/Поглед.инфо/ Освен общата режисура, всяка война има своята вътрешна логика. Преди няколко дни изглеждаше, че въпреки тежестта на събитията, разгръщащи се в Идлиб, постепенно се очертават контурите на следващото временно прекратяване на огъня в триъгълника Анкара-Дамаск-Москва .

Правителствената Сирийска арабска армия (САА), която освободи магистрала М5 между Дамаск и Алепо, се отказа от опитите за пълно отрязване на екстремистите в провинция Идлиб от Турция. Вместо това САА разположи основните си сили на юг от Идлиб, като започна широко настъпление с предна линия от повече от 100 км в посока на магистрала М4 Латакия-Алепо. Това демонстрира готовността да се следват онези точки от договорите от Сочи между Турция и Русия, според които магистралите М4 и М5 трябваше да бъдат прехвърлени под контрола на Дамаск. За турците временно, докато не бъдат разрешени проблемите с бежанците и опозицията, ще остане контролът върху буферната зона над магистрала М4 на 30-35 км дълбочина от границата, подобно на кюрдския кантон Африн и Рожава в североизточната част на страната.

Въпреки цялата войнствена реторика и желанието на Ердоган да прехвърли отговорността за турските загуби на други и да поддържа сирийските бунтовници подчинени, турският президент също по принцип заяви готовността си да следва постигнатия компромис. Това бе посочено от изразената му увереност в поддържането на „нормални отношения“ с Русия и акцентът върху необходимостта от „пълно прилагане на споразуменията в Сочи“. Според експерти това означава преход към ново разграничаване на силите в Идлиб. Някои турски анализатори открито говорят за „тайни споразумения“ и публично, позовавайки се на надеждните данни, които имат, говореха лидерите на прокюрдските Сирийски демократични сили (СДС).

Този крехък баланс обаче беше трагично нарушен на 25 февруари, когато с пряката подкрепа на турските въоръжени сили бунтовници, главно терористи от “Хаят Тахрир аш Шам”, завзеха ключовия град Саракиб на кръстовището на магистрали М4 и М5, използвайки изтеглянето на основните сили на САА. Давайки съгласие за тази операция, Ердоган не може да не е разбрал, че загубата на Саракиб е абсолютно неприемлива за Дамаск, обезсмисля всички победи и жертви на САА от последно време. Извършвайки това, турският лидер очевидно е искал да получи допълнителен лост за натиск и коз за търговия с други страни в конфликта.

Друга провокация на турското върховно командване беше, че противно на обещанията да предаде точните координати на местоположението на своите единици на руските наблюдатели, то смеси някои от тях директно сред бойците. По този начин на практика обрече собствените си войници да бъдат „свещена жертва“.

Епизодът от 27 февруари с масовата смърт на няколко десетки турски военни (посочени са 33 до 100) по време на бомбардировките над позициите на бойците, а не на наблюдателните пунктове на Турция, беше логично следствие от тази погрешна и провокативна тактика. Министерството на отбраната на Руската федерация подробно посочи, че „според координатите, предоставени от турската страна на Руския център за помирение, в района на селището Бехун, където е настъпил инцидентът, не е имало и не трябва да има части на турските въоръжени сили. Освен това руската страна е спасила турците от по-значителни жертви. Веднага след получаване на информация за ранените турски военнослужещи, тя „е предприела цялостни мерки за пълно прекратяване на огъня от сирийските сили и е осигурила  евакуация на загиналите и ранените турски военнослужещи в Турция“. Руското външно министерство изрази съболезнования на Турция във връзка с гибелта на турските военни.

Въпреки това, в се Анкара вдигна шум. Някои политици от президентската Партия на справедливостта и развитието в парламента вече настояват официално да се обяви война на Сирия, сякаш забравят, че именно турските войски са нахлули на територията на Сирия, а не обратното.

Турция се обърна към съюзниците от НАТО за военна подкрепа и заплашва да унищожи „всички важни цели“ на САА. Анкара заяви, че вече няма да сдържа потока от сирийски бежанци в Европа. Много експерти изтъкват несъответствието на подобни заплахи и факта, че Турция се е „изиграла“. Чингиз Кандар, турски журналист, пише, че последните събития доказват, че Турция е „заблудена“, като смята, че задържането на Идлиб ще доведе до признаването от световните сили на нейните интереси в Сирия. "Западните съюзници на Турция, за ужас на Анкара, показаха, че няма да стигнат дотам, че да осигурят на Турция ефективна военна помощ, за да обърне ситуацията в Идлиб”. Според Кандар ситуацията там "илюстрира нестабилността на външната политика и политиката на сигурност на Ердоган, което несъмнено ще се отрази на вътрешния баланс на силите в Турция”.

Трудно е да се прецени как Ердоган, пленен от идеите за неоосманизма, сам се вмъкна в капана на голямата война, изпълнен с огромни загуби за Турция и в крайна сметка провал за него като политик и доколко капанът е поставен от други. Генералитетът, който го въвлече в тази авантюра, може да се ръководи не от най-високите национални интереси, а от задачите за „реванш“ на Ердоган, който изтласка офицерския корпус от високото му положение, което традиционно заемаше в Турция. Ролята на САЩ през цялата сирийска криза също беше доста забележима. Недоволен от волята на турския лидер, изглежда Вашингтон умишлено подтиква Ердоган към действия, в резултат на което той може да напусне политическата арена и Турция да се върне сред силните оръжия на НАТО. В същото време изглежда, че нито във Вашингтон, нито в Брюксел някой си спомня за Чл. 5 Северноатлантическия договор, който предполага колективна защита. Там ще се ограничат до изразяване на морална подкрепа, а Турция ще трябва да плати за всичко.

Не му предвещава нищо добро на Ердоган и новият кръг на конфронтация с Русия. Конфронтацията няма да се проведе на бойното поле по класическата схема; благоразумието ще бъде достатъчно за двете страни. Но в икономическата сфера загубите на Турция могат да бъдат несъразмерно големи. В следващия сезон турците очакват поне 6 милиона руски туристи и 5-6 милиарда долара към бюджета от престоя им. Засилването на конфликта в региона и в допълнение коронавирусът дават на Москва всички основания да прикрие този поток. Руският пазар на ранни плодове и зеленчуци, който се отвори за турските фермери, също може да бъде внезапно затворен. Земеделските производители на Кубан и Крим ще има да се радват на това. Възможните контрамерки на Анкара срещу Москва вече няма да са толкова болезнени. “Турски поток” поради поредните закъснения на България под натиск от САЩ все още не се знае кога ще бъде достроен. Във формирането на този газопровод руският бюджет няма никакво участие. И турската енергетика не е в състояние да функционира без доставки на газ през други руски директни газопроводи, като “Син поток”. Затварянето на Проливите за руския флот без пряк военен конфликт между страните, какъвто те няма да допуснат, е невъзможно.

И всичко това може да се избегне. За целта е достатъчно турците да напуснат чуждия за тях сирийски Саракиб и да спрат да подкрепят терористите от ХТШ. И още - да седнат на масата за преговори, на които сериозно да заговорят за осигуряване на държавен суверенитет и териториална цялост на Сирия.

Възможността за компромис се показва и от факта, че след всички събития се проведе телефонен разговор между Ердоган и Путин. По този повод турската преса цитира коментара на руския външен министър Лавров, който заяви: “Разграничаването между терористите и умерените опозиционни сили трябва да бъде нашата основна цел”. Лавров добави, че “Москва и Анкара са готови да продължат координацията относно развитието на събитията в Идлиб”.

Превод: В. Сергеев


Източник: Фонд Стратегической Культуры


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели