзян, през Ваханския коридор в Източен Афганистан, през Хиндукуш и до Иран.

Ядрото на многополюсността

Иран е перфектно разположен за задвижвания от Китай взрив в високоскоростните товарни железници, свързващи Иран Иран с по-голямата част от Централна Азия.

Това значи на практика свързаност с голям логистичен клъстър: Специалната икономическа зона в Хоргос, която е едва на 330 километра от Алмати и казахстанско-китайската граница и едва на четири часа от Урумчи - столицата на СУАР.

Ако Китай успее, това ще е един вид “светия Граал” на “Един пояс, един път”, свързващ Китай и Иран през Казахстан, Туркменистан, Афганистан и Пакистан. Това са няколко коридора в един.

И всичко това ще се случи, докато Ислямската революция в Иран празнува 44-годишнина.

Случващото се геополитически и е напълно признато от Китай, може да се определи като пълното отхвърляне на един абсурд: как колективният Запад се държи с Иран като с изгнаник или най-малкото като с неоколония.

С най-накрая консолидираните различни направления на Съпротивата, вградени в Ислямската революция, изглежда, че историята най-накрая тласка Иран като един от ключовите полюси на най-сложния процес, действащ през XXI век: интеграцията в Евразия.

И така, 44 години след Ислямската революция Иран се радва на стратегически партньорства с трите най-големи страни от БРИКС: Китай, Русия и Индия.

Вероятно ще стане един от първите нови членове на БРИКС+. Иран е първата западноазиатска държава, която ще стане пълноправен член на ШОС и сключва Споразумение за свободна търговия с Евразийския икономически съюз (ЕАИС).

Иран е основен стратегически партньор както на “Един пояс, един път”, воден от Китай, така и на МТКСЮ, заедно с Русия и Индия.

След като СВПД е почти мъртъв и всички западни „обещания“ лежат в прахта, Техеран консолидира своя обрат към Изтока с бясна скорост.

Това, което Раиси и Си подписаха в Пекин, предвещава надмощие на Китай в цяла Западна Азия – остро възприемано в Пекин като естествена последица от признаването и почитането на централната роля на Иран в региона.

Стратегията на Иран „Поглед на изток“ няма как да бъде по-съвместима с “Един пояс, еди н път” – тъй като редица проекти на “Един пояс, еди н път” ще ускорят икономическото развитие на Иран и ще консолидират неговата неизбежна роля, когато става въпрос за търговски коридори и като доставчик на енергия.

През 80-те години на миналия век Техеран беше управляван от стратегия „Нито Изток, нито Запад“ – верен на принципите на Ислямската революция. Това сега прагматично еволюира в „Поглед на изток“. Техеран наистина се опитваше да „погледне на запад“ добросъвестно, но това, което правителството на САЩ направи с СВПД – от неговото убийство и „максимален натиск“ до прекъснатото съживяване – беше истински исторически урок.

Това, което Раиси и Си току-що демонстрираха в Пекин, е суверенният път напред. Тримата лидери на евразийската интеграция – Китай, Русия и Иран – вървят бързо по пътя си към консолидиране на ядрото на многополюсността.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?