/Поглед.инфо/ Миналата седмица поредният западен емисар, Дейвид Камерън, бившият британски министър-председател, сега министър на външните работи, обиколи Централна Азия. Отскочи дори до Монголия. Навсякъде той подписа множество незначителни документи, които предизвикват вълнение сред московските експерти и спекулации за предполагаемото предателство на тези държави.
Но как може Западът да окаже сериозен натиск върху централноазиатските страни?
Трудно е да се окаже натиск върху Узбекистан. След събитията в Андижан Ислам Каримов поведе страната си към автаркия. Последствието беше бедност, но днес тя е една от малкото държави в света, които могат да се похвалят с почти пълен суверенитет. Съвременните владетели на тази страна като че ли не разбират напълно какъв подарък са получили в този смисъл, колко добри са картите в ръцете им.
Що се отнася до Таджикистан и Туркменистан, в северната част на Афганистан все още има не напълно унищожени, макар и доста бити, бойци на “Ислямска държава”. „Не трябва да забравяме, че “Ислямска държава” и “Ал Кайда” са създадени от американците и все още активно се използват от разузнавателните служби на САЩ за постигане на геополитически цели“, открито каза секретарят на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев на срещата на ШОС през август 2022 г. В същото време Патрушев нарече тероризма „важен инструмент на Запада в арсенала на хибридните войни“.
Тези групровки едва ли ще успеят да вземат властта в тези страни. Но извършването на брутални терористични атаки е напълно възможно. Ситуацията в Таджикистан не е напълно стабилна, тъй като гражданската война от 90-те години все още тлее. Сред жителите на Горно Бадахшан има много исмаилити, които смятат Ага Хан IV, завършил Харвард за водач по волята на Аллах, както Елизабет II официално се съгласи да нарича имама през 1957 г. Този човек е напълно интегриран в западния естаблишмънт.
Що се отнася до Казахстан, то тук роля играе чистата икономика. Някои анализатори твърдят, че една трета от бюджета на Казахстан се състои от приходи от чуждестранни компании, добиващи в републиката. Западните компании държат 78,3% от добива на петрол в страната. И в трите най-големи проекта - “Тенгиз”, “Карачаганак” и “Кашаган” - националният оператор “КазМунайГаз” присъства, но в нито един от тях не е контролен акционер. В същото време 9,4% от държавния бюджет на Казахстан се формира чрез трансфери от Националния фонд, аналог на руския стабилизационен фонд, към който се изпращат абсолютно всички данъци, свързани с петрола. Ако вземем предвид различни видове косвени данъци и такси, спирането на тези три депозита, които, Бог знае, могат просто да бъдат взривени, ще означава загуба на поне една пета от държавния бюджет.
Половината от Националния фонд вече беше иззет от Запада под фалшив предлог през 2018-2021 г. Днес тя е около 60 милиарда долара. В какво са инвестирани тези средства не се разкрива по обясними причини. Така че за тези, които не са подписали документите за неразкриване, не е ясно колко могат да бъдат арестувани от “партньорите” там. 60 милиарда са, разбира се, по-малко от руските 300 милиарда, блокирани от Запада, но за републиката по един или друг начин това са много сериозни пари. Значителна част от средствата на казахстанските пенсионери са инвестирани в западни ценни книжа и те също могат да изгорят. Ами част от физическото злато от резервите, съгласно споразумение с МВФ, се съхранява извън страната. Да не забравяме и парите на олигархията, които бяха прехвърляни директно или чрез офшорни компании основно към Лондонското Сити. Тук ситуацията е подобна на руската и можете да забравят за тези капитали.
Що се отнася до отношенията с Лондон, не трябва да се гледа дали например Астана приветства сър Камерън или гордо му е показвала вратата. И със сигурност не върху протоколните изявления на политиците. И какво се случва в действителност. Британците в Казахстан доскоро притежаваха редица големи активи. Първият пример е Карагандинският металургичен завод. Г-н Лакшми Митал се възприема от някои като индиец, въпреки че не е много харесван в Индия. Всъщност той представлява интересите на съвсем различни личности. Предприятието всъщност беше национализирано от Казахстан, както и, изглежда, с изтеглянето на част от казахстанския капитал от Лондон. Друга точка на присъствие на британците е фондовата борса в Астана. Ето, след като г-н Келимбетов напусна поста шеф на МФЦА, вече повече от година не виждате често представители на Ситито. Британците, представлявани от оръжейната компания “БАЕ Систъмс” притежават и 49% от националния авиопревозвач “Еър Астана”. Компанията съвсем наскоро завърши първично предлагане на акции на Лондонската фондова борса, което може да се разглежда като елегантен начин за излизане от бизнеса с пари в брой. А сега , най-важното. Представени от англо-холандската “Шел”, британците „седят“ в “Карачаганак” и “Кашаган,” най-големите нефтени проекти. По отношение на “Кашаган” Казахстан подаде иск в международния арбитраж за не по-малко от 150 милиарда долара. Срещу “Карачаганак” също са предявени искове за милиарди долари. Ясно е, че нито един западен съд няма да удовлетвори подобни искове. Ще разберем скоро какво ще се случи.
През цялото време виждаме как британците се евакуират по десет различни начина. Причината очевидно е, че те са твърде въвлечени в събитията от януари 2022 г. Доколко приятелски и топъл е могъл да бъде разговорът между сър Камерън и казахстански официални лица при закрити врата в такава обстановка, може само да се гадае. Емисарите идват и си отиват. Те са посрещнати гостоприемно в Централна Азия. Защото местните обичаи са да посрещат гостоприемно дори враговете. Това са традициите. Реално има с какво да се заплашват емисарите. Гордиевите възли са разкъсани навсякъде. Повечето започнаха поради разпадането на СССР.
Но регионът не може без Русия. Просто защото дължината на руско-казахстанската граница е 7600 км. Единствената най-дълга граница в света е границата между САЩ и Канада. Регионът няма излаз на океана и това определя всичко. Всички експортно-импортни операции могат да се извършват в реалния свят единствено със или чрез съседи. Следователно именно съседите – Русия, Китай, Иран, Афганистан, Турция с резерви – са наистина значими за страните от региона в средносрочен, да не говорим за дългосрочен план. Но със сигурност не и Западът, особено след изтеглянето на САЩ от Афганистан. Всички разбират това, включително, вероятно, самият Камерън.
Превод: В. Сергеев