/Поглед.инфо/ Русия се обръща от Европа към Азия и иска да създаде голямо евразийско пространство, обединяващо територията от Атлантическия до Тихия океан. Това не е Европа от Лисабон до Владивосток. А е Евразия от Португалия до Индонезия. Процесът започна - и тази континентална интеграция ще продължи, дори ако Европа не намери сили да се присъедини към този процес.

Индийският премиер Нарендра Моди не е единственият високопоставен гост на Източния икономически форум. Но ако всяка година Шиндзо Абе пристига, то за първи път пристига малайзийският премиер, легендарният 94-годишен Махатхир Мохамад. Ако през изминалите години на форума присъстваха главно лидерите на страните от Далечния Изток (Япония, Корея) и Китай, сега се присъединяват и Южна, и Югоизточна Азия.

Очаква се скоро визитата на Путин в Индонезия: не само седмата по големина икономика в света, но и най-голямата мюсюлманска държава. Путин направи официално посещение в тази страна само веднъж и то преди много време: през 2007 г. (и през 2013 г. той посети форума на АТЕС). Но през 50-60-те години президентът на Индонезия Сукарно беше един от най-близките партньори на страната ни в Азия, съвсем леко отстъпващ на Индия.

Президентът отдавна се очаква и в други страни от Югоизточна Азия, включително във Филипините, където той изобщо не е бил. Отношенията между Русия и страните от региона получиха мощен тласък след срещата на високо равнище Русия-АСЕАН, проведена миналия ноември в Сингапур, но това не се отнася само за двустранните отношения.

Страните от Югоизточна Азия, обединени в досегашния икономически блок АСЕАН, проявяват все по-голям интерес към интеграционните програми, които Русия и Китай насърчават. И Индия, която все още приема с усилие китайското укрепване в Азия чрез взаимодействие с Русия и участие в ШОС, също обръща все повече и повече внимание на евразийския проект. Големия евразийски проект.

Голяма Евразия е това, което Русия предлага на всички азиатци. На европейците също, но първо трябва да вземат решение за своите атлантически задължения. Изтокът вече е суверенен. И въпреки че формално той е в ролята на догонващ Запада, никой не се съмнява, че епохата му настъпва.

Русия предлага комбиниране на няколко съществуващи икономически проекти в Евразия. Както бе казано по време на Източния икономически форум от заместник-министъра на външните работи на Русия Игор Моргулов, концепцията за евразийското партньорство е отворена за всички страни и обединения:

„Виждаме как възникват трансгранични, трансконтинентални, транс-инфраструктурни проекти. Всички се опитват по някакъв начин да обединят това голямо пространство ... Днес въпросът не е толкова в обединяването на пространството от Лисабон до Владивосток, а в привличането на цяла Евразия до южния връх, ако погледнете картата, това ще са индонезийските острови - т.е. от Атлантическия до Тихия океан. Това е географската рамка на самата Велика Евразия, която се формира пред очите ни ... Каква е тази идея?

Първо, това е чадър – това е концепция за чадъра - тоест Голямото евразийско партньорство включва всички интеграционни процеси, които се развиват в това пространство. С други думи, това е интеграцията на интеграциите.

Втората отличителна черта на концепцията за Голямото Евразийство - за разлика от проваленото Транс-тихоокеанско партньорство, където група държави се събраха, изработиха правилата и ги предложиха на всички - партньорството се изгражда по съвсем различен начин: ние не налагаме нищо на никого и не казваме как да се действа. Това е отворено, равноправно движение, като се вземе предвид комфортът за всеки участник“.

Русия счита едновременно Руския Евразийски икономически съюз, китайския „Един пояс, един път“ и общия пазар на АСЕАН, конвергенцията на икономиките на страните от ШОС и, ако желае, Европейския съюз като основни сборни точки, ключови елементи на Велика Евразия. Но дори и без Европа, това не е просто огромен пазар, а най-мощният блок в света. Сега той съществува само под формата на консултации и е главно посветен на въпросите на сигурността на ШОС. А ако му се придаде и икономическото измерение и към него се свърже АСЕАН, а и Япония и Корея?

Ясно е, че не говорим за военен или дори политически съюз, а за сближаване на страните от Евразия, което всъщност отговаря на техните собствени интереси. Без значение колко противоречия и спорове има между тях, включително териториални, както между Индия и Пакистан или Китай и страните от Югоизточна Азия, има много по-общи интереси. Основното е да се поеме съдбата в собствени ръце, тоест сами да определят правилата на играта и образа на бъдещето. Да се изтласка Западът, атлантистите от Евразия, тоест отказ от игра според техните геополитически, военни, идеологически и финансови сценарии. И не просто да се смесят, а да се заменят правилата на играта с техните собствени, тоест разработени от съвместните усилия на самите евразийци или азиатци. Това е супер амбициозна и изключително сложна задача. Но целта не е банална.

Махатхир Мохамад отдавна предлага на мюсюлманските страни да създадат своя собствена валута, която да замени долара и европейските валути. Но те не слушаха, или по-скоро се страхуваха да се приближат, осъзнавайки, че всички лостове са в ръцете на „собствениците на казиното“, тоест създателите на съвременната парична и финансова система. Но днес въпросът за прехода към ерата след долара вече е узрял и прекалено назрял. И точно в Голяма Евразия ще трябва да се появи нова разчетна единица.

Вече 40 години Афганистан е източник на напрежение не само за Централна Азия. Трябва да се сложи край на афганистанската драма, като същевременно се гарантира, че американците, които нямат нищо общо с Афганистан, ще напуснат страната. Единствено самите евразийци могат да разрешат надутия корейски ядрен проблем, възникнал като отбранителна реакция на Пхенян на американските заплахи. Мост може да бъде изграден между Сахалин и Хокайдо, между Русия и Япония. Но за това е необходимо да се намали зависимостта на Япония от САЩ – тоест от силата, външна за Евразия.

Ролята на Русия в създаването на Велика Евразия е уникална. Тя не се състои единствено в нашата специална позиция като единствената страна, разположена в Европа и Азия, а в желанието ни да действаме като интегратор и помирител на различни конфликтни и дори конфликтни интереси. Да, не можем да разрешим китайско-виетнамските спорове за острови в Южнокитайско море или индийско-пакистанските спорове относно Кашмир. Но можем да бъдем сила, обединяваща двете страни в рамките на ШОС или в общи инфраструктурни и икономически проекти.

За разлика от Атлантистите, ние разчитаме на намаляване на напрежението и сближаване на позициите на съперници, а не на разпалване на противоречията, придвижването им до етапа на конфронтация, отслабване на двете страни и налагане на собствените воля и интереси. Разбира се, на всичкото отгоре, Русия е независима, силна по дух и армия, богата на минерални ресурси и има 300-годишна традиция в „голямата игра“. Но основната ни стойност за Евразия се крие именно в уникалната ни роля на свързващ елемент на несвързаното. Ето защо Русия е необходима на всички в Евразия и това е основният ни геополитически коз в момента.

Сглобяването на Велика Евразия е невъзможно единствено с усилията на Русия. Но именно Русия е основният елемент, който я прави принципно възможна.

Превод: В.Сергеев