/Поглед.инфо/ Въпреки западните санкции, които лишиха „Калашников“ от голяма част от пазара, преразглеждайки своя бизнес модел, компанията успя не само да остане на повърхността, но и да увеличава печалбите си, пише The Washington Times. Санкциите се усещат, но изглежда, че руският военно-промишлен комплекс, който се издигна до второ място в класацията на световните производители на оръжие, ще може да запази своя дял от продажбите.

Освен хайвер и водка, машините на "Калашников", особено известните АК-47, са най-известните руски продукти за износ, пише The Washington Times. Западните санкции, наложени на отбранителния сектор на страната след „завладяването” на Крим * през 2014 г., принуди един от най-известните руски предприятия да преразгледа традиционния си бизнес модел.

Както призна директорът на „Калашников“ Владимир Дмитриев, в коментара към вестника, санкциите оказват отрицателно въздействие върху делата на концерна и става по-трудно да се изнася оръжие. Изданието подчертава, че преди ограничителните мерки на Вашингтон "Калашников" е продавал 90% от оръжията си за гражданска употреба в чужбина. Само шест месеца преди налагането на санкции, компанията сключи сделка за доставка на 200 хиляди автомата годишно в САЩ. Разбира се, договорът беше спрян.

Когато американският пазар беше затворен, „Калашников“ реши да разчита на сътрудничество не с цивилния сектор, както преди, а със сектора на отбраната и похарчи 200 милиона долара за модернизиране на основния си завод в Ижевск. Според компанията, сега 70% от продажбите й отиват във военната сфера. Въпреки това, за кого точно е предназначено това оръжие, компанията не обяснява, добавя The Washington Times.

Днес, въпреки санкциите и някои трудности с логистиката, руският концерн се чувства много добре. Миналата година продажбите на „Калашников“ са нараснали с 86% до $632 млн., а производството е нараснало с 20%. Като част от диверсификацията, компанията пое и създаването на нов тип продукти, включително дрехи, роботизирани устройства и дори електрически автомобили.

Според вестника, тази година „Калашников“ представи и два нови дрона. Едно от устройствата е дрон-камикадзе “КУБ”, който може да лети повече от 60 км с товар до 3 кг, след което се сблъсква с целта и експлодира. "Този комплекс е стъпка към изцяло нови бойни действия", каза Сергей Чемезов, генерален директор на държавната корпорация "Ростех", която притежава «Калашников», на изложението за оръжие в Абу Даби. Очаква се „Кубовете“ да бъде много по-евтини от израелските и американските. Но концернът уверява, че такива оръжия няма да попаднат в ръцете на терористи - всички продажби ще бъдат строго контролирани от руските власти.

Според The Washington Times, въпреки мрачните прогнози, не само „Калашников“, но и целият руски сектор на отбраната, който през 2018 г. победи Великобритания в класацията на най-големите производители на оръжие в света и се класира на второ място след САЩ, успя да се адаптира успешно към новите условия на санкции. Британците за пръв път се отказаха от позицията си, която заемаха от 2002 г. насам. Според експерти на Русия й помогна нейната военна кампания в Сирия, където е в състояние да демонстрира оръжията си в действие.

"Всички ние отлично знаем под какъв натиск се намира Русия, особено военно-промишления й комплекс ... Но въвеждането на тези санкции не доведе до развитието на основната задача, изтласкването на Русия от международния оръжеен пазар и не можа да накара нашите партньори да се откажат от нас", заяви в интервю за руските медии през юни Дмитрий Шугаев, директор на Федералната служба за военно-техническо сътрудничество. Той каза още, че дори в условията на санкции Русия продава оръжията си на 51 страни по света и печели около $15 млрд. годишно.

Вестникът напомня, че някои сделки на Москва дори предизвикаха политически търкания. Пример за това са комплексите С-400, за закупуването на които САЩ наложиха санкции на Китай и заплашиха със същото Индия и техния съюзник по НАТО Турция. И въпреки че Анкара реши да сключи сделката, някои други държави, включително Кувейт и Филипините, решиха да се въздържат от сътрудничество с Русия, за да не предизвикат гнева на Вашингтон.

Разбира се, санкциите оказват влияние върху руската икономика, но ще са необходими няколко години, за да се видят реални негативни последици, според директора на Центъра за анализ на стратегиите и технологиите в Москва Руслан Пухов. Днес Русия вече постепенно намалява бюджета си за отбрана и за първи път от 2006 г. насам отпада от първите пет страни с най-големи военни разходи. Но въпреки това, според Пухов, страната има всички шансове да запази своя дял от международните продажби на оръжие - отчасти защото президентът Владимир Путин знае как да рекламира своя продукт, а отчасти и защото на руснаците просто им харесва военната индустрия, „за тях това е като олимпийски спорт”.

* Крим влезе в състава на Русия, след като огромното мнозинство от жителите на полуострова гласуваха за него на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).

Превод: М.Желязкова