/Поглед.инфо/ Посещението на руския президент в Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и обширната програма от преговори на придружаващата го делегация, е отличен показател за това колко по-свободни са станали водещите страни от световното мнозинство в техните действия през последната година и половина.
На пръв поглед трябваше да се окаже обратното - вече 18 месеца високопоставени представители на различни ведомства на САЩ и ЕС пътуват по света и настояват различни държави да съкратят отношенията си с Москва. Но ефектът е обратният: търговията, технологичното сътрудничество и различни контакти на незападни страни с Русия само се увеличават.
Двустранната търговия с ОАЕ достигна 9 милиарда долара през 2022 г., въпреки факта, че сме конкуренти в основните експортни продукти. И очевидно ще надхвърли тази цифра през 2023 г. Търговският оборот със Саудитска Арабия също расте. И като цяло нито една от важните за руската външна търговия страни не е показала намаляване на двустранните търговски и други контакти с нас.
Изключение правят само европейските държави, които, строго погледнато, сами са страна в конфликта в случващото се около Украйна. По този начин, вместо да увеличава доминацията на САЩ в световните дела, виждаме как тя отслабва. За утеха Вашингтон получава Финландия като член на НАТО, което е трудно да се брои за колосална придобивка дори в регионален мащаб. На фона на това как страни дори като Япония или Южна Корея саботират западните санкции срещу Русия, американците да получат няколко нови сателита в европейския север изглежда като неблагоприятна размяна на загуби и печалби.
Каква е причината за този парадоксален резултат? Като че ли основното тук е, че за целия свят е очевидно, че САЩ не са в най-добрата си форма. И колкото по-дълго продължава тяхната неспособност да се противопоставят на Русия с нещо сериозно, толкова по-голям натиск изпитва Вашингтон от държави, в чиято лоялност дори не трябваше да се съмнява преди няколко години.
За да убедят бившите си съюзници да обуздаят апетитите си, сега на американците им липсват пари и политическа воля. И е твърде късно да се направи това на фона на нарастващото влияние на БРИКС, китайските проекти за развитие и отвореността на Русия към всякакви форми на сътрудничество с онези, които се ръководят от националните си интереси.
Саудитска Арабия и ОАЕ са най-близките партньори на САЩ в арабския изток от десетилетия. Тяхната сигурност и в известен смисъл дори физическото им оцеляване зависеше от качеството на отношенията с американците. След края на Студената война САЩ успяха допълнително да засилят присъствието си там, когато се възползваха от атаката на Саддам Хюсеин срещу Кувейт през 1990 г. и нападнаха самия Ирак 13 години по-късно.
Традиционно американското военно присъствие се разглежда от арабските монархии като гаранция срещу евентуални посегателства от Иран. Всичко това позволи на САЩ да се чувстват доста уверени в този регион. През последното десетилетие и половина обаче ситуацията започна да се променя. И след като конфликтът между Русия и Запада премина във военно-техническата плоскост, тези промени придобиха бърз характер. Никой от арабските петролни държави не е готов да говори със САЩ, сякаш нищо не се е случило.
Никой не очаква Саудитска Арабия или ОАЕ напълно да станат съюзници на Русия и противници на Запада. Но в същото време не бива да възприемаме независимото поведение на страните от Арабския полуостров само като примитивен начин за повишаване на залозите им в диалога със САЩ. Това би било твърде просто - и не отговаря на основните принципи на поведение на която и да е държава в хаотична международна среда. Саудитска Арабия, ОАЕ и много други се стремят не просто леко да подобрят позициите си, но и да създадат нови условия за диалог с американците. И тъй като това предполага равенство, за САЩ е еквивалентно на тяхното съкрушително поражение: Вашингтон не знае как да тълкува международната политика по друг начин.
Ако разгледаме основните точки от дневния ред на преговорите между руския лидер и ръководството на двете сили на Арабския полуостров, ще видим, че всички те отразяват промени, за които преди беше трудно да се мисли. Този дневен ред се състои от три основни точки: енергетика, конфликтът около Израел и БРИКС. И в трите истории виждаме сериозни разногласия между арабите и Вашингтон, неспособността на американците да направят компромис и увереността на Саудитска Арабия и ОАЕ, че могат да постигнат промени, изгодни за самите тях. Русия тук действа като алтернативен полюс, също заинтересован от установяването на по-справедливи правила на играта.
Най-утвърдената част от нашето сътрудничество със страните от Арабския полуостров е координирането на политиките за управление на световния петролен пазар. Форматът ОПЕК+ позволява на страните да съгласуват позиции по отношение на обемите на производство на петрол, да избягват конкуренция или едностранни действия, които биха могли да навредят на други страни производителки.
Да припомним, че преди 40 години именно безразсъдната експортна стратегия на СССР на петролния пазар стана една от причините за раздялата между нас и арабските монархии от Персийския залив. Съветската инвазия в Афганистан само влоши конфликта, чиято основа беше в икономическата сфера. Сега Русия действа според съвременните правила за намеса в свободния пазар на енергийни ресурси. Това напълно устройва както Москва, така и арабите, които ценят възможността самостоятелно да управляват своя най-важен ресурс.
Вторият по важност въпрос в днешните преговори на Владимир Путин е ситуацията около Израел и Ивицата Газа. Ето, през последните два месеца Съединените щати направиха всичко, за да подкопаят доверието в арабските монархии от Персийския залив. Саудитска Арабия или ОАЕ нямат капацитет или политическа воля да заемат твърда позиция срещу действията на Израел. Нека не забравяме, че израелците все пак имат ядрени оръжия - и никой не може да поеме свързаните с това рискове. Арабите обаче са съвсем основателно недоволни от политиката на САЩ, които заеха позиция на безусловна подкрепа на израелците. Американците със собствените си ръце създадоха ситуация, в която вече не са единственият основен партньор, към когото могат да се обръщат всички страни в конфликта.
Третата тема от официалния дневен ред на посещението е свързана с предстоящото през януари влизане на двете страни в групата БРИКС. И ако първите две точки бяха за икономиката и регионалната сигурност, то последната е за перспективите за глобално управление. Присъединяването към основната организация, която представлява алтернатива на Запада в световен мащаб, ще означава за страните от Арабския полуостров качествена промяна в международното им положение. Преходът към висшата лига на световната политика не само увеличава автоматично тяхното значение в диалога със САЩ. Създава принципно нов контекст за този диалог, както и за всички други външни отношения. Саудитска Арабия и ОАЕ ще могат да изберат да общуват със Запада не един на един, а като част от по-мощна общност.
За Русия всичко това означава движение към световен ред, където нашите интереси ще бъдат напълно отразени. Да не говорим за факта, че участието на такива богати страни в БРИКС ще спомогне за по-бързото преминаване към ерозия на монополното положение на щатския долар, прехода към национални валути в търговията и създаването на алтернативни платежни системи. В тази връзка по-голямата независимост на партньорите от страните от Арабския полуостров е полезна за Русия и необходима за устойчивия световен ред.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.