/Поглед.инфо/ В стремежа си да угодят на американците, японските власти са готови да погазят стремежа на своя народ да живее в мир със съседите си

Японците отново отбелязаха Деня на конституцията на страната си. Празнува се по различни начини. Премиерът на Страната на изгряващото слънце Фумио Кишида, който разпиля рейтинга си до степен на неприличие, отново обяви намерението си да търси промени в Основния закон на държавата, като изтрие пацифистките разпоредби от неговия текст.

В същото време той арогантно заяви, че това ще бъде направено „още по време на неговото управление“. Въпреки че по мнението на повечето японски политици, експерти и наблюдатели това негово безславно „царуване“ е пред своя край.

„Тъй като обществото претърпява големи промени, преразглеждането на конституцията става все по-важен въпрос, който не търпи отлагане“, казва премиерът. „Трябва решително да преразгледаме онези части (от Конституцията), които не отговарят на съвременните реалности“, призовава Кишида. Тоест отказът на японския народ да воюва със съседите си и да живее мирно с тях е остарял и „не отговаря на реалностите“.

Нека припомним, че член 9 от японската конституция гласи, че страната „завинаги се отказва от войната като суверенно право на нацията, както и от заплахата или използването на въоръжена сила като средство за разрешаване на международни спорове“. В него се посочва още, че Япония „отсега нататък няма да създава сухопътни, морски и въздушни сили, както и други средства за водене на война“.

Основната цел на десните сили в Япония е да легитимират в текста на Основния закон армията, авиацията, флота и пресъздадените на световно ниво нови космически, кибернетични и други съвременни видове и родове войски. Това е необходимо за по-нататъшно увеличаване на тяхната мощ, а и оправдание за заделянето на все по-големи бюджетни средства за военни нужди.

А също и за ускореното създаване в страната на военно-промишлен комплекс, който да не отстъпва на тези у водещите сили в света. А японските управляващи кръгове искат да използват значителните икономически, научни и технически възможности на своята държава, за да се присъединят към клуба на износителите на най-модерните оръжия по света.

Но за да се изпълнят всички тези милитаристични планове, е необходимо да се убедят японците отново да се съгласят с политиката на „оръжия вместо масло“, въпреки че сега ракетите заеха мястото на оръжията. А именно, необходимо е повече от половината от населението на страната да подкрепи на референдум действителния курс за премахване на всички ограничения по пътя на превръщането на Япония отново във „велика военна сила“, с която управляващите на тази страна толкова се гордееха през 30-те и 40-те години на миналия век.

И те не само се гордееха, но и използваха армията и флота си, завладявайки обширните сухопътни и морски региони на Източна Азия и Тихия океан, поробвайки страните и народите на тази огромна част от планетата. Няма да е грешка да вярваме, че мислите за миналото величие продължават да се подхранват от японската пропаганда, което поражда все по-явен реваншизъм не само в политиката, но и сред населението.

Нека припомним, че Страната на изгряващото слънце има официални претенции на правителствено ниво към териториите на почти всички околни държави - Русия, Китай, Република Корея и КНДР. И само чака деня и часа, когато ще превземе предполагаемите „територии на предците на свещената нация Ямато“.

Що се отнася до претенциите към руските Курилски острови и южната половина на Сахалин, авторът на тези редове многократно е чувал „разсъжденията“ на японски политици и политолози, че „загубените във войната земи могат да бъдат върнати само чрез нова война .”

И това не е просто бравада, а, така да се каже, спомени от бъдещето. Разбира се, японците не са толкова наивни, че да мислят че в бъдеща война за включването в тяхната държава на териториите на чужди държави, които преди това са им принадлежали временно, те ще разчитат само на засилената, но явно недостатъчна, за да победи съседните ядрени държави, японска армия.

Залага се на въоръжен сблъсък с обявените за врагове руснаци, китайци и корейци в тясна коалиция със „световния хегемон“ САЩ и целия НАТО плюс страните от Азиатско-тихоокеанския регион, вкарани във военни блокове. Защото отдавна са потънали в забрава времената, когато „договорът за сигурност“ със Съединените щати задължаваше японските въоръжени сили да участват във военни действия в случай на външно нападение само в непосредствена близост до Японските острови.

Днес премиерът Кишида гръмко обяви пред целия свят, че Япония разширява функциите на военния съюз с Америка, превръщайки го в съюз с глобални цели и задачи. Тоест отсега нататък японските въоръжени сили, заедно със Съединените щати и НАТО като цяло, ще участват във военни авантюри по целия свят, разбира се, „в интерес на защитата на мира и демокрацията“.

Но в американския смисъл. Едно от проявленията на глобалното участие на Япония в борбата за запазване на хегемонията на „колективния Запад“ е увеличаването на приноса на Токио за разпалването и удължаването на войната на територията на бившата Украинска ССР, изпращайки милиарди долари средства за Киевският режим, докато търси вратички за доставки на Зеленски и на смъртоносни оръжия за убийството на руски жени, деца и старци.

Въпреки това, на намерението на японските управляващи кръгове да реализират тези планове за премахване на пацифистките ограничения на конституцията все още се противопоставя активно значително антивоенно движение в Страната на изгряващото слънце, въпреки че трябва да се признае, че по отношение на неговата мащабност, той е по-нисък от предишните години.

Въпреки това, виждайки накъде правителството на Кишида и управляващата Либерално-демократическа партия дърпат Япония, разумната част от японското общество протестира срещу плановете за лишаване на народа от уникалната конституция и отварянето на пътя за насаждане на милитаристични настроения и реваншистки тенденции в страната.

На 3 май, Деня на конституцията, десетки хиляди жители на столицата излязоха по улиците на Токио, скандирайки лозунги: „Не можем да изградим мир с оръжия“, „Нуждаем се от политика, основана на конституцията“, „Да защитим спокоен живот.”

Наличието в страната на движение в защита на Конституцията не позволява на ЛДП уверено да разчита на подкрепа за своите реакционни планове за референдум. И е опасно да се рискува и да се прокарва прибързано парламентарно решение за провеждане на народен вот - ако мнозинството от хората не приемат отхвърлянето на пацифисткия основен закон, няма да е лесно да се преиграе темата с референдума.

А по мнението на ТАСС, ЛДП и партията Комейто, която е част от коалицията с нея, нямат две трети от гласовете в парламента, необходими за внасяне на проекта за промени в конституцията на национален референдум. За целта им трябва подкрепата на редица опозиционни депутати.

Нека само да отбележим, че сред официалната опозиция има фракция на партията, наречена Japan Revival Society, която се нарича „втора ЛДП“ и която по някои въпроси заема дори по-десни позиции от либералдемократите. В парламента има и други по-малки партийни фракции, чиито членове ЛДП може да убеди да гласуват за референдума.

Но основното е как ще гласуват японците. Според последното проучване на Kyodo Tsushin, около 65% от японците смятат, че страната не трябва да бърза да обсъжда промени в конституцията. Въпреки факта, че две трети от респондентите смятат, че не е необходимо да се бърза с обсъждането на проекта за изменения, 75% от респондентите по принцип са съгласни с необходимостта от промени в основния закон на страната.

В същото време мненията за необходимостта от промяна именно на член 9 от Конституцията, са разпределени приблизително еднакво: 49% от анкетираните са за запазването му, а 51% са за промяната му.

Но проучването на вестник Mainichi Shimbun показва, че цифрите се променят и са повлияни от отношението на хората към сегашното правителство. И така, на въпроса дали сте съгласни с промяната на конституцията при правителството на Кишида, динамиката е следната: броят на противниците спрямо април миналата година се е увеличил от 47 на 52%, а тези, които са съгласни, са намалели от 35 на 27%.

Показателно е също, че сред съгласните с промените, далеч не всички са за премахването на 9-тия „пацифистки“ член на Конституцията. Мнозина са тези, които излизат с други предложения за промени в Основния закон, включително и по отношение на повече гаранции за социална сигурност.

Няма съмнение, че плановете на Кишида, дори при неговото правителство, да размие тържественото обещание на японския народ да не повтаря грешките и престъпленията на милитаристична Япония и да се стреми да живее в мир със съседните народи, не са предопределени да се сбъднат.

Лозунгите и призивите за възраждане на страната като „велика военна сила“ са по-скоро предназначени за одобрението на чичо Сам, или по-скоро Джо, който сериозно възнамерява да отреди на японците ролята на пушечно месо и свещени жертви в конфронтацията с народите, които не искат да живеят под петата на съвременните империалисти и колонизатори.

Превод: ЕС