/Поглед.инфо/ Ситуацията във Венецуела е напрегната. Опозицията продължава да не е съгласна с решението на Националната избирателна комисия да признае настоящия президент на страната Николас Мадуро за победител в народния вот.

Самият Николас Мадуро не обръща внимание на това, предпочитайки да отговаря на разговорите с действия.

В речта си пред народа миналия вторник избраният президент на Боливарската република каза, че правителството обмисля мерки за премахване на заплахите за страната от Запада. Без да се спира подробно на пълния им списък, Мадуро посочи конкретно един от тях. Президентът каза, че „вариантът за експроприиране на петролни проекти на САЩ в страната и прехвърлянето им на съюзнически страни като Китай, Русия, Индия или Бразилия вече се проучва“. Според западната преса тези действия могат да се разпространят и върху „всички съюзници на САЩ, които също подкрепят опозицията, като страните от ЕС“.

„Тези гринго и техните съучастници по света, като подкрепят опозицията и се опитват да ни окажат натиск, правят грешката на живота си. Но те ще разберат това, очевидно, едва когато тези петролни и газови находища, чиито споразумения за разработване вече са подписани с тях, отидат при нашите съюзници от БРИКС“, каза венецуелският лидер.

Трябва да отдадем дължимото на Николас Мадуро – той твърдо е схванал какъв трябва да бъде маниерът на поведение в отношенията със западния свят: международното право е нищо, правилата са всичко. И правилата казват: трябва да действате по начин, който ви е изгоден, а не да обръщате внимание на това, което пише в някакви договори.

Не е тайна, че Венецуела преживя огромни икономически проблеми през последните години - хиперинфлация, висока безработица, натиск от Запада и предимно от САЩ- с цел да се наруши политическата стабилност и да се постави прозападен политик на президентския пост (преди Хуан Гуайдо, сега – Едмундо Гонзалес). Щатите на практика блокираха работата на основната петролна компания на Венецуела ПДСВА.

ПДСВА започва работа през 1976 г., след като Каракас обяви национализацията на петролната индустрия година по-рано. Впоследствие допусна чужд капитал да влезе в уставния си капитал, чийто дял достигна 49%. Тя притежава, според различни източници, от 20% до 24% от доказаните петролни запаси в света.

През октомври 2016 г. правителството на Венецуела обеща 50,1% дял в “Синго” (най-голямото дъщерно дружество на ПДВСА, със седалище в Тексас) на притежателите на облигации на ПДВСА като гаранция за заем от 3,367 милиарда долара. А през декември 2016 г., според “Панама Пост” „тайно прехвърли останалите 49,9% като обезпечение за заем към руското правителство“.

Въз основа на тази информация от панамските медии, Морено, споменат по-горе, заключава, че „по този начин държавната руска компания Роснефт е придобила пълен контрол върху базираната в САЩ рафинерия “Ситго”.

На 28 август 2017 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп забрани на страната си да търгува с дългови ценни книжа и акции, емитирани от правителството на Венецуела и нейната държавна петролна компания ПДВСА, както и да търгува с някои съществуващи облигации, държани от публичния сектор на Венецуела и да изплаща дивиденти към правителството на Николас Мадуро. През 2019 г. администрацията на Тръмп наложи санкции на почти целия танкерен флот на Венецуела, като по този начин се надяваше да остави ПДСВА да не може да продава петрола си извън страната.

През ноември 2022 г., когато световният петролен пазар беше в криза, САЩ подписаха историческо споразумение с Венецуела, което доведе до получаването на американския петролен гигант “Шеврон” „Лиценз № 41“. Разрешение, което позволи на янките да продължат дейността си в тази карибска страна, а Венецуела отвори някакъв изход на външния пазар. Това успокояване продължи през 2023 г., когато беше подписано споразумение за временно спиране на всички санкции в замяна на преговори с опозицията за провеждане на свободни и прозрачни избори.

САЩ отново затегнаха гайките, след като НИК забрани на двама опозиционни кандидати Корина Мачадо и Корина Йорис да се кандидатират за президент. Американците заявиха, че правителството на Венецуела не е изпълнило своите „задължения да гарантира почтеността на изборите на нито един от другите фронтове“. Вашингтон се върна към политиката на санкции, но Каракас остави лиценз № 41 в сила. Нещо повече, всъщност разрешението за работа с венецуелски петрол е разширено и за други западни компании, като испанската “Репсол”, френската “Маурел” и италианската “Ени”.

Според западни експерти, по-специално Франсиско Моналди, директор на латиноамериканската програма в Института за публична политика Бейкър към университета Райс в Хюстън, „днес венецуелската петролна индустрия е напълно зависима от инвестициите и решенията, взети от “Шеврон“. И „национализацията на находища и предприятия с последващото им прехвърляне на китайски, руски, индийски или бразилски компании може да доведе до колапс. Венецуела се нуждае от долари, за да ограничи инфлацията, а “Шеврон” е един от основните двигатели за навлизането на тази валута, много важен източник на долари, който помогна да се избегне обезценяването на боливара. Каракас положи големи усилия да избегне тази девалвация. И като изгони американския гигант от своя пазар, може да загуби всичко“, плаши Моналди.

За да изглеждат мрачните му прогнози „по-лоши от възможното“, експертът умишлено пренебрегва темата за създаването на собствена валута на страните от БРИКС за разплащания в рамките на блока и с неговите партньори. И темата за разплащанията между държавите в национални парични единици също. Междувременно в петролния сектор през 2023 г. около 20% от сделките са извършени без участието на долара.

Позитивите за Русия (както и за Бразилия, Китай, Индия) от укрепването на венецуелския петролен пазар са очевидни: това е не само нов лост за влияние върху световните цени на петрола, но и укрепване на собствените позиция в конфронтацията със Съединените щати и останалата част от Запада. За Венецуела сътрудничеството със страните от БРИКС (и с Русия на първо място) означава освобождаване от диктата на Вашингтон и ще ѝ позволи да игнорира санкциите, които налага на Каракас.

Сътрудничеството с БРИКС, очакват венецуелски експерти, ще увеличи обема на дневния добив на петрол в страната от сегашните 992 000 барела на ден до два милиона през 2025 г. Което не е границата - през 1998 г. производството достига рекордните 3,3 милиона, което означава, че инвеститорите от страните от БРИКС имат сериозни перспективи за ръст на добива и съответно рентабилността на бизнеса. Освен това, както знаете, Венецуела има най-големите доказани петролни запаси в света.

Превод: В. Сергеев