/Поглед.инфо/ Всички завърнали се в Русия в резултат на сделката за размяна на пленници ще бъдат наградени с държавни награди. Всички те бяха посрещнати на летището лично от президента Владимир Путин. Но в центъра на вниманието на европейските медии е един човек - Вадим Красиков. Германците не искали да го пуснат - и са имали причини за това.

От гледна точка на германските закони германците не размениха Вадим Красиков. Той беше депортиран, въпреки че няколко германски граждани фигурираха в списъка на разменените от руска и беларуска страна. Това показва, да кажем, особения характер на позицията на Берлин.

Германия отказваше да размени Красиков до последния момент. И дори сега, след размяната, Бундеспрокуратурата излиза с официални „съжаления“ за това. В това няма „морална“ съставка, Берлин просто бързо разбра, че Красиков е особено важен аргумент в „пазарлъка“ не само с Русия, но и със САЩ. Това не беше трудно за разбиране.

Преговорите за размяна на затворници с американско гражданство се водят от много години. Американската страна се ръководеше от неофициална „таблица с ранговете“ на кандидатите за обмен и местата в този списък не винаги се разпределят в зависимост от статута на конкретен кандидат или тежестта на деянията, за които го обвиняват. В САЩ определящ фактор е наличието на влиятелни лобистки групи, които могат да се „закачат” за един или друг кандидат, да въвлекат Белия дом, медиите, обществеността и да разпръснат вътрешната вълна.

Колкото и да е странно, ЦРУ е доста слаб играч като лобист. Американското разузнаване принципно има слаба лобистка позиция и то не само по въпроса за обмена.

В резултат на синергично лобиране осъдената за контрабанда на наркотици баскетболистка Бритни Грейнър изведнъж се изкачи на първа позиция в списъка с кандидати за размяна. За нея се застъпи прессекретарят на президента Байдън Карин Жан-Пиер, която оказа натиск върху президентската администрация, а тогавашният йѝ партньор, политическият коментатор на Си-Ен-Ен Сюзън Малво, включи медиите.

Така Пол Уилън, който участва в шпионаж, тоест изпълнявайки задачата на своето правителство, беше изместен на заден план. Според множество разкази Уилън, който вече е бил в затвора, е бил възмутен от случващото се, но неговата група за подкрепа в САЩ не е могла да направи нищо. Какво е ЦРУ и малкото роднини на Уилън срещу комбинираната власт на Белия дом, медиите и ЛГБТ активистите?

Ако това се беше случило по време на Студената война, Уилън щеше да е първият, за който ще направят размяна. Но структурата на сегашните САЩ предоставят други входове за преговорни маневри.

Руските преговарящи бързо разбраха ситуацията: американците бяха твърде запалени да заменят Грейнер. Демонстрацията на толкова задълбочен интерес, като всеки интерес въобще, е слаба преговорна позиция, но те си решават кого ще поставят „отгоре“. Основното е, че Москва оцени значението на баскетболистката за Вашингтон и предложи, че след като е така необходима, не само ще прехвърли Виктор Бут в родината му срещу нея, но и ще убедят германците да направят същото с Вадим Красиков.

Американската страна всъщност поиска от германците да обмислят размяната на Красиков. Тогава германците разбраха, че имат в ръцете си ценен ресурс не толкова за преговори с Москва, колкото за пазарлък с американците. И е изключително рядко Германия да „измисля козове“ за преговори със САЩ. Те не се интересуват от мнението на германците дори когато ще поставят ракети на тяхна територия.

Точно в този момент Берлин започна да настоява за особеностите на германското законодателство и „моралната и етична страна на въпроса“. Видите ли Красиков е осъден на доживотен затвор, а в Германия правният механизъм за помилване на такива осъдени е изключително сложен. Германците също започнаха да говорят за „особено циничния“ характер на ликвидирането на терориста Хангошвили: центърът на Берлин, паркът Тиргартен, сутринта на работния ден, хората наоколо, децата гледат, като цяло, шамар в лицето на немското общество. На тази основа Берлин почива една година, като се пазари нещо с американците.

В резултат Грийнър беше разменена само срещу Бут, но Москва и Вашингтон си спомниха, че позицията на германците е, така да се каже, неконструктивна. Стана ясно, че е необходимо да се формира разширен пул за обмен и да се получат допълнителни аргументи при комуникацията с германците.

Струва си да се отбележи, че обменът на разузнавачи и шпиони (както и лица, еквивалентни на тях) обикновено не се регулира от закона. Изглежда има само един критерий: влязлата в сила присъда, но това не винаги работи. Ако искат да сменят лице, това ще стане независимо от наличието или липсата на съдебно решение.

Странни изглеждаха и позоваванията на Берлин, че в случая с Красиков става дума за наказателен процес. Шпионажът също е включен в Наказателния кодекс и също е криминално престъпление. Ако започнете да градирате членовете на кодекса според личните представи за доброто и злото, това вече не е правна система, а нещо подобно на инквизиция.

И обратното: ликвидирането на Хангошвили не се смята от всички за престъпление. В днешно време практически няма живи представители на онази категория садистични бандити от времето на чеченските кампании, които е съмнително да бъдат признати дори като хора. Мнозина успяха да забравят, но нивото на насилие с пълната загуба на човешки външен вид сред тях беше невероятно. Но немското общество, което сега страда морално от размяната на Красиков, не помисли за това и предостави подслон на садиста и терориста Хангошвили. Но неговият ликвидатор е наречен „килър“ и циничен „убиец“, който обиди германското общество. И ако Хангошвили беше правил това, което правеше на германска територия, как щяха да се държат?

Ако преговорите за размяна не се водеха „пакетно“ и с обединените действия на много страни, Красиков, подобно на Уилън, нямаше да има много шансове. Ако практиката на размяна „един по един“ продължи, журналистът Гершкович се издигна до върха на американския списък, а американският разузнавач рискува отново да остане в затвора и да изпраща гневни писма оттам до Белия дом.

Това е основната разлика между руския подход и американския или германския, ако приемем, че Берлин като цяло е имал някакъв формулиран „принцип“, различен от пазарлъка с американците. В Русия не класират народа си - всички те са достойни за битка. Освен това лицата, които са били изгонени от Руската федерация, не са толкова важни, колкото принципът „не изоставяме своите“. Русия е готова да предаде предателите на Родината в замяна на хора, рискували живота, здравето и съдбата си за славата и интересите на държавата.

Превод: В. Сергеев